Решение № 10 от 04.01.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2365/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 03.02.2024
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 7 · Наредба за предоставяне и регламентиране статута на бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Варна, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110202365 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Е. И. И. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Радост“ № 49а, подадена чрез адв. Й. А. от АК Варна, против НП № 23-0819-000510 от 22.03.2023год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от три месеца за нарушаване нормата на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че същото било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН бил съставен след изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН; АУАН и НП не отговаряли на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – липсвало описание на нарушението, АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
Твърди, че липсвал пътен знак указващ че контрола за спазване на правилата за движение се осъществявал с техническо средство, което пък обуславяло липса на субективна съставомерност на вмененото нарушение. Твърди, че била нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН тъй като в НП не била конкретизирана разпоредбата налагаща санкцията отнемане на контролни точки. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно както и да му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебното производство въззивникът се представлява от 1 упълномощен процес. представител в лицето на адв. Й.А., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата като акцентира на нормата на чл. 34 от ЗАНН, както и на това, че нарушението било извършено извън населено място.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Катя Лукова – Атанасова, в които същата излага становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за бъде присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени атакуваното НП с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2022год. около 15:15ч автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM S1-120c511) преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, разположено на бул. „Вл.Варненчик“ в гр.Варна срещу „Комитово ханче“ засякло и заснело нарушение за скорост извършено с л.а.
„КИА К5“ с рег.№ В6703ТС движещо се към изхода на гр.Варна, а именно движение със скорост от 104 км/час при максимално разрешена скорост за движение в населено място – 50км./час.
В последствие след преглед на заснетите клипове и по рег. номер на МПС-то било установено от св. Борис Б., че то е собственост на въззивника Е.
И.. С писмо УРИ 819р-36119/09.12.2022год. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Варна изпратил на началника на Трето РУ декларация по чл. 188 от ЗДП която да бъде предоставена за попълване от въззивника с данни досежно лицето което е управлявало автомобила на посочените по-горе дата и час, както покана за явяване на водача на МПС-то с оглед съставяне на АУАН.
На 14.12.2022год. въззивникът попълнил декларация по чл. 188 от ЗДП в която декларирал, че именно той е управлявал МПС с рег. № В6703ТС на 25.09.2022год. в 15:15ч. като на същата дата на същия била връчена и покана на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН за явяване в сектор ПП при ОД на МВР Варна на 29.12.2022год. в 12:00ч. за съставяне на АУАН.
Попълнената декларация както и поканата били върнати в сектор ПП на 15.12.2022год..
На 29.01.2023год., в отсъствието на въззивника, св. Б. съставил срещу него АУАН бл.№ 372386 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДП, тъй като на 25.09.2022год., около 15:15ч. в гр.Варна, по бул. „Вл.Варненчик“, до ресторант „Комитово ханче“ в посока изхода на 2 града, управлявал собствения си л.а. „Киа К5“ с рег.№ В6703ТС със скорост 101км/ч. след приспаднат толеранс – 3% в полза на водача, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/час. В АУАН св. Б. посочил, че скоростта е измерена, фиксирана и заснета от АТСС (ARH CAM S1-120c511), нарушение № 15772 от ЕЦОН както и че АУАНТ е съставен след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДП.
На 17.02.2023год. АУАН бил предявен за подпис от въззивника, който го подписал вписвайки че има възражения и му бил връчен препис от него.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 22.03.2023год. началника на група в ОДМВР Сектор ПП Варна издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата чл. 21, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 700лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от три месеца.
Към АНП освен АУАН са представени още Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи; снимка на нарушението, протокол за използване на
АТСС рег.№
819р27047/26.09.2022год.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№
17.09.5126; протокол от проверка
№
22-СГИСИС/13.04.2022год.; справка от АИС КАТ – регистрации; писма изходящи от началника на сектор ПП при ОД МВР Варна адресирано до началника на ІІІ РУ ОДМВР Варна покана по чл. 40, ал.2 от ЗАНН; декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от въззивника Е. И. И., писма от началника на ІІІ РУ адресирани до началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна и справка за нарушител.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Борис Б., който сочи, че е ставил АУАН въз основа на данните от системата ЕЦОН която генерирала нарушението и попълнена декларация от водача.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала и Р. Р. – свидетел вписан в акта. Същата сочи, че не е очевидец на нарушението а е само свидетел по съставяне на АУАН. Заявява, че не е гледала видеоклипа, а само снимковия материал. Сочи, че когато е предвидено наказание лишаване от правоуправление се съставяло АУАН.
Всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни и ВДС (снимки) кредитира изцяло като непротиворечиви, кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прецени от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е приета от съда за разглеждане.
3
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната материална и териториална компетентност. В същите са описани всички необходими елементи, които индивидуализират административното нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, включително е посочено, че е отчетен 3% толеранс от регистрираната скорост в полза на водача, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна. Както в АУАН така и в НП ясно е посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин е осъществено, включително и как е установено. Посочено е и съответното техническо средство, с което това е сторено, поради което съдът намира, че възраженията в жалбата за липса на реквизити на АУАН и НП са изцяло неоснователни.
Следва да се отбележи, че описанието е несъответно тогава, когато от него наказаният субект не може да установи за осъществяването на какви действия/бездействия е привлечен към административнонаказателна отговорност, а в конкретния случай това не е така.
Действително АУАН е бил съставен в отсъствието на въззивника. В случая обаче същият е бил поканен по предвидения в нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН ред и не се е явил. Отделен е въпроса, че дори и връчена покана да липсваше, това не би представлявало съществено нарушение на процес. правила тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника. С връчването на АУАН той се е запознал с неговото съдържание е имал възможност още в най-ранния етап от производството да реализира защитата си.
Що се касае до наведеното в жалбата становище за издаване на АУАН след изтичане на предвидения в нормата на чл. 34 от ЗАНН три месечен срок от откриване на нарушителя, който според въззивника тече от датата на извършване на нарушението то не се споделя от съда по следните съображения:
На първо място ако и нарушението за превишена скорост да е установено с АТСС, то няма никакви данни още по-малко пък доказателства информацията да е обработена в единния център за обработка на нарушенията на същата дата на която е засечено движението с превишена скорост. Нещо повече ноторно е известно, че обработването на нарушенията в тези центрове, поради големият обем на информацията, става със значително закъснение. С други думи няма данни още на тази дата да е бил установен въззивника като водач на автомобила.
На следващо място дори и нарушението да е било обработено на тази дата то доколкото е било регистрирано превишение на скоростта повече от 50км/ч, съответно в ЗДП за това нарушение е предвидено и наказание лишаване от право да се управлява МПС, то изясняване на въпроса кой точно 4 е бил водача на МПС регистрирано да се движи с превишена скорост е налагал събиране на допълнителни доказателства в тази насока. В случая установяването на извършителя на деянието е станало едва на 15.12.2022год. когато в сектор ПП е била върната попълнената от въззивника на 14.12.2022год. декларация по чл. 188 от ЗДП. В случая АУАН е бил издаден на 29.01.2023год. (след изтичане на срока в поканата по чл. 40, ал.2 от ЗАНН), преди изтичането на предвидения в ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на акта, както и преди изтичане на едногодишния срок от датата на извършване нарушението.
Що се касае до наведения в жалбата довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила свързано с липсата на втори свидетел вписан в акта – нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото ако и такова нарушение да е допуснато то по никакъв начин не нарушава правото на защита на въззивника което се реализира срещу фактите и е нарушено тогава когато нарушението води до невъзможност да се разбере за осъществяването на какви действия/бездействия е привлечен към административнонаказателна отговорност въззивника, в какво се състои нарушението, кога, къде и при какви обстоятелства е извършено и пр. В случая с невписването в АУАН на втори свидетел, съответно непосочването в него, че свидетелите не са очевидци или такива по установяване на нарушението по никакъв начин не се нарушава правото на въззивника да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.
Не представлява съществено нарушение на процес. правила и непосочването в обст. части на АУАН и НП на това имало ли е нарочен ПЗ който да указва, че в съответния пътен участък се осъществява контрол посредством техническо средство. Още повече, че такова задължение (за поставяне на нарочен ПЗ) не е предвидено в сега действащата нормативна уредба – ЗДП, съответно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, доколкото разпоредбите регламентиращи такова задължение за контролните органи. Нормата на чл.