Определение № 1266 от 25.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 25.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20238002100149 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от М. Е. Б., действаща чрез адв. К., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Шумен, 2 състав, решение № 221/01.11.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г., с което е потвърдено решение № 595/25.07.2022 г. на РС- Шумен по гр. д. № 749/2022 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Напоителни системи“ ЕАД иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, с присъждане на разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Напоителни системи“ ЕАД изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на ІV гр. отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл.

283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението си, ОС- Шумен е приел, че при предявени от работника искове за защита от незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ работодателят следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че извършеното уволнение е 1 законосъобразно. Позовал се е на трайната практика на ВКС, съгласно която за законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ е необходимо: 1/. работодателят да е предприятие по смисъла на пар.1, т.2 ДР КТ; 2/. служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1, т.3 ДР КТ, като ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции и 3/. потестативното право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9месечен срок от започване изпълнението на новия договор за управление. Изложил е, че тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление, поради което при прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.2 КТ на контрол подлежи и факта за наличие на договор за управление. Съдебният контрол е за законосъобразност, поради което не може произволно да се разпростира извън така очертания обхват, като е необходимо работодателят да установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя договор да изпълнява стопански задачи, налагащи смяна на членове от ръководството. Приел е, че е без значение дали договорът за управление е сключен с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, както и дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична като съдържание, като е съществено всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, въз основа на която, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и да изпълни по време на действие на договора. Освен това, възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Съдържанието на договора за управление се определя свободно от страните, които са ограничени само от императивни разпоредби на закона. Това е граждански договор, с който собственикът на едно предприятие възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Тъй като се касае за оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи поначало не може да се счита за отложено до момента на евентуално административно одобрение, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма. Управителят започва веднага да упражнява своите функции, затова може да прекрати и трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.2 от КТ, който извод следвал от поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен заради необходимост от административно одобрение на бизнес програмата. Следователно назначеният нов управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение /съгласуване/ на своята програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. Приел е и че няма пречка бизнес задачата с конкретните икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, както и че няма пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този план изрично бъде приет от новия управител. бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който собственикът на предприятието срещу уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора. Този извод произтичал от правната характеристика на договора за управление, което договор е каузален, а неговото основание/цел, към която е насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск 2 и полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат. Добавянето на предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е релевантно само когато е по конкретна бизнес програма/бизнес план, неоправдано стеснява приложното поле на чл.328, ал.2 КТ. Изложил е, че в случая , съгласно чл.52, ал.1 от ППЗПП, управлението и контролът на публичните предприятия / каквото е ответното / се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено предприятието.

Дворите за управление и за контрол в публичните предприятия се сключват за срок от 3 до 5 години- чл.53 ППЗПП, със съдържание съгл. чл. 54, ал.1, а съгласно чл.10, ал.1 от ЗРВКУ, ВиК операторите разработват бизнес планове за 5- годишни периоди, които съдържат производствена, ремонтна, инвестиционна и социална програма, с техническа и икономическа част. Съгласно ал.7, бизнес плановете се предоставят не по-късно от 6 месеца преди изтичането на последната година съгласно действащия бизнес план. Съгласно чл.11, ал.1 от закона, изготвените бизнес планове се одобряват от КЕВР, одобрените бизнес планове стават задължителни за изпълнение от съответния ВиК оператор- ал.4. Съдът е приел, че в конкретния случай е установено, а и не сеспори между страните, че ответникът е предприятие по смисъла пар.1, т.2 от ДР на КТ, както и, че към датата на уволнението й жалбоподателката е заемала ръководна длъжност по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ.

Установено било и че процесният договор за възлагане на управление урежда изрично възнаграждение за управителя и методика за определянето му, обвързано с постигнатите финансови резултати, както и съответни икономическа отговорност и гаранции при неизпълнение на програмата му, и отговаря на изискуемото съдържание по чл.54, ал.1 от ППЗПП. Договорът не съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, респ. разпоредба, която да препраща към бизнесзадачата по предходния договор за възлагане на управление, като в чл.4 е посочено изрично, че в двуседмичен срок от подписването му, управителят се задължава да представи за утвърждаване от доверителя проект за управление и бизнес – програма за клона. Бизнес планът на клона за периода 2017 г. – 2021 г., в сила от 01.01.2017 г., е бил одобрен от КЕВР, като планът за 2022 - 2026 г. е бил предаден на „ Напоителни системи“ ЕАД преди 29.09.2021 г. / писмо изх. № РД-08-79/16.02.2022 г. /, след което, на 16.02.2022 г. е бил изпратен и коригираният му текстови вариант, а на 11.04.2022 г. и табличната му част на 11.04.2022 г. / писмо изх. № РД-08-188/11.04.2022 /. С декларация с дата 25.01.2022 г., управителят е заявил, че е запознат и приема да изпълнява бизнес плана на дружеството за 2017 – 2021 г., както и внесения за одобрение бизнес план за периода 2022 – 2026 г. Ето защо съдът е приел, че към датата на уволнението на ищцата – 08.02.2022 г., е налице валидно сключен договор за възлагане на управление между дружеството и новия управител на клона, съответстващ на изискванията на закона за форма и съдържание, както и че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено в срока по чл.328, ал.2 от КТ.

Във връзка с възражението на жалбоподателката, че няма доказателства за внасяне на гаранция от управителя на клона, съдът е счел, че това не опорочава процесния договор, тъй като законът не поставя като изискване за неговата действителност предоставянето на такава, нито определя срок за това. По въпроса налице ли са били бизнес план и програма, въз основа на които управителят да е осъществявал конкретни стопански задачи, налагащи смяна на ръководството, съдът е приел, че за доказано, че към датата на уволнението на служителката е имало изработен план за дейността на дружеството за 2022 – 2026 г., който независимо, че е бил коригиран в един по-късен момент е бил действащ, макар и не задължителен до одобряването му от КЕВР. Ответното дружество е публично предприятие, като неговият бизнес план се разработва от публичното предприятие и се приема от неговия управителен орган, а след това се одобрява от КЕВР, като до одобряването му от Комисията задължителен за дружеството е предходния, което не е пречка управителят да осъществява 3 дейност съобразно новия бизнес план и да изпълнява стопанските задачи, заложени в него, като носи имуществена отговорност при непостигане на съответния резултат. От друга страна, дори да се приемело, че новият управител не е прилагал новия бизнес план, то, по силата на чл.11, ал.4, вр. чл.10, ал.1 от ЗРВКУ, той е бил обвързан от предишния, поради което не може да се приеме възражението на жалбоподателката, че е осъществявал дейност без конкретен бизнес план и програма. Наред с това, видно от договора за управление, на управителя изрично е бил предоставен определен срок след сключването му, в който да разработи проект за управление и бизнеспрограма на клона в отделен документ, който срок не е бил изтекъл към датата на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, поради което не може да се вменява във вина на работодателя отсъствието на подробно разработени програма и бизнес задачи, респ. това да е пречка за осъществяване на правото му по чл.328, ал.2 от КТ, в какъвто смисъл е и актуалната практика на ВКС. Намерил е за неоснователно и възражението на жалбоподателката за немотивираност на заповедта за уволнение, доколкото в документа е посочено изрично, че причина за прекратяване на трудовия договор е сключването на договор за възлагане за управление № РД-14-2/25.01.2022 г., което съобразно съдебната практика е достатъчна мотивировка на заповедта, тъй като основанието е безвиновно и работодателят не е длъжен да излага други аргументи за решението си да освободи служителя, заемащ ръководна длъжност в повереното му предприятие на основание чл.328, ал.2 от КТ. Като несъстоятелно е отхвърлил и възражението на жалбоподателката за неспазен срок на предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, предвид факта, че в заповедта за уволнение изрично е посочено, че вместо предизвестие ще й бъде изплатено обезщетение за срока, която възможност е предоставена в полза на работодателя, от която той има право да се възползва без да е необходимо съгласие на работника. Ето защо въззивният съд е приел , че уволнението е законно, а предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ следва да бъдат отхвърелни.