Определение № 234 от 30.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Кюстендил, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, подадена чрез пълномощника юрк. Д. К., против определение № 258 от 17.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1938/2025 г. по описа на РСКюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 902/21.07.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 1938/2025 г. и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на процесуалните правила.

Излага съображения, че погрешно заповедният съд е прекратил производството по делото, без да съобрази мотивите на исковия съд, извършил преценка за допустимост на предявения иск по чл. 422 ГПК.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за настоящето производство.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Районен съд-Кюстендил по ч. гр. д. № 1938/ 2025 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 902/21.07.2025 г., съгласно която длъжникът П. С. П., да заплати на заявителя “Топлофикация София” ЕАД парични суми за доставена от заявителя топлинна енергия през периода 07/2022г. -04/2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

С., ж.к. “М”, бл. **, ет. * ап. **, инсталация 4000139757/аб.№102362, както и разноски.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника 1 при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В съобщение, получено от заявителя през ЕПЕП на датата 10.11.2025 г.

КнРС е указал на същия възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен в срок, както и го е предупредил, че при неизпълнение на указанието, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

За установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1938/2025 г. на КнРС, заявителят “Топлофикация София” ЕАД на 10.12.2025 г. е предявил искова молба с вх. № 404383 пред СРС. По повод на така подадената искова молба е било образувано гр.д. № 54519/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

С определение от 17.12.2025 г. КнРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1938/2025 г. и е прекратил производството по делото, след като е приел, че в рамките на дадения срок заявителят не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.

Срещу така посоченото определение заявителят “Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си, е подала частна жалба с вх. № 15847/30.12.2026 г., по която е било образувано в. ч. гр. д. № 25/2026 г. по описа на ОСКюстендил.

Междувременно с определение № 545 от 07.01.2026 г., постановено по гр.д. № 54519/2025 г., по описа на СРС, 77 състав е върнал исковата молба на заявителя и прекратил производството по делото, поради това, че издадената заповед за изпълнение е била обезсилена от КнРС, с определението от 17.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. 1938/2025 г. Счел е също така, че не са били налице предпоставките за даване на указания за предявяване на иска, тъй като връчителят не е събрал категорични данни, че длъжникът не живее на адреса. Определението на СРС е влязло в сила на 17.01.2026 г.

Впоследствие на 27.01.2026 г. с определение по ч. гр. д. № 25/2026 г., и като се е позовал на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК в редакцията й от 01.07.2025, вменяваща задължение на заповедния съд да следи служебно за предявяване на иска в срок, ОС-Кюстендил е отменил определението от 17.12.2025 г. на РС-Кюстендил и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него и извършване на преценка по реда на чл. 416, ал. 2 ГПК.

След връщане на делото в районния съд, последният е постановил обжалваното определение № 258 от 17.02.2026 г., с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1938/2025 г. и е прекратил производството по делото, позовавайки се на връщането на исковата молба на заявителя, сторено с определение № 545 от 07.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 54519/2025 г., по описа на СРС, 77 състав.

2

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Несъмнено е – и това е било изяснено от въззивната инстанция в определението по в.ч.гр.д. № 25/2026 г. по описа на КнОС, че с определение от 17.12.2025 г. РС-Кюстендил незаконосъобразно е приложил последиците на чл. 415, ал. 5 от ГПК и е обезсилил заповедта за изпълнение, издадена по делото.

Не спорно е и обстоятелството, че исковият съд, разглеждащ исковите претенции предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК след дадени указания на заповедния съд по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на самостоятелно основание преценява дали са налице процесуалните предпоставки за допустимостта на производството и когато установи, че същите не са налице, прекратява исковото производство.

В конкретния случай, след прекратяване на исковото производство, именно поради обезсилване на заповедта за изпълнение, заповедният съд е следвало да съобрази отмяната на определението му от 17.12.2025 г., респ. констатацията на КнОС за преждевременно обезсилване на заповедта за изпълнение поради своевременното предявяване на установителния иск от заявителя в рамките на дадения му срок, за което КнРС е дължал извършване на служебна проверка, а не да приравнява тази хипотеза на прекратяване на делото, поради нередовност на искова молба, неподаването й в срока по чл.

415, ал. 1 от ГПК и т.н. Като не е сторил това, а отново е обезсилил заповедта за изпълнение, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Законодателят е предвидил обезсилване на издадения в полза на заявителя изпълнителен титул по чл. 415, ал. 5 от ГПК, като санкция и последица от процесуално бездействие или неизпълнение на указанията на съда в срок от заявителя. В настоящата хипотеза, тези последици по никакъв начин не могат да бъдат свързани с поведението на заявителя.

Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед резултата от обжалването, по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК, настоящият съд не дължи произнасяне по исканията на частния жалбоподател за присъждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се 3 отбележи, че същото е окончателно, съгл. т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 258/17.02.2026 г. по ч.гр.д. № 1938/2025 г. по описа на РС-Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена на 21.07.2025 г. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4