Решение № 2016 от 03.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2016 гр. С., 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Д. Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110106819 по описа за 2024 година

К. Т. С. е предявила срещу Т. Н. П. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 7128 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване като паркинг за периода от 05.02.2021 до 05.02.2024 без основание на поземлен имот *** по кадастралната карта на УПИ XI-7a , кв.538 на С. община, район „О.”, находящ се на ***, ведно със законната лихва от 07.02.2024-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че е собственик на 66% от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на УПИ XI-7a, кв.538 на С. община, район „О.”, находящ се на ***, като правото на собственост е придобито с нотариален акт. №1, том 1, с рег. №15, дело 3/2000 и нотариален акт №148, том 1, дело №150/1995.Поддържа, че ответникът Т. Н. П. без правно основание я лишава от правото да използва имота й, като ежедневно паркирал л.а. „Х.”, с рег. №СА...МН в него.Твърди, че страните не са сключвали договор, който да обосновава поведението на ответника, като по този начин той се е обогатил за сметка на ищцата като е спестил стойността на наемната цена за паркомясто за периода от 05.02.2021 до 05.02.2024 в района 1 на центъра на гр.С.. В исковото молба излага твърдения, че стойността на обогатяването е в размер на 10 800 лева, като с оглед притежавания от ищцата дял в имота в размер на 66 %, сочи, че дължимата от ответника сума е в размер на 7128 лева.Претендира обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т. Н. П. е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, като недоказана.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за продажба от 17.01.1995, обективиран в нотариален акт №142, том 1, дело №150/95, И. Д. Й. продал на К. Т. С. следния недвижим имот: апартамент на партерния етаж от сградата на ***, заедно с 34% идеални части от общите части на сградата и 8.50 идеални части от дворното място.

По силата на договор за дарение от 01.02.2000, обективиран в нотариален акт №1, том 1, рег. №15, дело №3/2000, И. Д. Й. е продал на К. Т. С. 58.16/100 идеални части от следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр.С., ***, цялото с пространство от 792 кв.м, съставляващо парцел XI7а.

По силата на договор за дарение от 28.12.2005, обективиран в нотариален акт №11, том IV, рег. №5142, дело №509 от 2005 Н. Д. П. и К. Т. П.а са дарили на Т. Н. П. следния свой собствен недвижим имот-апартамент №10, находящ се в гр.С., ул.”М. Д.”№5, вх.А, ет.4, като Н. Д. П. и К. Т. П.а са си запазили пожизН. и безвъзмедсто правото на ползване върху югозападната стая от дарявания имот, заедно с ползването на сервизните помещения.

По силата на договор за дарение от 28.12.2005, обективиран в нотариален акт №12, том IV, рег. №5144, дело №510 от 2005 Н. Д. П. и К. Т. П.а са дарили на Д. Н. П. следните недвижим имоти:гараж, находящ се в гр.С., ***, в сутерена на сградата, със застроена площ от 40 кв.м. заедно с идеални части от мястото, върху което е построена сградата , равняващи се ва 53.22 кв.м.

По силата на договор за наем от 28.10.2024 Д. Н. П. е предоставил на Т. Н. П. за временно и безвъзмездно ползване заедно със заемодателя на следния свой собствен недвижим имот, а именно:53.22 кв.м., идеална част от дворно 2 място, цялото от 841 кв.м., представляващо административен адрес:гр.С., ***.

УПИ XI-7a, кв.538, с

По делото е представен акт за завземане на недвижим имог като държавен от 09.08.1949г за партерния и втория етаж от къща, находяща се в гр.С., ул. „М.

Д.”№5, състоящи се от по две стаи заедно с принадлежащите зимнични и тавански помещеия и идеалните части от мястото и общите части на сградата и общо застроеното и незастроено пространство от 863 кв.м..

По делото е представен оценителен протокол от 22.06.1967 за ап.№10, на 5ти етаж, в сграда на ***.

Със заповед №РД-57-104/12.12.2018 на Областния управител на Област С. е наредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост 34/100 идеални части от дворно място цялото с площ от 798 кв.м., представляващо парцел XVII от кв.538, с адрес на поземления имот:гр.С., район „О.”, ул. „М.

Д.”№3-5, тъй като имотът е отчужден за общинско жилищно строителство.

Със Заповед№РД-57-1807/01.06.1993 на Кмета на С. е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА О.

№1695/09/08/49 и да се предаде на наследниците на Д. И. Й. владението на следния недвижим имот:партерния етаж от сградата на *** заедно с принадлежащите таванско и избено помещения и идеални части от общите части на сградата и мястото, без продадения на трето лице след отчуждаването втори етаж от същата сграда, който не е държавна, респ. общинска собственост.

По силата на договор за продажба на държавен жилищен имот от 15.08.1967 Н. П. е придобил апартамент, находящ се на ***, с две мазета и таван и припадащите се 8.44 ид.части от общите части на сградата или 1395 куб. метра и от мястото, цялото от 841 кв.м. следващите се 53.22 кв.м.

Съглано заключението на Съдебно-техническата експертиза пазарният наем за описаното паркомясто е 6 715 лева.

Съгласно обясненията на Т. Н. П. той е притежавал л.а. „Х.”, с рег.

№СА...МВ за периода 05.02.2021-05.02.2024г.

Съгласно показанията на св.Я. Д. М. сестра му била собственик до скоро на имот на ул.”М. Д.” №5, партерен.Знае, че ответникът паркирал автомобила си на двора.Преди имал един Х., по-спортен, а сега е друг 3 автомобил черен.Знае имота от 2011-2012.Има спомен, че още от тези години ответникът имал колата и я паркирал там, защото живеел там.Свидетелства, че когато ходил, доста често виждал колата там.Свидетелства, че ходел от 3-5 пъти в седмицата до преди последните седмици.Преди ответникът спирал колата между едно дърво и къщата.После започнал да спира от другата страна на дървого.Един път препятствал да минат с количка, когато майка му била на партерния етаж.Свидетелства, че и брат му паркирал там на едно и също място.Брат му паркирал две коли.Когато ответникът паркирал можело да се минава.Преди когато паркирал между дървото и къщата не можело да спре друга кола.Свидетелства, че когато той ползвал кола се били разбрали да паркират двете коли една зад друга.Свидетелства, че спирал на едно от двете места, които си използвал.Свидетелства, че той вече не ползва кола и спирала само колата на Ахмед, който е техен близък.Свидетелства, че през 2013-2014 имало едно събрание, на което той присъствал и на което сестра му не могла да отиде, където се уточнявало къде да се паркират колите. Свидетелства, че ищцата не е давала писмено съгласие къде да се паркират колите.Свидетелства, че винаги са оставяли хората да паркират.Всяка седмица посещавал имота по 4-5 пъти, но и по 2 пъти е ходил, когато е бил в чужбина .Но в периода от 2021-2024 е бил постоянно в С..Най-често между обяд и 1920 часа е ходил.Той не участвал в собствеността, имотът бил на името на сестра му.През годините го е ползвал като офис.

Съгласно показанията на св. А. Т.ов Иванов работили с ответника заедно в строителството в периода от 2021 до 2024.Свидетелства, че в този период ответникът карал един „Х.”.Свидетелства, че е ходил в тях на ул. „М.

Д.”.Свидетелства, че е паркирал в двора.Свидетелства, че и ответникът си слагал колата в двора. Рядко там се случвало да има място.По това време се затваряла входната врата и само живущите имали достъп до двора.Свидетелства, че никога не му е правено забележка, че е паркирал там.Не знае да е имало проблеми с ответника за паркирането.Свидетелства, че едва от началото на годината му сложили бележка с написано „частна собственост, не спирайте”.Това било поставено на неговата кола.Свидетелства, че това станало за първи път тази година.Свидетелства, че познавал брата на ответника.Братът на ответника карал една Мазда, но не знае къде я е спирал.Свидетелства, че имало седмици, когато е ходил по 2-3 пъти, други по веднъж.Свидетелства, че мястото е тупик, много е малко, и събира 4 едва 5-6 коли.Случвало се е да няма място вътре и да паркират отвън.Случвало се е да няма място къде да спре ответникът и тогава я е оставял колата по съседни улици.Срещу 05 РУна МВР е .Свидетелства, че приблизително свършвали работа към 18-19 часа, работели в покрайнините на С. и вечер след работа се прибирали и там оставяли машините и ги оставяли при брат му.Той си е направил помещение под партера.Свидетелства, че то е било гараж, но го е обособил вътре и става и като за живеене и за складче.Вътре в самия двор е помещението.на края на двора с рампа се слиза надолу като то е било гараж.Там обикновено била паркирана на брат му колата.Ответникът паркирал пред него като излизал единият да вземе ключовете от другата кола, за да ги разменят.Свидетелства, че никой не спирал там пред този гараж.Помещението, което е работилница, било част от жилищната кооперация.Случвало се е да посещава имота и през почивните дни.Брат му спирал в дъното откъм сградата, ответникът спирал след дървото, а той на самия ъгъл накрая.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за продажба от 17.01.1995, обективиран в нотариален акт №142, том 1, дело №150/95, И. Д. Й. е продал на К. Т. С. следния недвижим имот: апартамент на партерния етаж от сградата на ул. „М.

Д.”№5, заедно с 34% идеални части от общите части на сградата и 8.50 идеални части от дворното място.

По силата на договор за дарение от 01.02.2000, обективиран в нотариален акт №1, том 1, рег. №15, дело №3/2000, И. Д. Й. е продал на К. Т. С. 58.16/100 идеални части от следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр.С., ***, цялото с пространство от 792 кв.м, съставляващо парцел XI7а.

С оглед на което ищцата се легитимира като собственик на апартамент на партерния етаж от сградата на ***, заедно с 34% идеални части от общите части на сградата.Ищцата се легитимира и като собственик на основание продажба и дарение на 66.66% идеални части от дворното място, находящо се в гр.С., ***.

От свидетелските показания се установява, че ответникът е паркирал автомобила си в процесния имот-дворно място, находящо се в гр.С., ул. „М.

Д.”№5.

5

Спорно по делото е дали ответникът е имал право да паркира автомобила си в имота.

По делото е представен акт за завземане на недвижим имог като държавен от 09.08.1949г за партерния и втория етаж от къща, находяща се в гр.С., ул. „М.

Д.”№5, състоящи се от по две стаи заедно с принадлежащите зимнични и тавански помещеия и идеалните части от мястото и общите части на сградата и общо застроеното и незастроено пространство от 863 кв.м..

С оглед на което на основание ЗОЕГПНС завзетият имот- партерен и втори етаж от къща заедно с общото застроено и незастроено пространство от 863 кв.м. са станали държавна собственост.

В договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставени на народните съвети от 15.08.1967 е посочено, че Н. П. е придобил апартамент, находящ се на ***, с две мазета и таван и припадащите се 8.44 ид.части от общите части на сградата или 1395 куб. метра и от мястото, цялото от 841 кв.м. следващите се 53.22 кв.м.

Съгласно чл.15, ал.4 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд купувачът придобива собственост върху жилището и съответната идеална част от общите части на сградата.Върху мястото купувачът придобива право на строеж.

В този смисъл при продажба по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд не се придобива собственост върху земята, която я държавна, а право на строеж.Държавата създава в полза на суперфициаря право за трайно ползване, като за държавата остава голата собственост.

С Решение №307 от 13.03.2019 на ВКС по гр.дело №3844/2017, IV ГО съдът разяснява, че държавните земи са трайно предназначени за обслужване на обществения и държавния интерес, което изключва възможността върху тях да се установят собственически права в полза на частни лица, кооперации или на обществени организации.Когато държавта преотстъпва някои от земите, държавна собственост за задоволяване на определени нужди на обществени организации, кооперации или на частни лица, правото на държавна собственост върху тези земи се запазва.