Решение № 147 от 12.11.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр. Добрич, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500669 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.

№28476/06.07.2021г. на В. ИВ. К. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез адв.П.А., длъжник по изп.д.№20217370400651 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737, район на действие ОС Добрич, срещу разпореждане от 09.06.2021г. на ЧСИ по същото дело, обективиращо отказ за прекратяване/приключване на изпълнителното дело и отказ за изменение на разноските по него.

Незаконосъобразността на обжалвания отказ да се изменят разноските като се намали адвокатското възнаграждение се обосновава с факта, че приетия адвокатски хонорар от 570лева е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия, както и липсата на доказателства за реалното и плащане, а останалите сторени от взискателя разноски не дължал поради погасяване на задължението с плащане по сметка на взискателя на 03.06.2021г. без това плащане на имало връзка с изпълнителното дело. Не дължал и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като заплатил доброволно дълга си.

Евентуално дължал адвокатско възнаграждение от 200лева и разноски на взискателя от 138 лева. Незаконосъобразно ЧСИ отказвал да прекрати делото при условието на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като платил дълга си без изобщо да знае за съществуването на изпълнителното дело, не е имало и как да знае, защото до този момент не му била връчвана покана за доброволно изпълнение, нито правната му сфера била ограничавана по някакъв начин. За съществуването на делото научил едва на 09.06.2021г. с връчване на съобщение 1 от 01.06.2021г. по гр.д.№690/2021г.на ВКС, 2-ро ГО, с което му било изпратено становищесъобщение по изпълнителното дело с изх.№20948/27.05.2021г. Налице били и условията на чл.433, ал.2 от ГПК за приключване на делото, тъй като платил дълга си, а разноски не дължал.

Ответникът по жалбата, взискателят Г. Т. АЛ., чрез упълномощения адв.К.К. изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена, тъй като обжалваното разпореждане на ЧСИ било връчено на длъжника на 23.06.2021г., а жалбата подадена на 06.07.2021г. Жалбата намира и за неоснователна. Длъжникът и превел сумата от 12 326.77лева едва на 03.06.2021г., след като изпълнителното дело било вече образувано и били предприети действия по събиране на дължимите суми. Тъй като длъжникът станал причина да се пристъпи към принудително изпълнение и дължал всички разноски, вкл.адвокатски хонорар не само за образуване на делото, а и за извършване на действия по събиране на вземането, който бил в минималния размер. Длъжникът не бил изпълнил задължението си за всички дължими суми, в това число 800лева разноски пред ВКС, и разноските по настоящото изпълнително дело.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност предвид, извършеното плащане след образуване на делото, което не включва разноските по делото, дължими от длъжника, вкл.адвокатското възнаграждение в пълен размер, поради липса на основание за намаляването му, липсата на основание за прекратяване в коя да е хипотеза на чл.433, ал.1 от ГПК, липата на основание за приключване в хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20217370400651 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737, е образувано по молба вх.№17646/29.04.2021г. на Г. Т. АЛ. от гр.Добрич, подадена чрез адв.К.К., и въз основа на изпълнителен лист №260031/09.11.2020г., издаден на основание чл.404, ал.1 и чл.405, ал.1 от ГПК въз основа на решение №260051/23.10.2020г. по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС, срещу В. ИВ. К. от гр.Добрич, за събиране паричното и вземане от 8 350лева ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата 13.10.2018г. С молбата взискателят е поискал събирането и на разноски по изпълнението, както и на таксата за снабдяване с изпълнителен лист. Като способ за принудително събиране на вземането е посочен запор върху вземане на длъжника за сума, внесена като парична гаранция по сметка на ВКС, за спиране изпълнението на решението по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС на основание чл.282, ал.2 от ГПК. Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ договарянето на адвокатско възнаграждение от 570лева за образуване и водене на делото, както и внасянето му в брой. Приложено е и определение №196/29.04.2021г. по гр.д.№690/2021г.на ВКС, 2-ро ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС.

Предприети са действия по проучване на имотното състояние на длъжника, наличието на 2 публични задължения, налагане на запор върху вземане на длъжника за сума, внесена като парична гаранция по сметка на ВКС, за спиране изпълнението на решението по в.гр.д.

№526/2020г. Запорното съобщение е връчено на третото лице на 31.05.2021г. С молба вх.

№23765/09.06.2021г. упълномощеният от длъжника адв.П.А. е поискал да му бъде предоставен достъп до делото. На същата дата 09.06.2021г. са предприети и действия от ЧСИ за връчване на длъжника на покана за доброволно изпълнение чрез упълномощения адвокат, който отказал да я получи. На същата дата 09.06.2021г. в деловодството на ЧСИ са депозирани от длъжника чрез упълномощения от него адв.П.А. и две молби. Първата молба с вх.№23802/09.06.2021г., съдържа оплаквания относно действия на служители на ЧСИ по повод връчването на поканата за доброволно изпълнение която не е адресирана до длъжника чрез адвоката и изходящия и номер не отразявал вярната дата 09.06.2021г.. С втората молба с вх.№23803/09.06.2021г. е поискано „незабавно“ прекратяване на изпълнителното дело поради пълно „извънсъдебно“ погасяване на вземането на взискателя за което се представя платежно нареждане от 03.06.2021г., като се възразява срещу дължимостта на разноски по изпълнителното дело, евентуално се признава, че дължи такива в размер на 138лева, заплатени от взискателя на 29.04.2021г., възразява се и срещу прекомерността на приетия адвокатски хонорар от 570лева, и срещу дължимостта на такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Към молбата е приложено нареждане за касов паричен превод по сметка на Г. Т. АЛ. на сумата от 12 326.77лева.

С разпореждане от 09.06.2021г. ЧСИ е отказал да прекрати делото поради липсата на основанието по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело и е оставил без уважение възражението за недължимост на съдебноделоводни разноски, вкл.пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и относно прекомерността на приетия адвокатски хонорар.

Разпореждането е връчено на длъжника на 23.06.2021г. чрез упълномощения адв.П.А..

Жалбата е депозира в деловодството на ЧСИ на 06.07.2021г., т.е. в срока по чл.436 ал.1 от ГПК, който в действащата редакция на същата разпоредба към този момент и понастоящем е двуседмичен и в случая тече от деня на съобщението. В този смисъл жалбата е допустима, респ. възражението на взискателя в обратния смисъл е неоснователно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Както беше посочено по-горе в изпълнителния титул са включени две вземания: главно -за сумата от 8350лева и акцесорно- за обещетение за забава плащането на главното вземане в размер на законната лихва, считано от 13.10.2018г. Размерът на лихвите за забава, изчислен с Calculator.bg за периода 13.10.2018г.-29.04.2021г./датата на образуване на изпълнителното дело/ възлиза на сумата 2157.09лева, а за периода 13.10.2018г-03.06.2021г./датата на извършеното плащане на сумата от 12 326.77лева/ възлиза на 2238.27лева. Според изричното отразяване на основанието за плащане в платежното нареждане от 03.06.2021г., сумата от 12 326.77лева е предназначена за погасяване на „главница, лихва и разноски по решение №260051/23.10.2020г. по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС“. По данни от определение №196/29.04.2021г. по гр.д.№690/2021г.на ВКС, 2-ро ГО, с което не е допуснато касационно 3 обжалване на решението по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС, с решението по делото на ДОС В.

ИВ. К. е осъден да заплати на Г. Т. АЛ. сумата от 8350лева ведно с обезщетение за забава плащането и в размер на законната лихва, считано от 13.10.2018г., както и съдебни разноски - сумите от 334лева и от 167лева съставлаващи държавни такси за двете инстанции, и сумите от 687.50лева и от 550лева-съразмерни части от адвокатските възнаграждения за двете инстанции за извършване на делбата и за иска по сметки. Платената от длъжника на 03.06.2021г. сума от 12 326.77лева е равна на аритметични сбор от всички присъдени в тежест на В. ИВ. К. и в полза на Г. Т. АЛ. с решението по в.гр.д.№ 526/2020г.на ДОС парични вземания, вкл.определяемото вземане за обезщетение за забава в размера към датата на плащане от 2238.27лева /8350лева главница +2238.27лева лихви+334лева и 167лева държавни такси+ 687.50лева и 550лева адвокатски възнаграждения/. Така, както и изрично в платежния документ е отразено от платеца-длъжник основанието за плащане, същият е погасил главното и акцесорното си задължение, за които е издаден изпълнителен лист, наред със задълженията си за разноски по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС, които обаче не са включени в изпълнителния лист. Последният удостоверява право на принудително изпълнение само на вземанията, посочени в него/главница от 8350лева и лихви от 13.10.2018г./, респ. разноските по в.гр.д.№526/2020г.на ДОС не са предмет на принудителното изпълнение. Разноски по изпълнителното дело в какъвто и да е размер няма погасени с плащането на 03.06.2021г. Плащането на сумите по изпълнителния на 03.09.2021г., т.е. след образуване на изпълнителното производство не покрива изискването за прекратяване в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК- плащане преди образуване на изпълнителното производство. Не са налице и обстоятелствата за приключване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК – с плащането на 03.06.2021г. е реализирано изпълняемото право, но не са събрани разноските по изпълнението.

Неоснователно е възражението на длъжника, че такива не се дължат поради доброволно плащане на дълга, преди да му е връчена покана за доброволно изпълнение и преди изобщо да бил узнал за образуването на изпълнителното производство.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. В чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася отговорността за разноските в изпълнителното производство. Длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 -3 от ГПК, които в случая не са налице. Фактът, че плащането е извършено на 03.06.2021г., преди да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело на 29.04.2021г., не освобождава длъжника от дължимостта на разноските, без значение на обстоятелството знаел ли е или не за висящността на изпълнителното дело. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, след прогласяване с влязло в сила решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав, нищожността на нормата, 4 която освобождаваше длъжника от заплащане на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в случай на погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение, а именно т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което неприложима понастоящем. В решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав е прието и, че пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано независимо от способа и механизма на погасяване /със или без участието на частен съдебен изпълнител, тоест изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното дело/, сумата се счита "събрана" от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението.