Решение № 5678 от 01.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5678 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100500889 по описа за 2025 година

С решение № 18729/17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 13 362/2022 г. на СРС, ГО, 159 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците П. А.

П. и Р. Ц. П., че ищцата В. З. С. е собственик на основание осъществено давностно владение на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, ул.

****, м. „Манастирски ливади-изток“, с площ 571 кв. м., вид на територия:

Урбанизирана, номер по предходен план 729, квартал 95, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, съгласно КККР, а съгласно документ за собственост: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 729, находящ се в гр.

София, Столична община, район „Триадица“, м. „Манастирски ливади- изток“ в кв. 95, с площ по документ за собственост от 500 кв.м., а по скица - 490 кв. м., при граници: от две страни улици, поземлен имот № 730 и поземлен имот № 726.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 379868/25.11.2024 г. на П. А. П. и Р. Ц.

П. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивниците молят да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените срещу тях искове по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата и сега въззиваем В. З. С. е придобила на основание давностно владение правото на собственост върху имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, с адрес: гр. София, ул. ****, м. “Манастирски ливади изток“ с площ 571 кв.м., съставляващ ПИ № 729 от кв. 95 по плана на гр.

София.

1

Излагат във въззивната жалба, че В. З. С. не е владяла имота до смъртта на Е. Ц. през 2003 г., нито след това, а през 2007 г. В.Х. е заменил 8/9 ид.ч. от имота и негов собственик е станал Б.Я.. 1/9 ид.ч. от имота били също придобити от Б.Я., който впоследствие продал имота на С.С., който пък впоследствие го прехвърлил на ответниците /въззивници/ на 30.10.2013 г. Излага се в жалбата, че всеки един праводател по прехвърлителните сделки е предал владението върху имота на преобретателя. На ответниците сега въззинцици владението също е предадено и се оспорва да е отблъснато или смутено.

Сочат в жалбата и че на 23.01.2008 г. Б.Я. и ищцата въззиваем са подписали съвместна нот. заверена декларация, че са съгласни да се извърши сключено застрояване върху процесния имот ПИ № 729 и собствения на ищцата съседен имот № 730, което изключвало анимуса на ищцата въззиваем да държи имота като свой.

Твърдят, че за първи път ищцата въззиваем е заявила собственически претенции върху процесния ПИ № 729, съседен на собствения й по наследство ПИ № 730, през м.

01.2021 г. Оспорват ищцата да владяла явно, спокойно и необезпокоявано имота.

Оспорват ищцата да е имала достъп до процесния ПИ № 729 и да го е обработвала.

Оспорват достоверността на показанията на свид. З.А. поради това, че не е посочил за кой обработваем имот дава показания, като могло това да бъде имот с идентификатор, завършващ на 422.

Въззивниците оспорват да е съществувава уговорка между Б.Я. и ищцата последната да преминава през процесия имот. Дори и да е имало такава уговорка, оспорват те като преобретатели на имота да са участвали в нея и да са били съгласни с това след 2013 г.

Поддържат, че между ПИ № 729 и ПИ № 730 е съществувала телена ограда с бетонови колове, която била разрушена впоследствие при изравняване на имота с багер след 2020 г. Изравянето на имота с багер било установено в хода на делото през 2024 г. по повод експертизата. Тази ограда представлявала нетрайно материализирана граница на поземлен имот и била налична към момента на аерозаснемането през м. 10.2020 г.

Оспорват заключението на СТЕ като необективно изготвено по доводи, че не е отговорено от вещото лице обективно на всички въпроси към СТЕ вкл. и на въпроса има ли обособена граница между имоти ПИ № 729 и ПИ № 730.

Сочат, че макар имотът да не е постоянно обитаван, то не са загубвали владението върху него.

Въззиваемата В. З. С. е подала отговор от 20.01.2025 г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Сочи, че дори да се приеме, че с подписването на декларация от 23.01.2008 г. се е прекъснало владението й, то след този момент същото е установено отново. Оспорва между ПИ № 729 и ПИ № 730 да е съществувала някога ограда, като дори да е имало ограда, то ищцата е имала достъп до имота и го е владяла. Позовава се на СТЕ, както и на това че при огледа на имота от в.л. то си е проправило път до имота по пътека, която е обрасла и непроходима и се е наложило да се разчиства на място с лозарска ножица. Сочи, че след 2009 г. достъп до процесния имот се е осъществявал само през имота на ищцата, а пътеката е била обрасла. Твърди да е владяла имота явно и необезпокоявано. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по наследство, като в този имот е построена едноетажна жилищна сграда. Имотът е с лице към ул. “Димитър Сагаев“ в м.

Манастирски ливади.

Съседен на този имот от изток, но без излаз на улица, е процесният имот. Това е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, ул. ****, м. „Манастирски ливади-изток“, с площ 571 кв. м., вид на територия: Урбанизирана, номер по предходен план 729, квартал 95, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

***, съгласно КККР, а съгласно документ за собственост: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 729, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, м.

„Манастирски ливади- изток“ в кв. 95, с площ по документ за собственост от 500 кв.м., а по скица - 490 кв. м., при граници: от две страни улици, поземлен имот № 730 и поземлен имот № 726.

Ищцата твърди да е придобила процесния имот по давностно владение, като го е държала като свой в периода 2 000 г. – 14.03.2022 г. Твърди, че е упражнявала постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно фактическата власт върху него, като е държала вещта като своя.

Поради това през 2021 г. предприела мерки за снабдяване с констативен нот. акт, но се установило, че ответниците по иска разполагат с нот. акт относно имота.

Излага следното относно придобиването на фактическата власт върху имота и своенето му. Сочи, че между двата имота – имотът нейна собственост по наследство и процесният имот, няма и никога не е имало ограда. Напротив, те са оградени заедно и с обща ограда, от която ключ има единствено ищцата, както и е поставила охранителни камери.

Сочи се в исковата молба, че процесният ПИ с идентификатор № *** е бил собственост на братовчед й В.Х. по наследство.

Братовчед й в края на живота си се пропил и у него настъпили личностови изменения, не бил способен да се грижи за себе си. Поради това братовчед й В.Х. се преместил да живее при нея в къщата в поземлен имот с идентификатор № № *** през 2004 г., а тя се грижела за него със знанието на синовете му, които одобрявали това. Братовчед й В.Х. й обещал в знак на благодарност за полаганите грижи да й прехвърли процесния ПИ с идентификатор № *** с нот. акт за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, но това така и не се осъществило.

Твърди се в исковата молба, че В.Х. бил подлъган да замени процесния недвижим имот срещу МПС. Така процесният имот станал собственост по документи на Б.Я., а впоследствие на С.Н.С. и считано от 2013 г. на ответниците П. А. П. и Р. Ц. П..

Ищцата сочи, че считано от 2000 г. със съгласието на В.Х. е установила 3 фактическа власт върху процесния имот, който дължи като свой непрекъснато, несъмнено и спокойно. Имотът бил празен и непосетен от който и да е от лицата Б.Я., С.Н.С. или ответниците. Ищцата твърди, че никога не ги е виждала.

Т.к. процесният имот няма излаз на улица, то достъпът до него към ул. “Д.

Сагаев“ се осъществява през имот с идентификатор № № ***, в който ищцата живее. Ищцата оспорва кое да е от лицата Б.Я., С.Н.С. или ответниците някога да е установило фактическа власт върху процесния имот и да е влязло във владение на същия.

Твърди, че е обработвала процесния имот – почиствала го и садила в него домати, ягоди и зеленчуци.

С отговора на исковата молба искът се оспорва от ответниците. Оспорват всички изложени от ищцата обстоятелства освен хронологията на сделките. Сочат, че владението върху имота е предадено от В.Х. на Б.Я., а впоследствие от него на останалите преобретели. Оспорват достъп до процесния имот до улица да се е осъществявал през имота на ищцата и тя да е обработвала процесния имот. Навеждат, че между двата имота е имало ограда, която е препятствала достъпа на ищцата до процесиня имот.

За първи път ищцата демонстрирала претенции към имота през 2021 г.

Поддържа се също така в отговора на исковата молба, че на 23.01.2008 г. ищцата, тогавашният собственик Б.Я. и брата на ищцата Е.З. са подписали съвместна нот. заверена декларация за сключено застрояване на имотите и прокарване на улица от южната страна на ПИ № 729 и ПИ № 730. Поради това към 2008 г. ищцата не била проявявила собственически претенции към процесния имот.

С отговора на исковата молба ответниците се позовават на заявеното от тях във възражение вх. № РТР-21- ГР94-116-8/27.05.2021 г., подадено от тях в СО, р-н Триадица във връзка с искане на ищцата от м. 01.2021 г. за издаване на констативен нот. акт. Сочи се в това възражение, че ответниците макар да не живеят в процесния имот, то са придобили владението върху него от С.С. и считано от закупуването му през 2013 г. са негови собственици и го владеят. Твърдят, че са декларирали имота в данъчна служба “Средец“, заплащат данъци, посещават имота.

По делото в хода на първоинстанцинното производство е дадена възможност за поставяне на въпроси към СТЕ на 06.11.2023 г. /л. 87/ в първото заседание по делото пред СРС. Страните са подали молби със съответните въпроси. СТЕ е допусната с определение от 04.01.2024 г. /л. 110/.

В с.з. от 19.02.2024 г. /л. 126/ страните излагат следните твърдения. Ответниците навеждат, че на 14.02.2024 г. е направен съвместен оглед на мястото от страните и вещото лице по СТЕ с цел изготвяне на експертизата. Тогава /14.02.2024 г. / се установило, че оградата между двата имота /за която се твърди да е съществувала в отговора на исковата молба/ е съборена, а цялото процесно място е “разорано„ вероятно с багер. Ищцата оспорва това обстоятелство. Сочи, че между двата имота никога не е имало ограда, а просто било разкаляно. Подобни твърдения са изложени от ответниците и в молба от 23.02.2024 г. /л. 132/, с която се поставят нови въпроси към СТЕ предвид бутната според тях ограда.

Ответниците представят и сигнал до СРП с вх. № 9582/19.02.2024 г./л. 120/, в който подробно се излагат отново твърденията за вкарване на багер в имота и разораването му ведно с бутане на оградата без съгласието на ответниците. В този сигнал се поставят точните времеви рамки на съществуване на оградата / според 4 ответниците/. Поддържа се в сигнала, че оградата между ПИ с идентификатор № № *** на ищцата и имот с идентификатор № № *** на ответниците е съществувала ограда от преди 2013 г. – ответниците я били заварили при придобиване на имота. Тя била от циментови колове и телена ограда. Оградата била непокътната през м. 10.2023 г., когато наети от ответниците лица чистили имота. При датата на огледа за целите на СТЕ 14.02.2024 г. оградата обаче я нямало, част от колците били паднали в имота на ищцата, процесното място било разорано.