Решение № 262 от 30.06.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1106/2026
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- Асен Иванов Даскалов
Цитирани разпоредби
- чл.186 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183 ал.2 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.186 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 262 гр. Плевен, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430201106 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 26-1772-000055/28.04.2026 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН, на Р. Й. З. ЕГН:
*** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 49,99 лв. /25,56 €/, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Посочва, че причината да паркира неправилно се свежда до липсата на паркоместа в близост до сградата, в която живее; отбелязва, че нарушението е констатирано в ранното утро и че неправилното паркиране не е възпрепятствало движението в района. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
1
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Фиш №*** – при условията на чл.186 ал.3 ЗДвП, срещу който Р.
Й. З. подал възражение по реда на чл.186 ал.2 ЗАНН. В тази връзка, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1413629/08.04.2026г. от страна на Р. И. И. – командир отделение при 01 РУПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля К. А. Г. и нарушителя – Р. Й. З..
Съставен е срещу Р. Й. З. за това, че на 08.04.2026г. в 07:40 часа в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ до №8, пред „***“, е паркирал личния си автомобил „***“ с рег. № *** в нарушение на пътен знак В27 /„Забранени са престоят и паркирането“/ нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; отбелязано е съставянето на Фиш №***, който е бил анулиран, предвид предприетото от страна на нарушителя, оспорване.
Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление № 26-1772000055/28.04.2026 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУПЛЕВЕН, с което на Р. Й. З. ЕГН: *** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 49,99 лв. /25,56 €/, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.24 – 31 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, а и оплаквания в тази насока, не се отправят.
Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Р. И. И., К. А. Г., както и писмени доказателства /л.8, л.17 – 19, л.32 - 34, л.50 – 51 от делото/. Показанията и на двамата свидетели, разпитани по делото, са относително подробни, безпротиворечиви, не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира.
Същите показания са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – копие на схема на Генералния план по организация на движението на ул.“***" №8,“ в близост до „***“ и кръстовището с ул.“***“ в ПЛЕВЕН. Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я 2 преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Видно е, че е налице изводимо задължение, наред с другото, участниците в движението да съобразяват поведението си с пътните знаци – и също така е видно, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнила това свое задължение, а е спрял в зоната на действие на пътен знак В27. Следва да бъде подчертано, че съображенията на жалбоподателя по съществото на делото, няма как да бъдат възприети, тъй като не почиват на точния смисъл на Закона. Обстоятелството, че липсват паркоместа в близост до местоживеенето на Р. З., не може да се превръща в своеобразно извинително основание за неспазване на предписанията на пътните знаци, в частност - пътен знак В27; впрочем, наличието на такъв знак изключва паркирането и престоя по дефиниция, без значение дали де факто се възпрепятства движението: касае се за императивна законова забрана, подлежаща на спазване, сама по себе си. Прочее, следва да бъде отбелязано, че проблемите с паркирането в редица по-големи български градове /вкл. ПЛЕВЕН/, са ноторно известни, но за решаването на тези проблеми, от една страна, е необходимо предприемането на адекватни действия от страна на съответните местни власти, а от друга – активно отношение и съдействие от обществеността, в т.ч. – за спазване на правилата за движението по пътищата, а не за тяхното нарушаване, което впрочем, единствено влошава и без това тежкия проблем в очертаната насока. Следователно, нарушението по чл.6 т.1 ЗДвП, се явява доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 1. неправилно престоява или е паркирал неправилно“. Размерът на наложеното административно наказание не подлежи на обсъждане, тъй като административнонаказващият орган правилно е съобразил предвидената абсолютно определена санкция. Не на последно място, случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Касае се за нарушение от категорията на формалните - такова, което не предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат, т.е. липсата на вредни последици е част от правната характеристика на деянието; същевременно, не са налице доказателства в подкрепа на това, че нарушението представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, напротив – обществената му опасност е типична.
Не на последно място, според представената справка за нарушител от региона е видно, че са налице и други налагани административни наказания спрямо Р.
З., за извършени в миналото нарушения на ЗДвП, т.е. жалбоподателят и в 3 други ситуации е демонстрирал недостатъчно зачитане на правилата за движение по пътищата, което е принципно несъвместимо с преценката на случая като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-1772000055/28.04.2026 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУПЛЕВЕН, с което на Р. Й. З. ЕГН: *** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 49,99 лв. /25,56 €/, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП..
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14 - дневен срок от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4