Решение № 209 от 24.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. В.Т., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500988 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №65/11.07.2025г., постановено по Гр.д.№330/2024г. по описа на РС – Елена:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. С. Т. с ЕГН ********** от гр. В.Т., ул. „Д.Ч.“ № ............... против Н. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Г.О., ул. „Ю. А. Г.“ № ........... и М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Г.О., ул. „Х.Д.“ № ............. за обявяване за нищожен на отказ от наследство, вписан под № ........... г. в особената книга, водена в Районен съд – Г.О., направен от Н. Д. Т., съгласно който се отказва от наследството, оставено от Д.М. Т., б. ж. на гр. Г.О., починал на ............... г., поради невъзможен предмет, предвид извършени действия, представляващи приемане на наследството, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. С. Т. с ЕГН ********** от гр. В.Т., ул. „Д.Ч.“ № ............... против М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Г.О., ул. „Х.Д.“ № ............. за приемане за установено, че М. Д. Т. не е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с.Г.н.с., общ. З., а именно: поземлен имот, целия с площ от 962 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, съставляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г.н.с., общ. З., при граници и съседи на имота: № ***, № ***, № ***, № ***, №

1

***, предвид нищожността на отказ от наследство, направен от Н. Д. Т., вследствие на което наследственият му дял от имота не е увеличил с ½ идеална част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и е осъден Т. С. Т. да заплати на М. Д. Т. сумата 1200лв., представляваща направените по делото разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Т. С. Т., чрез пълномощник адв.М. Г. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон във връзка с установените по делото факти и събраните доказателства, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се като съществен порок на първоинстанционното решение неправилно разпределена доказателствена тежест, с която е вменено на ищеца да докаже, че съобщенията до длъжника по ИД №541/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Косева са достигнали до знанието на ответниците, вместо да се вмени в тежест на ответниците да докажат, че те действително не са получили книжата по ИД №541/18г. на ЧСИ С. Косева. Твърди се, че през цялото принудително производство по горепосоченото ИД, никой от ответниците по делото – длъжник и съсобственик, не е възразил срещу изпълнението по отношение на процесния имот и не е представил доказателство или да е посочил обстоятелства, които да възпрепятстват изпълнението. Сочи се, че неправилно РС е приел, че няма данни преди извършване на отказа от наследство, ответникът Н. Д. Т. да е приел наследството, оставено от наследодателя му Д.М. Т.. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно било установено, че ½ ид. част от процесния имот е бил деклариран, като собственост на длъжника Н. Д. Т. и за него са заплащани данъци. Твърди се, че когато едно лице е направило отказ от наследство, но впоследствие извършва действия, които сочат на приемане – вкл. участие в разпределение, плащане на данъци, разпореждане с вещи от наследството – то се приема, че първоначалният отказ е симулативен, а действителната воля е била приемане на наследството. Твърди се, че деклариране на наследствен имот и последващо заплащане на дължими данъци сочат на мълчаливо приемане на наследството, а момента на приемане следва да се счита, че е при откриване на наследството, като според въззивника, действията на наследника, обективиращи действителната му воля при откриване на наследството, могат да бъдат извършени във всеки един момент, вкл. след вписването на отказ от наследството.

Сочи се, че отказът от наследство, дори вписан в случая четири дни след смъртта на наследодателя, е нищожен, при положение, че впоследствие в продължителен период от време /2018г. – 2022г./ е извършил поредица от действия, които недвусмислено разкриват действителната му воля – приемане на наследството при откриването му, включително:1/вписване в данъчната служба като съсобственик, 2/деклариране на имота и заплащане на данъци, 3/липса на възражения в изпълнителното производство и 4/получаване на част от сума по публичната продан. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове, предмет на делото. Претендира всички направени 2 по делото съдебни разноски пред първа и въззивна инстанции, в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Н. Д. Т., чрез назначения му особен представител адв.М. Н. – К. – ВТАК, с който заема становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, по подробно развити съображения по съществото на спора.

В СЗ въззивникът Т. С. Т., чрез пълномощник адв.М. Г. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в същата и доразвити в СЗ.

Претендира всички направени по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Н. Д. Т., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.М. Н. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмения отговор по жалбата и доразвити в СЗ. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна М. Д. Т., чрез пълномощник адв.Ж. П. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор по жалбата и доразвити в СЗ. Претендира направените съдебни разноски по делото за всички инстанции.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Т. С. Т. против ответника Н. Д. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД за обявяване за нищожен на отказ от наследство, вписан под пореден №...........г. в особената книга, водена в РС – Г.О., направен от Н. Д. Т., съгласно който се отказва от наследството, оставено от Д.М.

Т., б.ж. на гр.Г.О., починал на ..........., поради невъзможен предмет, предвид извършени действия, представляващи приемане на наследството, като неоснователен, доколкото в тази му част е постановено по процесуално допустим иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД, т.к. е налице правен интерес у ищеца – трето лице от предявяването му.

Надлежно пасивно легитимиран ответник по предявения от ищеца иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния отказ от наследство, поради невъзможен предмет, е само наследника, предприел действието по отказ 3 от наследство, а именно Н. Д. Т. /Определение №2338/27.07.2023г. по гр.д.№4810/2022г., ВКС, I гр.о./, като вторият ответник М. Д. Т. не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по този иск, нито искът по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД е насочен срещу ответника М. Д. Т., предвид което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която свръхпетитум е посочено, че отхвърленият иск по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД е предявен и против втория ответник М. Д. Т., без да е бил насочен от ищеца срещу него.

Съгласно чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на решението – в обжалваната му част.

Производството по гр.д.№330/2024г. по описа на РС – Елена е образувано въз основа на отделени съгласно Определение №245/30.07.2024г., постановено по Гр.д.№150/2024г. по описа на РС – Елена на основание чл.211 ал.2 от ГПК от гр.д.№150/2024г. по описа на РС – Елена за разглеждане в отделно съдебно производство на предявените от ответника Т. С. Т., с ЕГН **********, против ищеца М. Д. Т., с ЕГН **********, и против Н. Д. Т., с ЕГН **********, който не е страна по гр.д.№150/2024г. по описа на РС – Елена, насрещни иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД и отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Видно от приложеното в първоинстанционното производство Определение №245/30.07.2024г. по гр.д.№150/2024г. по описа на РС – Елена, същото е образувано по искова молба от адв.Ж. П., действаща в качеството на пълномощник на М. Д. Т., против ищеца по настоящото дело Т. С. Т., с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за процесния недвижим имот.

С постановеното в производството по гр.д.№330/2024г. по описа на РС – Елена определение по чл.140 ал.1 от ГПК първостепенният съд се е позовал, че е спряно производството по гр.д.№150/2024г. по описа на РС – Елена на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.д.№330/2024г. по описа на РС – Елена, т.к. последното има преюдициален характер спрямо първото.

Предмет на производството по гр.д.№330/2024г. по описа на РС – Елена са предявени от ищеца Т. С. Т., чрез пълномощник адв.М. Г. – ВТАК, първоначално обективно кумулативно съединени: 1/предявен против ответника Н. Д. Т. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 вр. чл.44 от ЗЗД за обявяване за нищожен отказ от наследство с пореден №...........г., вписан в особената книга на РС – Г.О., с който Н. Д. Т. се отказва от оставено му от починалия наследодател Д.М. Т., с ЕГН **********, наследство, поради невъзможен предмет, предвид извършени действия, представляващи приемане на наследството и 2/предявен от ищеца против втория ответник М. Д. Т. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че М. Д. Т., с ЕГН **********, не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с.Г.н.с., община З., а именно: поземлен имот, целия с площ от 962 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, съставляващ Поземлен имот с идентификатор *** по 4

КККР на село Г.н.с., община З., предвид нищожността на отказ от наследство от Н. Д. Т., вследствие на което наследственият му дял от процесния недвижим имот не се е увеличил с ½ ид.част.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът М. Д. Т., чрез пълномощник адв.Ж. П. – ВТАК, заема становище за процесуална недопустимост на предявеният срещу него отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, а по същество неоснователност на същия. Изложил е твърдения, че ответникът М. Д.н Т. е едноличен собственик на целия процесен недвижим имот на две основания, а именно: наследяване на ½ ид.част от наследодателя си Д.М. Т. и уголемяване на дела му с ½ ид.част от имота на основание чл.53 от ЗН след изричния отказ от наследство, направен от брат му Н. Д. Т., с който последният се отказва от наследството, оставено от баща му Д.М. Т..