Определение № 47358 от 14.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47358 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110147430 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 314328/26.09.2025 г. /с дата на пощенско клеймо 24.09.2025 г./, подадена от името на „******“ ЕООД, ЕИК: ****** против Г. А. М., ЕГН: **********, с която е предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл.

220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933,00 лева, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 5496/29.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

С отговора на исковата молба е релевирано възражение за прихващане със суми, както следва: 1/ сумата от 540,21 лева, представляваща обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка; 2/ сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.; 3/ сумата от 88,40 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2024 г. и 2025 г.; 4/ сумата от 88,40 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ответника за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство, със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 1

15.12.2025 г. от 13:30 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор от трудов договор № 5496/29.11.2024 г., съгласно който ответникът заемал длъжността „продавач-консултант“ при ищцовото дружество, при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева.

Поддържа, че на 14.01.2025 г. от страна на ответницата е отправено изялвение за прекратяване на трудовото й правоотношение с ищцовото дружество с изтичане на предизвестие от 30 дни, считане от подаването на молба. Твърди, че в молбата си ответницата изрично е посочила, че е запозната в обстоятелството, че при неспазване на предизвестието за нея ще възникне задължение за заплащане на обезщетение на работодателя, като независимо от това с молбата си е пожелала правоотношението между страните да бъде прекратено, считано от 14.01.2025 г.

/денят на депозиране на молбата пред работодателя/, без да спазва уговорения срок на предизвестие.

Поддържа, че основа на така подадената молба от работника и на основание чл.326, ал.1 от КТ, на 14.01.2025г. „******“ ЕООД, в качеството си на работодател, прекратява трудовото правоотношение със служителката Г. М. със Заповед за прекратяване №5509, считано от същата дата. В заповедта изрично било упоменато, че от страна на работника е дължимо обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ. Заповедта била подписана от работника, но въпреки това дължимото обезщетение не е заплатено.

Сочи се, че на ответника били изпращани многократни покани с искане за доброволно изпълнение на задължението във връзка с неспазеното предизвестие по прекратения трудов договор, но действия по изпълнение не били предприети.

Моли, за уважаване на предявения иск, като бъде признато за установено в отношения между страните, че на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.

220, ал. 1 КТ Г. А. М., ЕГН: ********** дължи в полза на „******“ ЕООД, ЕИК:

****** сумата от 933,00 лева, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 5496/29.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума на 02.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по гр.д. № 21973/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове.

Не се оспорва, че на 29.11.2024г. сключила трудов договор с ответника, фирма ****** ЕООД, ЕИК ******, със седалище гр. П., с място на работа в град Б., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева.

Не се оспорва, че договорът бил с уговорка за срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, както и че съгласно уговорките, обективирани от страните в договора, срокът на предизвестието за прекратяването на договора на всяка от страните е 30 дни.

Поддържа, че при сключване на трудовия договор, не й бил предоставен екземпляр от подписания от трудов договор с дата 29.11.2024г., както и не й била връчена длъжностна характеристика.

Посочва, че магазинът, в който работела в гр. Б., на бул. ****** № 94, нямал никакво отопление и през зимата било студено, но работодателят не се интересувал от това и не осигурил на ответницата нормални условия за труд.

Поддържа, че работила от 9 часа сутрин до 18 часа вечерта, по 9 часа на ден, като 2 работила и в съботите от 10 до 14 часа, без никакви допълнителни възнаграждения.

Поддържа, че за периода на действие на договора не е получавала никакви трудови възнаграждения за положения труд, нито допълнителни такива, нито извънреден труд, какъвто полагала през време на действие на трудовия договор, сключен между страните в производството.

Твърди, че доколкото вече била болна и за да съхраня здравето си, аз се принудила да подаде молба на 03.01.2025г., с вх.№ 01001 за напускане, с предизвестие от 1 месец, на бланка, предоставена й от С. В.- мениджър на работодателя-ответник, отговаряща за района на гр.Б., която бланка попълнила пред нея и в която бланка било посочено, че ако ответницата не спази предизвестието от 30 дни и напусне работа по-рано, дължи на дружеството работодател обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Представила на мениджъра си и болничния си лист, който бил за десет дни, считано от 02.01.2025г.

Посочва, че на 11.01.2025г. изтекъл предоставения й отпуск за временна неработоспособност, като получила телефонно обаждане от мениджъра на дружеството - работодател С. В., с което последната я информирала, че с ответницата повече няма да се работи и да се яви на 13.01.2025г.- понеделник в магазина, за да си получи документите. Посочва, че като отишла в магазина, за да си получи документите, никой от мениджърите на дружеството не бил там, но имало друга продавачка в магазина. Горното наложило ответницата отново да потърси документите си на следващия ден – 14.01.2025г., но отново нямало нито представител на работодателя, нито подготвени за ответницата документи.

Посочва, че едва на 17.01.2025 г. представител на дружеството – работодател се свързал с нея, като й връчил нова бланка с молба за предизвестие, която трябвало да попълни, и която била със същия вх. №, но с различна дата /14.01.2025 г./. Твърди, че била заплашена от представителя на работодателя, че ако не попълни новата молба с искане за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие с новата дата, нямало да получи, нито трудовата си книжка, нито заповед за прекратяване на трудовия й договор, нито ще й бъде даден трудовия договор, въз основа на който била назначена.

Поддържа, че й се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 и 2025г., общо 2 дни в размер на 98.22 лева и след удържане на 10% данък следва да ми се изплати сума от 88.40 лева, каквато сума не й е платена, както и не й е заплатено трудово възнаграждение за м.112024г. за 2 дни в същия размер от 88.40лева, както не са й били заплатени никакви допълнителни трудови възнаграждения, нито такива за положен извънреден труд.

Претендира обезщетение за задържане на трудовата книжка от 14.01.2025г. до 29.01.2025г. за 11 работни дни х 49.11 = 540.21 лева.

Претендира се, че работодателят й дължи и сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.

В тази връзка с отговора на исковата молба е релевирано възражение за прихващане със суми, както следва: 1/ сумата от 540,21 лева, представляваща обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка; 2/ сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.; 3/ сумата от 88,40 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2024 г. и 2025 г.; 4/ сумата от 88,40 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират с разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

3

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933,00 лева, представляваща главница за обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 5496/29.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума на 02.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д. № 21973/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.

С отговора на исковата молба са релевирани възражения за прихващане с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ; чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 150 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ със суми, както следва: 1/ сумата от 540,21 лева, представляваща обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка; 2/ сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.; 3/ сумата от 88,40 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2024 г. и 2025 г.; 4/ сумата от 88,40 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже, че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, по искане на работника – ответник; срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на работника, както и обстоятелството, че уговореният между страните срок на предизвестие не е бил спазен от ответника.