Решение № 138 от 06.04.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Червен бряг, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100917 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК

Постъпила е молба с вх. № 1067/05.03.2026г. от Й. В. И., с ЕГН ********** от гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ******, ответник в производството по чл. 127, ал.2 и чл. 143, във вр. с чл. 142 от СК, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение рег. № 95/27.02.26г. В молбата се твърди, че очевидната фактическа грешка в постановеното по делото решение се състои в това, че е допуснато предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК за периода от 20.07.2025г. (датата на постъпване на исковата молба в съда) напред. Излага подробни доводи за несъответствие между мотиви и диспозитив на решението, в частта относно присъдената издръжка, като счита горното за допусната очевидна фактическа грешка в Решението, тъй като от 30.03.2025г. (датата на фактическата раздяла между родителите) и до момента детето живее при него.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК ответникът по молбата не е подал писмен отговор и не взема становище.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

В настоящия случай, призоваване на страните в открито заседание не е необходимо предвид вида на посочените от молителя очевидни фактически грешки.

1

Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност по молба на страните или по своя инициатива по всяко време /не е ограничено с преклузивен срок/ да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на постановения съдебен акт.

В настоящия случай, доколкото в мотивите на решението съдът е приел, че предявения първоначален иск е основателен и доказан, а предявеният насрещен иск е неоснователен, и в диспозитива на същото решение е осъдил Й. В. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ******, да плаща в полза на детето Ц. . И.а родена на ******, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 204.52 (двеста и четири евро и петдесет и два цента) евро, чрез майката Г. Ц. В., с ЕГН **********, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.07.2025г., с падеж 25-то (двадесет и пето) число на месеца, то настоящия съдебен състав не е пропуснал да обективира формираната си воля, която е подробно и всеобхватно обсъдена, както в мотивите, така и в диспозитива на постановения си акт.

Заявеното в молбата с вх. № 1067/05.03.2026г. от Й. В. И., че е допусната очевидна фактическа грешка в Решението, тъй като от 30.03.2025г. (датата на фактическата раздяла между родителите) и до момента детето живее при него, също е неоснователно. Както бе отбелязано по-горе, дори и посочването на датата 30.03.2025г. (датата на фактическата раздяла между родителите), като дата от която се е искала издръжка от ответника по насрещния иск, то съда в постановеното решение е постановил отхвърляне на Насрещен иск с вх. № 4238/19.08.2025г. от Й. В. И. като неоснователен.

По отношение на твърдението за противоречие в Определението за привременни мерки и постановеното решение по делото, съдът счита следното:

1. С Определение с рег. № 592/13.10.2025г., съдът е постановил привременни мерки, като определя режим на лични контакти на майката Г. Ц. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** с детето Ц. . И.а - родена на ******, с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в събота и от 10.00 ч. в неделя до 17.00 ч. в неделя, без приспИ.е и без присъствието на бащата, като детето се взема и връща от дома на бащата, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.127, ал.2 от СК.

В същото определение ясно е посочено, защо и при какви условия са определени привременните мерки и след като съдът е съобразил факта, че бащата, съзнателно или не, пречи при осъществяването на контактите на майката с детето, както и че майката осъзнава необходимостта от съдействие на компетентните органи при възстановяване на връзката й с детето и осъществяването на лични контакти.

2. Целта на привременните мерки, постановявани при спор между родителите за упражняване на родителските права, режима на лични отношения с детето и издръжката /чл.

2

127, ал. 3 СК/, е да бъде гарантиран интересът на децата в периода от време, в който е висящо съдебното производство. Съдът всякога може да промени мерките, от което следва, че може при постановяване на решението си да разреши спорните въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката по различен от установения с привременните мерки начин. В случаите, при които в процес по иск по чл.127, ал.2 СК е направено от някоя от страните искане за постановяване на привременни мерки, съдът преценява допустимостта на искането само с оглед легитимацията, т.е. дали е направено от страна по делото, респ. родител, а ако искането е направено от легитимирано лице, дължи произнасяне по основателността му с оглед интереса на детето /Определение № 85 от 17.03.2014 г. по ч.пр. д. № 643/2014 г. на Върховен касационен съд/.

По сочената от Й. В. И. очевидна фактическа грешка в постановеното Решение рег.

№ 95/27.02.26г., относно предварително изпълнение на същото, в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да посочи следното:

Съобразно задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, извършено с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС:

„произнасянето по предварителното изпълнение на първоинстанционно осъдително решение, имащо за предмет вземания по чл. 242 ал. 1 и ал. 2 ГПК, съставлява част от произнасянето по спорното материално право“, поради което следва да се приеме, че то представлява задължителен елемент от съдебното решение. По силата на цитираната разпоредба съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено, както със самото решение по съществото на делото, така и с отделно определение. Молбата на страната за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради което произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо. То се допуска на основание чл. 242, ал.1 ГПК, включително и с допълнително определение, независимо дали страната е направила искане за това и как го е обосновала.

След всичко посочено по-горе, молбата се явява неоснователна и в този смисъл, следва да се постанови настоящото решение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1067/05.03.2026г. от Й. В. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ****** за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение рег. № 95/27.02.26г. по горепосоченото дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до 3 страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4