Решение № 436 от 23.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Русе, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20234500500624 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-София против Решение № 810 от 29.05.2023 г., постановено по гр.дело № 2277/ 2022 г. по описа на РРС в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството искове за установяване дължимост на сумата над 9 231,63 лв. главница по Договор за потребителски кредит № F L 951654/16.11.2018 г. до пълния заявен размер от 13 124,43 лв., 1 541,26 лв.-възнаградителна лихва за периода 16.04.2020 г.-31.05.2021 г., вкл., 649,33 лв.-мораторна лихва за времето 16.04.2020 г.-06.07.2021 г., 230,25 лв.-такси дължими за периода 16.04.2020 г.-06.07.2021 г. и 96 лв.-разноски за уведомяване на длъжника, със законната лихва върху първата стойност от 14.07.2021 г. Излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тази част.

Считат за неправилен изводът на съда, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради което насрещната страна дължи връщане само на чистата стойност на усвоения кредит.Твърдят, че противно на възприетото от първата инстанция, контрактът отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, като намират, че евентуалната нищожнтост на договора за застраховка не оказва влияние на възникналото между съконтрахентите кредитно правоотношение.Намират за неправилни доводите на районния съд досежно начина на образуване на ГПР, както и за нищожност по чл.10а ал.2 от ЗПК на клаузата “Такса за действия по ограничаване на негативните 1 последици при просрочие”.Не са съгласни с възприетитя от съда размер на главницата, подлежаща на връщане от потребителя.Искат да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и се постанови друго, като предявените от банката искове се уважат в пълен размер. Претендират се разноски за двете производства.

Въззиваемата страна Р. И. И., чрез назначения й процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 810 от 29.05.2023 г., постановено по гр.дело № 2277/ 2022 г. по описа на РРС , е валидно и допустимо в обжалваната част.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд намира за установено следното:

Процесният заем е потребителски и при решаване на спора следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК /чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, и чл.

12 ал.1 т.7-9/, като в чл.22 се определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до неговата недействителност /нищожност/.

В процесния случай не се спори, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № F L 951654/16.11.2018 г., с Приложение № 1 към него /Методология за определяне на референтен лихвен процент /Прайм/ на потребителски и жилищно-ипотечни кредити/, по силата на който “Юробанк България” АД предоставили на ответницата за текущи нужди сумата от 15 411,20 лв., с част от която, по искане на кредитополучателката, били погасени задължения към други кредитори /общо 1 760 лв./ и заплатена застраховка по застрахователна програма “Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от банката / 1 411,20 лв./. Р. И. И. се съгласила да върне дадения заем в срок до 16.11.2025 г., ведно с договорна лихва от 4 444,84 лв. Съгласно чл.3 ал.1 от контракта, последната представлява променлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент / Прайм/ и подлежи на преразглеждане на три месеца, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,350 % .Така към момента на възникване на облигационното правоотношение, дължимият преференциален лихвен процент бил 7,5 %, но поради допуснато просрочие от потребителя, което е безспорно установено в хода на производството, съгласно чл.3 ал.11 от договора, считано от 18.11.2019 г. стойността била увеличена на 11 %. На 16.04.2020 г. процентът на Прайм бил намален с 0,5 %.Това довело до лихвен процент по кредита от 10,5 %, отразено в служебно генериран погасителен план, представен по делото, без положен подпис от кредитополучателката.

2

Посочените стойности са потвърдени от приетата в производството икономическа експертиза, по която страните са нямали възражения.

По делото няма спор, че ответницата е неизправен съконтрахент, като на 31.05.2021 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, до който момент от потребителя са били заплатени 3 892,80 лв..

Според чл.1 ал.2, ако във връзка с контракта кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма “Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от “Юробанк България“ АД, чиято премия е платима еднократно, страните се съгласяват тя да е за сметка на отпуснатия кредит и да се удържи служебно от банката от нарочно разкритата сметка на името на потребителя.

По делото е представен двустранно подписан Погасителен план, който според настоящия състав, внася неяснота относно размера на дълга, доколкото като крайна стойност е посочена сумата 21 267,24 лв. /в чл.3 ал.9 от договора по същото перо е записано-20 742,82 лв./. Тя е формирана от главница от 15 411,20 лв., договорна лихва-4 444,84 лв. и застраховка от 1 411,20 лв. Последната обаче фигурира и в началото на погасителния план и данните по делото сочат, че премията е включена в дължимите от потребителя месечни вноски под формата на главница.В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че Договорът за застраховка се явява част от основния договор. Този извод се налага и от разпоредбата на чл.3 ал.11 т.2 от контракта.Там изрично е казано, че в случай, че кредитополучателката не изрази съгласие да приеме застраховка по групов застрахователен договор за застраховка “Защита на плащанията“, тя не би могла да се ползва от преференциалния процент, предлаган от банката. С оглед изложеното, правилни се явяват съжденията на РРС за противоречие на договора за кредит с разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК, поради липса на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита – кои компонентни точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР.

При съобразяване на ангажираните по делото доказателства, обосновано районният съд е приел, че кредитодателят е допуснал нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като всички елементи на договора трябва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт–не по-малък от 12, което видимо не е спазено по отношение на предоставения на потребителя застрахователен сертификат.Развитите в жалбата доводи, че е възможно при разпечатване на документа технически да се получи намаляване на шрифта в документа, заверен от страната, че отговаря на наличния в банката оригинал, се явява несъстоятелно.Страната не твърди да разполага с различно изглеждащ екземпляр от договора, представен на първата инстанция, нито е направила искане пред този състав за събиране на доказателства, които да опровергаят този извод на районния съд.

Тези нарушения на императивните разпоредби на ЗПК по отношение формата и съдържанието на процесния контракт водят до прилагане нормата на чл.23 от същия нормативен акт, а именно, че когато договорът за 3 потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, в случая 15 411,20 лв., и не дължи лихви и други разходи по кредита, включително и неустойка.Само за пълнота на изложението следва да се добави, че правилни са и останалите съждения на районния съд, към които въззивната инстанция препраща в хипотезата на чл.272 от ГПК, по отношение допуснатите от банката нарушения на чл.10а ал.2 от ЗПК и чл.6 от ЗМДВИП, касаещи търсените лихви и такси, явяващи се в случая изначално недължими поради неспазване от страна на кредитора на чл.10 ал.1 и чл.11 от ЗПК.

Основателно се явява обаче възражението в жалбата, че размерът на главницата не е правилно определен от районния съд.Чистата стойност на кредита е 15 411,20 лв., която сума потребителят следва да върне при обявяване на договора за недействителен.При отчитане на извършеното плащане от кредитополучателката до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, то на кредитора се следват 11 518,40 лв., а не 9 231,63 лв., както е прието в обжалваното решение.Последното трябва да се отмени в тази частта, като неправилно.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати за направените от ищеца разходи пред първостепенния съд още 501,53 лв., а във връзка със заповедното производство-172,23 лв.Р. И. И. дължи на насрещната страна сумата от 172,56 лв. разноски по въззивното производство.

По изложените съображения, Окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 810 от 29.05.2023 г., постановено по гр.дело № 2277/2022 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “*** представлявана от изпълнителните директори ДШ и ПНД, чрез адв.Д. Е. от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул.*** срещу Р. И. И., ЕГН ********** , от гр.Русе, установителен иск по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за сумата от 3 892,80 лв., представляваща разликата между присъдената главница от 9 231,63 лв. до заявения размер от 13 124,43 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021 г., като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. И. И., ЕГН **********, от гр.Русе, че дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “*** представлявана от изпълнителните директори ДШ и ПНД, чрез адв.Д. Е. от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул.*** още сумата от 2 286,77 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL 951654/16.11.2018 г., ведно със законната лихва въърху нея от 14.07.2021 г. , за което е издадена Заповед № 2052 по чл.417 от ГПК от 15.07.2021 г. по ч.гр.дело № 3966/ 2021 г. по описа на Районен съд-Русе .

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 810 от 29.05.2023 г., постановено по 4 гр.дело № 2277/2022 г. по описа на РРС в частта, с която са отхвърлени предявените от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-София, ЕИК 000694749 , против Р. И. И., ЕГН **********, от гр.Русе, искове по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, да бъде установено, че във връзка с Договор за потребителски кредит № FL 951654/16.11.2018 г. им дължи главница от още 1 606,03 лв., сумата от 1 541,26 лв.-възнаградителна лихва за периода 16.04.2020 г.-31.05.2021 г., вкл., 649,33 лв.-мораторна лихва за времето 16.04.2020 г.-06.07.2021 г., 230,25 лв.-такси дължими за периода 16.04.2020 г.-06.07.2021 г. и 96 лв.-разноски за уведомяване на длъжника, за които е била издадена Заповед № 2052 по чл.417 от ГПК от 15.07.2021 г. по ч.гр.дело № 3966/ 2021 г. по описа на Районен съд-Русе .

ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ********** , от гр.Русе, ул.“***, да заплати на“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “*** представлявана от изпълнителните директори ДШ и ПНД, чрез адв.Д. Е. от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул.*** по банкова сметка IBAN: ***, BIC: ***, още общо сумата от 846,32 лв., представляваща разноски за производството, от които 172,23 лв. за заповедното производство, 501,53 лв. за първоинстанционното производство и 172,56 лв. за въззивното производство.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.