Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 15.11.2023, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 106/2023
Вид
Решение № 115
Подписан
15.11.2023
В сила
15.11.2023
Състав
МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА, АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.68, ал.1, т.3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.75а, ал.2 и ал.5 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.75а, ал.2 и ал.5 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.8, ал.1, т.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 15, ал.1 · Закон за чужденците в Република България

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.Кърджали,

15.11.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА при секретаря Мелиха Халил и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№

106 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Кърджали, подадена чрез директора, срещу Решение № 103/ 14.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 5/ 2023 г. на РС – Кърджали. Оспорва се, като неправилен и противоречащ на събраните доказателства, извода на съда, че не е установено по безспорен начин, че *** гражданин М. А. на 25.07.2022 г. е бил приет на работа от „Модекс" ООД *** и предоставял работна сила в негова полза, с което съдът обосновава липса на административно нарушение, установено в АУАН и в НП, като приема, че „Модекс" ООД няма качеството на работодател спрямо *** гражданин на датата на проверката 25.07.2022 г.

В касационната жалба се изразява становище, че за да се прецени дали „Модекс" ООД е извършило визираното в АУАН и НП нарушение, е необходимо да се установи дали дружеството е приело на работа работещия и има ли качеството на работодател спрямо лицето, като се установят елементите на трудово правоотношение между страните към датата на работа - 25.07.2022 г.

По делото не се спори, че лицето М. А. действително е установено на работа на 25.07.2022 г. на строеж, който се намира вътре на територията на „Модекс" ООД вътре в предприятието. Извършени са две проверки - в 11 часа и в 15 часа, при които непосредствено са установени общо седем работещи лица - всички граждани на ***, в т.ч. и М. А.. Същият е извършвал трудова дейност като работник в строителството – монтира панели, външни елементи върху фасада на сграда за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ **, кв. ** по плана на ***, с възложител на строежа „Модекс" ЕООД, съгл. Разрешения за строеж №8/ 11.03.2022 г. и №9/11.03.2022 г., изд. от Главен архитект на Община Черноочене.

Под влияние на управителя на „Модекс" ООД, присъстващ при проверката, работникът е вписал в декларация на *** език данни за работодател - „***" ЕООД. След анализ на всички събрани писмени доказателства, правилно контролните органи не приемат посоченото дружество за работодател на лицето, поради противоречието на тези данни с всички събрани документи и сведения в хода на проверката, както и поради пряката намеса на управителя на „Модекс" ООД, посочил на работника името на „***" ЕООД, което работникът да впише в декларацията като работадател.

Ако лицето е било наето от „***" ЕООД или от друго дружество в ***, то М.

А., бидейки работник по трудово правоотношение в подобно дружество, би знаел името на работодателя, наел го на работа. Факт е, обаче, че на лицето името „***" ЕООД не му е било известно като негов работодател, което е наложило управителят на „Модекс" ООД да съобщи на лицето името на „***"

ЕООД, което да впише.

В касационната жалба се твърди, че на 25.07.2022 г. работникът е допуснат на територията на „Модекс" ООД до организираното му работно място от ръководството на дружеството. Установено е при проверката, че достъпът до територията на „Модекс" ООД е ограничен за външни лица чрез изградена плътна ограда и физическа охрана, препястваща достъпа на територията на предприятието; влизането в предприятието на външни лица е съобразно определен ред. Тази организация включва и строителния обект, обект на контрол, до който работниците, в т.ч. и работещия М. А., са били изрично допуснати до строителните работи от ръководството на „Модекс" ООД, което е ангажирано с работата на строителните работници на строежа.

Посочва се също, че изводът, който се налага е, че безспорно е налице трудово правоотношение между „Модекс" ООД и М. А. към 25.07.2022 г., което се характеризира с основните елементи, а именно: 1. възлагане на работата от страна на работадателя „Модекс"

ООД на строежа; 2. изпълнение на трудова функция и извършване на работа от лицето; 3. определено място на работа на територията на „Модекс" ООД; 4. спазване на работно време установено от „Модекс" ООД; 5. договорено трудово възнаграждение; 6. спазване от работника на определени от работодателя ред, организация и трудова дисциплина в предприятието.

Именно поради това, „Модекс" ООД се явава работодател на Е. Д. към 25.07.2022 г. и като такъв правилно е квалифициран в АУАН и в НП.

С цел да избегне административнонаказателната отговорност като работодател на работника „Модекс" ООД излага различни версии за работата на лицето: 1. че е нает в „***" ЕООД; 2. Че е командирован на работа в „Модекс" ООД от *** дружество работодател „***". За целите на тези защитни тези „Модекс" ООД ангажира доказателства - писмени и гласни, които решаващият състав на съда кредитира с приоритет при постановяване на решението за отмяна на НП.

Твърди се, че е безспорен фактът, че работникът не е нает в „***" ЕООД за работа на строежа в "Модекс" ООД. От събраните писмени сведения от Х. А. - управител на „***" ЕООД от дата 22.08.2022 г. се установява безспорно, че М. А. не работи в „***" ЕООД.

От анализа на договорите /Договор от 19.07.2021 г. със срок на изпълнение 90 дни и Договор от 11.10.2021 г. със срок на изпълнение 90 дни/, сключени между „Модекс" ООД и „***" ЕООД се установява, че към датата на извършената проверка - 25.07.2022 г. договорите за изпълнение на строежа не са произвеждали действие. Този факт се потвърждава от Х. А., управител и едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД, който на 22.08.2022 г. по искане от контролния орган дава обяснения, че не познава и не е наемал на работа в дружеството лицето М. А., както и че „***" ЕООД не извършва строителни дейности в обекта на контрол в *** чрез наети в дружеството работници. Х. А. писмено заявява на 22.08.2022 г. пред контролните органи, че договорите с „Модекс" ООД са изпълнени само в частта за доставка на строителни материали и считано от 15.06.2022 г. отношенията между „Модекс" ООД и „***" ЕООД са приключили.

Едва в хода на съдебното производство „Модекс" ООД представя и фактура №*** от дата 19.05.2022 г. за *** лева, издадена от дружеството, платими на „***" ЕООД. Фактурата не се представя при проверката, особено при положение, че „Модекс" ООД е представил пред контролните органи като доказателство за плащане по Договорите с „***" ЕООД фактура №***/*** г., на която е направена отметка „платено, дата 19.07.2021г." Като доказателство е приета от решаващия състав на съда фактура №*** от дата 19.05.2022 г., с която се обосновава отмяната на посоченото наказателно постановление. Считам, че посочената фактура не е относимо и годно доказателство, поради това, че същата се явява документ за сделка между търговските дружества, но същата не удостоверява плащане - не се представят никакви данни че „Модекс"

ООД е извършил превод/плащане към „***" ЕООД на сумата по фактурата в размер *** лева. Отделно от това, даже и да е била платена сумата по фактурата между дружествата, това плащане се явява операция между търговци и по никакъв начин не обвързва наемането на работници и извършваната от тях работа, в т.ч. и Е. Д., както и факта, че плащането е именно по договора, за който се приема в съдебното решение за отмяна на НП. Не на последно място, от прегледа на двете посочени фактури се установява интересен факт - същите са с пореден номер 1 за 2021 г. към 19.07.2021 г и фактурата от 2022 г. - под номер 6 през месец май 2022 г. Буди съмнение как към средата на 2021 и съответно към май месец на 2022 г. промишлено предприятие като „Модекс" ООД с финансов оборот и търговски взаимоотношения, не е издавало фактури до 19 юли 2021 г. /за да издаде такава под №1 едва на 19.07.2021 г./ и до 19 май 2022 г.

- /за да издаде такава под №6 едва на 19.05.2022 г./. и по никакъв начин не обвързва наемането на работници и извършваната от тях

В касационната жалба се сочи, че данните от строителните книжа за строежа и от информационна табела, поставена на строежа, сочат че към 25.07.2022 г. единствен строител е „***" ЕООД по Договор за изпълнение на СМР от дата 17.03.2022 г., с предмет на договора: „изливане на бетон и довършителни ремонтни работи в обект „Мебелен цех", които „***" ЕООД следва да извърши в срок до 31.03.2024 г.; не се сочат данни за други строители и/или подизпълнители на СМР, в т.ч. и горепосочените дружества. По писмени данни от Р. А. - управител на „***" ЕООД седемте лица граждани на ***, вкл. и М. А., не са работници на „***" ЕООД и не са наемани за изпълнение на строителни дейности по договор с „Модекс" ООД.

От всичко се налага изводът, че „***" ЕООД не е ангажиран като строител с монтажа на панелите върху външната фасада на строежа; „***" ЕООД към 25.07.2022 г. - датата на установяване на чужденеца на работа, не е ангажиран с договор за мотнаж и СМР в „Модекс" ООД.

Единственото лице, за сметка и в полза на което се извършват строителните и монтажните работи на 25.07.2022 г. е именно „Модекс"

ООД, който е допуснал М. А. и останалите шест работещи лица граждани на ***, на територията на предприятието и е възложил на лицата извършването на строителни и монтажни дейности 25.07.2022 г. - монтажа на панели върху външната фасада на сградата на „Модекс" ООД.

Съгласно изложеното в касационната жалба, представеният в превод от *** език на български език документ, наименован „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. за осигурено лице М. А. в „***" е създаден, за да обслужи защитната теза на „Модекс"

ООД. На първо място, данните от граничния контрол сочат влизане на М. А. в България на 10.07.2022 г., в 21:22 часа с виза за краткосрочно пребиваване тип „С" с цел „неорганизиран туризъм" по покана от 05.07.2022 г. от домакин хотел „***" - ***. Т.е. към дата 20.07.2022 г. лицето вече е било в България и не е било възможно командироването му от *** дружество към тази дата. От друга страна, т.нар. „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. е частен документ, създаден и подписан от *** дружество, от което е изпратен електронно в „Модекс" ООД. „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. не е трудов договор и/или документ удостоверяващ командироване на работника от *** дружество на работа в България, в „Модекс" ООД. Също така, не се спори дали М.

А. се осигурява в ***; евентуалното осигуряване на лицето в *** не препятства пътуването на лицето в България и приемането му на 25.07.2022 г. на работа в „Модекс" ООД. В случай че лицето би било командировано от *** дружество работодател, което обстоятелство „Модекс твърди, то би следвало да бъдат спазени условията по командироване на лицето, което не е направено.

От анализа на

„Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. се установява, че работникът е изпратен на работа в „Модекс"

ООД от *** дружество в „***", създало посочения документ. Безспорно обаче „Модекс" ООД няма писмен договор за извършване на строителни работи/строеж на обекта на контрол с „***", поради което няма никакво основание и логично обяснение кое налага издаването на такъв документ за командироване на М. А. към 20.07.2022 г. на работа в „Модекс" ООД и особено във време, когато лицето вече е било на територията на РБългария - влязло на

10.07.2022 г. Единственото възможно обяснение е че т.нар. „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. е създадено за да обслужи защитната теза на „Модекс" срещу установеното в НП нарушение. Същото, обаче, е прието от решаващия състав на съда като годно доказателство, кредитирано с приоритет в съдебния акт за постановяване отмяната на НП.

Освен това, видно от справката на ОД МВР - Кърджали, лицето не е имало основание за издаване и не му е издавано разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа" по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал.1 от ЗТМТМ, т.е. към 25.07.2022 г. лицето няма право на достъп до пазара на труда на територията на Р България. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. В писмена защита обосновава подробно доводите си за незаконосъобразност на оспореното решение на РС – Кърджали.