Решение № 3234 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3234 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Гражданско дело № 20263110101478 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д. Я. С. срещу „**********“ ЕАД установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване по давност, сумата в размер от 2556,46 евро (с левова равностойност 5 000,00 лева), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №PLUS- 01338874 от 02.02.2009г., сключен между ищеца и „*********“ ЕАД и прехвърлен на ответника.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и „*********“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №****** от 02.02.2009г. с отпусната главница от 5000 лева. Сочи, че кредитът е сключен при следните условия: месечен размер на застрахователна премия по застраховка „защита на плащания“: 10,70 лева, с общ размер на кредита: 5256,80 лева, брой на погасителните вноски: 24 броя, обща стойност на плащанията: 7 498,40 лева и ГПР: 45,81%. Излага се, че след неправна справка през 2025г. в ЦКР, ищецът е установил, че кредитът е предсрочно изискуем, а кредитор е ответникът.

Твърди се, че след 2009г. ищецът не е получавал съобщения или документи от кредиторите на посочените от нея адреси. Сочи, че срещу нея не са образувани производства по реда на чл.417 ГПК, както и изпълнителни дела.

Излага се, че ищецът не е уведомяван за договора за цесия между „*********“ ЕАД и ответника. Сочи, че в справката от ЦКР е записана дължима сума към ответника в размер на 8 442,00 лева, като към дата на разрешаване и дата на издължаване е посочена дата 08.07.2021г., а видно от договора крайният срок на изплащане на дължимата сума е 04.02.2011г. С оглед горното се извежда, че отразеното вземане в справката ЦКР е десет години по-късно. Счита, че вземането по договора е погасено с изтичане на петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Излагат се доводи, че кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем на 04.09.2009г., от който момент е започнала да тече и погасителната давност. Сочи се, че ищецът с изпратено писмо в началото на 1

2026г. до ответника, е направил искане да бъде заличено записването в ЦКР, воден към БНБ, поради изтекла погасителна давност на кредита. Твърди се, че от ответника е било отказано заличаване, поради обстоятелството, че с изтичане на погасителната давност не се погасява самото вземане, а само възможността да бъде принудително събирано. Моли се за уважаване на иска.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл .131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – „**********“ ЕАД, в който се излагат доводи за основателността на предявения иск. Признава се сключването на договора за кредит, както и че вземането по същия е погасено по давност. Позовавайки се на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК счита, че съдебно деловодните разноски за настоящото производство не следва да бъдат възлагани на ответника, доколкото последният не е дал повод за завеждане на делото. Счита се, че отговорността на кредитора би възникнала единствено ако предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла давност. Моли за постановяване на решение при признание на иска.

Претендират се разноски.

Във връзка с предоставена възможност, с молба с вх.№48009 от 16.06.2026г., ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че желае постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ГПК.

Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, обективирано в депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК. Ищецът също моли да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият следва да бъде уважен.

По разноските:

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, институциите по чл.4, ал.1, като тук се включва и ответникът, са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.

Според чл.24, ал. 1-3 от наредбата, всяко лице, когато установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията по чл.4, ал.1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. От своя страна институцията е длъжна да разгледа заявлението и да даде писмен отговор до заявителя. Ако искането е основателно, съответната институция извършва корекцията и подава коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър.

От посочените разпоредби следва, че ответникът има задължението да подава своевременно, при нарочно искане от физическо лице, което фигурира в ЦКР като негов длъжник, информация за отразяване в ЦКР, относно състоянието по всички активни кредити на клиента към последната дата на отчетния месец и информация за извършените корекции по кредити на клиента за предходни отчетни периоди.

2

В наредбата се посочва общо погасяване на кредитно задължение, а един от погасителните способи за задълженията, предвиден в ЗЗД, е и изтичането на погасителната давност. В конкретния случай, ищецът е подал писмено заявление до ответника, в което се е позовал извънседебно на изтекла в негова полза погасителна давност. С писмен отговор от 23.01.2026г., ответникът е посочил, че искането за нанасянето на корекции в ЦКР и заличаване на задължението, поради изтекла погасителна давност е прието за неоснователно, като е посочено, че изтичането на давността не води до погасяване на вземането.

Като не е отчел факта, че вземането е погасено по давност – преценката за което може да бъде направена от самия кредитор, както и като не е предприел поисканите от длъжника действия, насочени към отразяване на настъпилите промени, касаещи състоянието на кредита в ЦКР, кредиторът е упражнил извънпроцесуална принуда върху длъжника, с оглед лишаването му от възможността за получаване на по-изгодни кредити от кредитните институции, участващи в поддържането на данните в ЦКР. Повод за спора е дал ответникът, а не ищецът. С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.

Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно.

Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл.101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи възнаграждение и под тях, като при определяне на дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, служат като ориентир.

В тази последователност следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, видът и обемът на процесуалните действия, продължителността на делото, както и направените от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните условия, при които е възможно да се ангажира адвокатска защита по конкретния спор.

Извършените от упълномощения от ищеца адвокат процесуални действия се изразяват в подаването на искова молба, подаване на писмено становище по отговора на ответника. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил лично, подал е писмена молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Не са извършвани процесуално следствени действия по разпити на свидетели или изслушване на експертни заключения. Изразил е изрично искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съобразявайки вида на спора, материалния интерес, както и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав счита, че следва да намали претендирания адвокатски хонорар от 570,00 евро на 470,00 евро, който е над предвидения в наредбата размер, но е съответен на осъществените от процесуалния представител на ищеца действия.

С оглед горното и своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати 3 на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 572,25 евро, от които:

102,25 евро – държавна такса; 470,00 евро – адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Д. Я. С., ЕГН ********** срещу ответника „********“ ЕАД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът Д. Я. С., ЕГН ********** не дължи на ответника „********“ ЕАД, ЕИК *******, поради погасяване по давност, сумата в размер от 2556,46 евро (с левова равностойност 5 000,00 лева), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №****** от 02.02.2009г., сключен между ищеца Д. Я. С., ЕГН **********, и „*********“ ЕАД и прехвърлен на ответника „********“ ЕАД, ЕИК *******.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника „********“ ЕАД, ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Я. С., ЕГН **********, сумата в размер от 572,25 евро, представляваща сторените по делото разноски, както следва: държавна такса - 102,25 евро и адвокатско възнаграждение – 470,00 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4