Решение № 3497 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3497 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100512210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищецът Н. Н. А. срещу Решение № 8643/13.05.2025 г. постановено по гр.д. № 54035/2022 г. по описа на СРС, 50 състав с което е отхвърлен предявения от Н. Н. А. срещу А. С. У. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 25.05.2022- 28.09.2022 г., настъпили в резултат от неоказана ефективна правна помощ при процесуално представителство по реда на чл. 95 от ГПК по гр.дело №3028/2021 г. по описа на РС- Пазарджик.

Във въззивната жалба подадена от ищецът Н. Н. А. се твърди, че процесното решение е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите, за което излага следните съображения: твърди се, че първата инстанция неправилно приела, че ответникът, в качеството му на адвокат назначен по реда на чл.95 от ГПК, няма задължение да посети своя подзащитен в затвора в гр. Пазарджик. Поддържа още, че първата инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото като не му е допуснала следните доказателства: справка от началника на затвора Пазарджик относно наличието/липсата на посещения на адвокат У. при осъдения Н. А. през процесния период, както и за наличието/липсата на изпратени от адвокат У. на Н. А. през процесния период писма.; 2. справка от началника на затвора Пазарджик относно наличието на средства у Н. А. за закупуване на фонокарта за телефон или служебно предоставена му такава; 3. Разпит на двама свидетели. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове или да отмени процесното решение и да го върне на първата инстанция.

Постъпила е и бланкетна въззивна жалба от адвокат С. И. процесуален представител на въззиника, назначен по чл.21 ЗПП срещу същото решение в което са изложени твърдения ,че 1 решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила и без да бъдат обсъдени всички доводи на страните.Моли съдът да отмени решението и вместо него да постанови друго с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред първата инстанция ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който е искал съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 200 леваобезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от неоказана правна помощ по гр.дело №3028/2021 г. по описа на РС-Пазарджик. В исковата молба са били изложени твърдения, ответника е бил назначен като служебен адвокат на ищеца по гр. дело №3028/2021 г. по описа на РС-Пазарджик, който при осъществяване на правната помощ не е посетил ищеца в затвора в гр. Пазарджик, респ. първата инстанция не му връчила лично съдебното решение, а чрез назначения му адвокат. Ответникът обжалвал решението пред ОС-Пазарджик без да уведоми и направи среща с ищеца, за да се съгласува и изготви въззивната жалба. Поддържало се е, че с оглед на обстоятелството, че ответникът не е отишъл в затвора в гр. Пазарджик за да съгласува поддаването на въззивната жалба с ищецът, последния претърпял неимуществени вреди- болки и страдания в периода от 25.05.2022 г., до дата на подаване на искова молба-28.09.2022 г.

За да отхвърли така предявения иск първата инстанция е приела, че липсата на посещение в затвора, където се е намирал ищеца, и евентуален коментар на въззивната жалба, не представлява протИ.правно бездействие от страна на ответника и не влияе върху качеството на оказаната правна помощ, респ. ответника е изпълнил задълженията си като е предприел действия по отстраняване на нередовности на изявления на ищеца в хода на гр. дело №3028/2021 г. по описа на РС-Пазарджик, осъществил е процесуалното представителство в хода на производството и е подал въззивна жалба срещу неблагоприятното за ищеца 2 решение.

От фактическа страна по делото безспорни са следните факти:

С доклада по делото пред първата инстанция са били отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ответникът е бил назначен като служебен защитник на ищеца по гр.дело №3028/2021 г. по описа на РС-Пазарджик, и за осъществяване на правната помощ не е посещавал ищеца в затвора.

По делото не се спори също така, че ответника като е отстранил нередовностите в исковата молба подадена от ищеца по гр.дело №3028/2021 г. по описа на РС-Пазарджик, осъществил е процесуално представителство по делото и е подал въззивна жалба, която не е съгласувал с ищеца, респ. не го е и посетил в затвора в гр. Пазарджик.

Пред въззивната инстанция е бил разпитан и св. И. П. С., който твърди, че вследствие на това, че ответника не е осъществил контакт с ищеца, последния е претърпял болки и страдания- чувствал се безсилен, безпомощен, ядосвал се, не можел да спи и крещял по цяла нощ в спалното помещение.

При така установената фактическа страна от права съдът намира следното:

Основният елемент от фактическия състав на така предявения иск по чл. 51 ЗАдв, вр. с чл.

45 от ЗЗД е извършване на действие или бездействие от ответника - адвокат, което обективно води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност. Отговорността на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на конкретен пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяване на съответната процесуална възможност. Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а адвокатът не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. От събраните по делото доказателства не се установява ответника да не е положил дължимата грижа. Обратното е вярно, ответника е отстранил констатираните нередовности в исковата молба, подадена от ищеца, като по този начин е предотвратил прекратяването на производството на основание чл.129,ал.3 от ГПК, осъществил е процесуално представителство в хода на делото и е подал редовна въззивна жалба по която е било образувано в. гр. д. №372/2022 г. по описа на ОС Пазарджик. Обстоятелството, че ответника не е посетил ищеца в затвора в гр. Пазарджик за да съгласува с него подадената въззивна жалба не може да обоснове наличието на основание за ангажиране на отговорността му, тъй като за разлика от НПК / чл.98,ал.2 от НПК/ по ГПК за адвоката не съществува задължение да съгласува основните линии на защитата със своя подзащитен, респ. такова задължение не се съдържа нито в ЗА, нито в Закона за правната помощ. Предвид гореизложеното обстоятелството, че ответника не е посетил ищеца в затвора в гр. Пазарджик и не е съгласувал с него въззивната жалба, не води до извод за 3 протИ.правност в поведението на ответника, респ. липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД, което налага подадената въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора принципно разходи се дължат на въззивемия, но доколкото такива не се претендират, съдът не следва да му присъжда такива.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 8643/13.05.2025 г. постановено по гр.д. № 54035/2022 г. по описа на СРС, 50 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4