Решение № 1250 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100512346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13624 от 07.08.2023 год. по гр.д. №23055 по описа за 2022 год. на, 68 – ми състав на СРС се признава за установено по отношение на С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. ****, че дължи в полза на Етажните собственици на общи части, принадлежащи към гаражи и паркоместа в Подземен гараж на ниво – 1 в сграда, находяща се в гр. София, СО – Триадица, бул. „****, със съдебен адрес: гр. София, кв.

Кръстова вада, ул. „**** сума в размер на 417,21 лева, представляваща непогасената част от сбора от дължимите вноски за разходите за административното управление, поддържането и почистването на общите части на подземен гараж на ниво -1 в сградата – етажна собственост общо за периода от 01.11.2019 год. до 30.06.2021 год., дължими от ответника в качеството му на собственик на гараж №7 в паркинга към сградата, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК от 23.06.2021 год. до окончателното плащане, част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното ч.гр.д. №36363/2021 год. по описа на СРС, 68 състав. Ответникът е осъден да заплати и разноски за заповедното производство в размер на 325 лева и разноски за производството пред първа инстанция в размер на 525 лева.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с която оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

1

Основното възражение на въззивника е, че не е налице валидно учредена и съществуваща етажна собственост, която да съответства на действащото законодателство. Нормативните актове, които уреждат съществуването и правния режим на етажната собственост, не предвиждат възможност да се учредява етажна собственост единствено за гаражите или паркоместата. От тук обосновава и недопустимост на обжалваното решение, доколкото е постановено при отсъствие на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването правото на иск. Въззивникът твърди, че е нарушено правото му на защита, доколкото неоснователно му е отказано доказателствено искане за назначаване на експертиза, вещото лице по която да установи дали гаражът отговаря на изискванията за самостоятелност, респ. възможно ли е да се учреди етажна собственост единствено за гаражите и паркоместата. Моли съда да обезсили и да прекрати производството по делото, евентуално да отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите срещу него. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, недоказана и необоснована, а първоинстанционното решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Моли се съда да остави жалбата без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, ГО, II- Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в частната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивният съд следва да разгледа главния иск сам по същество. Това произтича от задължението на въззивната инстанция да бъде съд по съществото на спора и да се произнесе по спорния предмет според тежестта на въведените от ищеца пороци – първо по нищожността, а в условие на евентуалност по отменяемостта на процесните решения.

Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, когато сградата има повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. В случаите, когато обща част не осигурява достъп и не обслужва само част от самостоятелните обекти или входове в сградата, а служи на всички собственици, управлението следва да бъде осъществявано от общото събрание на етажната собственост, обхващащо всички входове.

Това е в съответствие с принципа, че общите части, които обслужват всички собственици, трябва да бъдат управлявани съвместно. Когато в сградата има самостоятелни входове, всеки вход може да образува отделна етажна собственост. Това обаче е само възможност и общите части в сграда от няколко входа може да се управляват и от единни органи на цялата сграда.

Условие отделен вход да образува самостоятелни органи на управление на общите части, които обслужват само етажните собственици от този вход, е наличието на обособеност/относителна самостоятелност, при която отделният вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти – които и единствено обслужва /респективно не обслужва и други части/обекти на сградата/. Само при това условие би се позволило ефективно самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 ЗУЕС на съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите от нея решения и правила за вътрешен ред (решение № 53/11.03.2016 г. по гр. д. № 4753/2015 г., III г. о.) Тези тълкувания са относими при преценка може ли и за кои общи части да се формира самостоятелна етажна собственост при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Тази възможност ще е неприложима за сгради, които макар и изградени като отделни секции са функционално свързани, тъй като от 2 всяка секция на определено ниво от сградата може да се достигне до другите секции, т. е. липсва относителната обособеност.

В законодателството липсва легално определение на понятието "етажна собственост", но то се извлича от съответните текстове в ЗС и ЗУЕС. Етажната собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица. Когато сградата се състои от няколко отделни входа, всеки вход може да образува отделна етажна собственост.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти съществуват два и повече входове, всеки от който осигурява достъп до част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните обекти, това е основание управлението й да се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците на обектите в сградата, които тя обслужва.

В конкретния случай "паркинга" по своя характер представлява обща част, като не се спори между страните и в случая не се касае до самостоятелен обект в сграда – "подземен гараж", а е налице сутерен и с гаражи, и с паркоместа. Липсват доказателства, обаче, тази обща част да осигурява достъп и да обслужва само част от т. нар. "самостоятелните обекти".

Настоящата инстанция, намира, че представените от ищеца писмени доказателства не обосновават тезата му, че са налице предпоставките за формиране на самостоятелна етажна собственост.

Не са налице и "самостоятелни обекти" доколкото трайна е съдебната практика, вкл. на ВКС, че паркоместата не са самостоятелни обекти. Същите представляват общи части поради, което по отношение на тях липсва принадлежност на идеални части от общите части на сградата. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС касае общи части, принадлежащи към "самостоятелни обекти на съответния вход", а както вече беше отразено по-горе, липсват данни за обособен самостоятелен отделен вход само за ниво -1. За значението на самостоятелен вход във връзка с учредяването на отделна ЕС по чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, виж приетото в същия смисъл определение № 622 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 4875 по описа за 2014 г. на ВКС, ГК, Първо ГО.

Дори да приемем, че е приложимо правилото на пар. 1, т. 1 ЗУЕС, то тази разпоредба свързва изискването за "самостоятелен обект в сграда с режим на ЕС" наличие на "обособена част", а такава в случая не е налице.

Обстоятелството, така "формираната" ЕС е приела Правилник за вътрешния ред, сключвала е договори с трети лица, както и е открила партида на собствено име, не означава, че са били изпълнени изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС за формиране на такава ЕС.

Въпросът за целесъобразността на учредяването на самостоятелна ЕС не намира приложение и не може да игнорира нормите на ЗУЕС и по-конкретно на чл. 8, ал. 2 от същия.

Предвид липсата на ангажирани доказателства, паркинг - гаража на ниво -1 не е със статут на обща част в сградата, като отделните гаражи в него не се ползват и не обслужват само нейни обитатели. Отделните места за паркиране не са със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Етажните собственици на общи части, принадлежащи към гаражи и паркоместа в Подземен гараж на ниво – 1 се е отделила от общата етажна собственост на собствениците на всички обекти в цялата сграда по критерий етаж. Представените писмени доказателства не са достатъчни за да се установи дали подземният гараж е архитектурно обособен като самостоятелен подземен етаж на сградата, следователно дали отделен от останалите обекти на сградата по начин, който го прави наистина самостоятелен – без никаква свързаност с обектите около останалите входове и 3 като изключва общото ползване - наред с тези други обекти - на съответни общи части /напр. коридори, фоайета, асансьори и др. /, различни от стени, покрив, терен и др. подобни.

Разделен е на отделни самостоятелни обекти, които по същество представляват части от етаж по смисъла на чл. 37 ЗС с обслужващи ги общи части, които водят до други общи части на цялата сграда – технически помещения, вход-рампа, който обслужва и ниво "-2", но възможността да се учреди и съществува самостоятелна и отделна етажна собственост се предпоставя, отделно от гореизброените критерии, и от липсата или наличието на вертикални връзки – стълбища и асансьори, които го свързват с горните нива на сградата. В настоящия случай, не е доказано с категоричност да осигурена такава вертикална връзка между двата сутерена чрез стълби и асансьор, достъпни през противопожарни предверия, нито възможност за самостоятелен достъп до сутерените от входните предверия на първия (приземен) етаж на всички секции, като достъпът е извън стълбищата, водещи към етажите на сградата, разположени над първия. При разпределената доказактелствена тежест по делото задължение на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на предпоставките за учредяване на самостоятелна етажна собственост, като настоящият състав на въззивния съд намира, че не е изпълнил.

Действително е налице вход-рампа, който от техническа гледна точка го свързва пряко с външната за сградата среда – като осигурява влизане от последната направо до паркинг-гаража. Не може да се направи извод, обаче, че осигурява достъп единствено до паркинг – гаража. Определенията за самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в разпоредбите на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, § 1, т. 1 ДР ЗКИР, § 1, т. 1 ДР ЗУЕС, чл. 37 и чл. 38, ал. 1 ЗС не предполагат обособяването им по начин правещ ги недостъпни от общи части на сградата. Те са свързани с обслужващи ги пътища и пространства за маневриране, които имат връзки с другите нива в сградата, доколкото част от тях са притежание на собственици и на други обекти в сградата. Също така осигуряват вход и изход към улиците през общите фоайета на отделните секции. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС касае общи части, принадлежащи към "самостоятелни обекти на съответния вход", а паркоместата не са самостоятелни обекти. Същите представляват общи части поради, което по отношение на тях липсва принадлежност на идеални части от общите части на сградата. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС касае общи части, принадлежащи към "самостоятелни обекти на съответния вход", а както вече беше отразено по-горе, липсват данни за обособен самостоятелен отделен вход само за ниво -1. Липсват данни за обособен самостоятелен отделен вход само за ниво "-1", поради което не е налице обособена част по смисъла на цитираната норма на ЗУЕС. "Гаражен вход" би могъл да се управлява самостоятелно, само ако не осигурява достъп чрез асансьори и стълбищна клетка до жилищната част на сградата, което в настоящия случай не се доказва от ищеца. Изложеното води до извод за липса на отделна етажна собственост за подземен гараж НИВО -1, отделна от общата за цялата сграда, находяща се в гр. София, бул. „****.