Решение № 1923 от 06.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1923 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело № 20241110100752 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .................. е предявил срещу .................... установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 204,87 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване – спестени разходи за стойността на топлинна енергия за периода от .................., доставена в имот, представляващ .................. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7129/2023 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав – .................. до окончателното плащане, сумата 40,66 лева, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от ......................, сумата 12,60 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване – спестени разходи за стойността на осъществено за периода от ...................... разпределение на топлинна енергия (дялово разпределение), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7129/2023 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав – .................. до окончателното плащане, сумата 3,28 лева, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от ..................., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7129/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за 1 продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следвало да плати стойността на доставеното количество топлинна енергия, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава след покана, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че не е получавал фактури от ищеца за заплащане на процесните суми преди предявяване на исковата молба. Посочва, че изявлението в отговора следва да се счита за възражение по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че процесният имот не е ползван през процесния период. Счита, че не се установява именно ответникът да е използвал имота и да се е обогатил за сметка на ищеца. Поддържа, че не се установява обедняване на ищеца със сумите за дялово разпределение, доколкото не се представят доказателства за действителното им заплащане на дружеството – топлинен счетоводител. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва до имот да е била доставяна топлинна енергия, чиято стойност да се дължи от ответното дружество. Сочи, че не е приложим институтът на неоснователното обогатяване, доколкото е представен договор за присъединяване на входа на сградата, в която се намира и процесният имот, към топлопреносната мрежа. Оспорва акцесорните претенции. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца .................. не оспорва предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съобразно твърденията, изложени в исковата молба (идентични с тези в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Следователно ищецът няма процесуалното задължение да установява съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Ако твърди противното, ответникът трябва да го установи при условията на пълно и главно доказване, за да постигне отхвърляне на исковете –чл. 59, ал. 2 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патрумониума на 2 ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: намаляване на актива (изгубване или ограничаване на права); увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения; и извършване на разходи (включително и в труд). Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В частност твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (в сила до 17.07.2012 г. ), респективно § 1, т.

33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

От приетите по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ, се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот от ................. с ................... нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016 г. на ................ Разрешение за строеж на благоустройствени обекти от ................. г., при липса на наведени възражения на ответника относно промяна на принадлежността на правото на собственост за исковия период, се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот – ................, през процесния период, като в тази насока липсва изрично оспорване от негова 3 страна в хода на процеса. С отговора на исковата молба се оспорва реалното ползване на имота, което обстоятелство е от значение при преценка наличието на консумация на топлинна енергия, а оттук и на дължими суми към топлофикационното дружество.

Във заявлението и исковата молба последователно се твърди, че писмен договор между ищеца и ответника за процесния период по см. на чл. 1, ал. 2 ОУ не е сключван. Ответникът в отговора твърди, че е сключен писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, за което било подадено заявление.

Видно от приложеното към исковата молба заявление от 03.08.2012 г., на тази дата ответникът е подал искане до ищеца за откриване на партида за процесния имот, изявил е желание да сключи договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Според чл. 62, ал. 1 ОУ купувачът подава заявление по образец, като след това според ал. 2 се сключва писмен договор. В случая би могло да се приеме, че с приемане на писменото заявление на ответника за откриване на партида от ищеца е прието предложението и е сключен договор по арг. от чл. 14 ЗЗД. Според чл. 6, ал. 1 ОУ обаче договорът се сключва за срок от пет години, като след изтичане на срока не е предвидено в ОУ действието на договора да се продължава при определени обстоятелства.

Според чл. 6, ал. 1 ОУ договорът се сключва за срок от пет години, като срокът може да е и по-кратък (ал. 2) – в случаите на наемно правоотношение. Според чл. 68 ОУ договорът може да бъде прекратен преди изтичане на петгодишния срок, а съгл. чл. 63 и чл. 64 ОУ при изменение на обстоятелствата следва да се сключи нов договор или съществуващият договор да бъде анексиран. Поради това съдът намира ,след съвкупен анализ на разпоредбите на ОУ, че при липса на по-особени уговорки срокът на договора за продажба на ТЕ за стопански нужди е пет години, като след изтичането му действието на договора не се подновява автоматично поради липса на подобна уговорка в ОУ. Самото откриване на партида за предходен петгодишен период, който номер е запазен впоследствие, е техническа операция без правна стойност. Самото съществуване на абонатен номер като цифри, зачислени към обект, не се равнява на сключен писмен договор за определен конкретен период. В случая действително видно от молба декларация от 03.08.2012 г. на тази дата ответникът е подал заявление относно процесния имот за доставка на ТЕ за нежилищни нужди. Дори обаче да се приеме, че подаденото заявление е прието от ищеца и така между страните е възникнало облигационно отношение, неговият срок на действие е изтекъл много преди процесния период. Въпреки твърденията на ответника в този смисъл, за което с доклада по делото съдът му е указал, че носи тежестта на доказване, по делото не се установява между страните да е бил сключен и действащ писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански (небитови) нужди през процесния период. Представеният от ищеца договор № 128 от 25.09.2012 г. касае присъединяването на сградата-етажна собственост към топлопреносната мрежа, а не представлява писмен договор между страните по делото за доставка на ТЕ за небитови нужди. Следователно, дори между страните такъв договор да е бил сключен през 2012 г., то срокът му е изтекъл през 2017 г., с 4 оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди през процесния период.

От приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, се установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период. От същото се установява, че сумите за топлинна енергия в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като за процесния период стойността на доставената за процесния имот топлинна енергия е в общ размер на сумата от 176, 28 лева. Установява се, че в процесния имот, има монтиран топломер, а ТЕ за БГВ се отчита от 1 бр. водомер за топла вода по реален отчет, като не е потребена и начислявана сума за отопление на имота, а единствено за сградна инсталация и БГВ. Установява се и размерът на начислените суми за дялово разпределение през процесния период – 10, 50 лв.