Решение № 4551 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4551 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330103069 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 200 лева – главница; сумата 6 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 16.11.2019 г. – 11.12.2019 г., и сумата 127, 08 лева - обезщетение за забава за периода 11.12.2019 г. – 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на Заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното й изплащане, които суми – дължими по Договор за потребителски кредит –******************************************** г., сключен в гр. Ш. между ответника и „Стик Кредит“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****************г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10352/04.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 20817/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – VІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в допълнително становище съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, включително и тези, направени в 1 заповедното производство..

Ответникът И. Й. Л. от гр. П., чрез особения си представител адв. Д. К., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10352/04.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 20817/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – VІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 200 лева – главница;

6 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 16.11.2019 г. – 11.12.2019 г., и сумата 127, 08 лева - обезщетение за забава за периода 11.12.2019 г. – 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на Заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 8, 38 лева държавна такса, и 16, 71 лева - юрисконсултско възнаграждение, като по отношение на претенцията за заплащане на неустойка в размер на 633, 72 лева Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било отхвърлено.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и във връзка с това ищецът, в срока по чл.415 от ГПК, е предявил иска, въз основа на който е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително в гр. Ш. между ответника и "Стик Кредит" АД – гр. София е бил съставен документ, наименован

„Договор за потребителски кредит

–

*********************************************“ за отпускане на ответника на кредит в размер на 200 лева, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *************г. – за което ответникът е бил уведомен на електронната си поща, но така нареченият „Договор за потребителски кредит“ не е подписан нито от ищеца, като Кредитор, нито като ответника, като Кредитополучател, а освен това – дори да са приемат за основателни твърденията на ищеца, че договорът е бил сключен дистанционно, по 2 електронен път, от страна ищеца не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ищецът е предал на ответника заемната сума.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е бил сключен Договор за потребителски кредит, на който ищецът основава претенците си, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумите, които му е било разпоредено да заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

На особения представител на ответника – адв. Д. К., следва да бъде издаден РКО за внесеното от ищеца възнаграждение за осъщественото особено представителство в размер на 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, представлявано от ******************** П. В. и Х. М. М., против И. Й. Л., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „******************“ № **, ет.**, ап.**, представляван от особения представител адвокат Д. А. К., със служебен адрес: гр. П., ул. „*****************“ № **, ет.**, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 200 лева – главница; сумата 6 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 16.11.2019 г. – 11.12.2019 г., и сумата 127, 08 лева - обезщетение за забава за периода 11.12.2019 г. – 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на Заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното й изплащане, които суми – дължими по Договор за потребителски кредит – ********************************* г., сключен в гр. Ш. между ответника и „Стик Кредит“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *********** г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10352/04.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 20817/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – VІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – VІ гр. състав частно гр. дело № 20817/2024 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Д. А. К. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 400 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4