Решение № 276 от 26.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110101530 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от Б. П. К., В. П. К. и Х. П. К., действащи съответно със съгласието и чрез своята майка и законен представител К. И. Р., срещу П. Б. К., искове с правно основание чл. 150 СК, за изменение на определената с решение № 1352/10.05.2022г., поправено с решение № 2782/12.09.2022г., постановено по гр.д. № 10263/2020г. на ВРС, издръжка като същата бъде увеличена от 220.00 лева на 500.00 лева месечно за всяко едно от трите деца, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2025г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се твърди, че ответникът П. Б. К. е баща на децата Б., В. и Х.. От определянето на дължимата издръжка по гр.д. № 10263/2020г., по описа на ВРС, е изминал значителен период от време, през който трайно и съществено се изменили нуждите на децата, чиято възраст е нараснала и които са ученици, посещават извънкласни занимания.

Две от децата имат специфични нужди от ортодонско лечение. Бащата работи и получава високи доходи като собственик на търговско дружество, но не участва в осигуряването на грижи за децата, освен чрез определената му издръжка. Майката самостоятелно се грижи за децата и не разполага с други доходи, освен по трудовото си правоотношение. С оглед това и сезират съда с искане за изменение на определената издръжка, като същата бъде увеличена до посочения размер. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Б. К. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че не е налице изменение в нуждите на децата или в неговите възможности в сравнение с тези обстоятелства налични при постановяване на решението по гр.д. № 10263/2020г. на ВРС. Сочи, че в рамките на осъществявания режим на 1 лични отношения (минимум 90 дни от годината), той се грижи за децата и осигурява средства за отглеждането им. Твърди, че заплаща суми за издръжка за децата над определения със съдебното решение. Сочи, че те не страдат от хронични заболявания и нямат специфични потребности, изискващи допълнителни средства за издръжка. Реализира трудови доходи в размер на минималната работна заплата. Заявява готовност да заплаща издръжка за трите деца в общ размер на 810 лева.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна с молба от 07.11.2025г. изразява становище, че в интерес на децата Б., В. и Х., с оглед пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите им, и предвид възрастта им, да се актуализира размера на издръжката, дължима от бащата, при съобразяване потребностите на децата и финансовите възможности на двамата родители.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 5-7 от делото удостоверения за раждане, че родители на Б. П. К., роден на *******г., Х. П. К., роден на *******г. и В. П. К., родена на *******г., са К. Б.а Р. и П. Б. К..

С влязло в законна сила на 19.12.2024г. решение, постановено по гр.д. № 10263/2020г., по описа на ВРС, е прекратен брака между К. Б.а Р. и П. Б. К., родителските права по отношение на децата Б., Х. и В. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща в полза на всяко едно от трите деца месечна издръжка в размер на 220 лева.

От приложените на л. 8-10 от делото уверение и служебни бележки се установява, че през учебната 2024/2025г. детето Б. К. е бил ученик **-ти клас на МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна, а децата Х. К. и В. К. – в *-ти клас в ОС „Черноризец Храбър“.

Приети по делото са доказателства за разход за организиране на рожден ден на детето Б., както и договор за организирано туристическо пътуване до Италия на стойност 1655 лева.

Видно от приетата платежна ведомост на „ПСН България“ ЕООД за периода м. октомври 2024г. – м. март 2025г., че нетното месечно възнаграждение на ответника възлиза в размер на 865.64 лева. От извършената справка в търговския регистър по партида на „ПСН България“ ЕООД се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството е ответникът П. К..

Представени от ответника са преводни нареждания, видно от които, че същият за времето от м. януари – м. април 2025г. е заплащал издръжка за трите деца в размер на 810 лева. От извлечението от сметка на К. Р. се установява, че ответникът е заплатил издръжка за децата в размер на 810 лева през м. май, юни и юли 2025г., след която дата данни за превеждана сума от П. К. липсват.

По делото като доказателство е прието удостоверение изх. № 58/30.01.2025г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, от което се установява, че реализираният нетен доход за периода м. юли 2024г. – м. декември 2024г. доход от К. Р. възлиза в размер на 14 163.46 лева, или средномесечно по 2360.58 лева.

2

Установява се от приложените на л. 90-91 от делото писмо от Агенция за социално подпомагане, че за периода 01.01.2025г. - 30.09.2025г. децата Б., Х. и В. не са подпомагани от ДСП-Варна чрез тяхната майка К. Р., нито последната е подпомагана за посочения период.

Изслушани по реда на чл. 176 ГПК са обясненията на детето Б. К., от които се установява, че понастоящем момчето тренира кикбокс, но преди се е занимавало с футбол (до към средата на 8-ми клас). Брат му и сестра му не спортуват. От два месеца баща му му дава джобни, когато е при него, но преди не му е предоставял такива. Майка му му дава по 40 лева седмично, но ако му свършат парите по-рано му дава пак.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде изменена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания. От момента на изменение на издръжка през 2022г. до предявяване на иска са изминали почти три години, което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на децата, а от тук и на разходите за покрИ.е на ежедневните нужди от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, както и на средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването.

При това положение и държейки сметка за икономическите отношения в страната, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своите деца.

Според данните на Националния статистически институт потребителският паричен разход на лице от домакинство за третото тримесечие на 2025г. е средно в размер на 2 717.58 лева. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 2060.35 лева или 686.79 лева за месец, при средномесечен потребителски разход за

2022г. в размер на

396.92 лева

(www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/HBS2022_V42JJYX.pdf), или увеличението спрямо момента на определяне на първоначалната издръжка е 73%. Съобразявайки, че издръжката на дете следва да бъде в такъв размер, който да служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите му, но също така и да покрива разходи за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите за децата В. и Х. е по 700 лева (357.91 евро) и 800 (409.03 евро) лева за детето Б., с оглед факта, че момчето е ученик в 9-ти клас, отдалечеността на учебното заведение от адреса му по местоживеене, а оттам и необходимостта от средства за транспорт, а така също и с оглед заниманието му със спорт (последният факт следва да бъда приет за доказан с оглед доказателственото искане на бащата, направено в о.с.з. на 09.01.2026г., на Б. да бъде зададен въпрос дали е вярно, че баба му и дядо му по бащина линия са му подарили пособия за тренировки – боксови ръкавици, 3 протектори за крака, спортен сак).

Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.

Възможността на дължащия издръжка родител се определя от дохода, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. В настоящия случай ответникът е представил доказателства, че получава възнаграждение за труд в размер на минималната работна заплата за страната.

Начисленото му нетно възнаграждение възлиза на 865.64 лева. При съобразяване, че е изплащал издръжка за децата си в размер на 810 лева, би следвало да се направи извод, че оставащият доход, с който П. посреща нуждите си възлиза в размер на 55.64 лева, без тук да се отчита твърдението му, че когато децата са при бащата, същият им предоставя средства.

Логичният извод обаче е друг - че бащата реализира доход надхвърлящ значително обявения.

Отчитайки последното, както и безусловния характер на издръжката на непълнолетно дете, факта, че бащата няма задължения за издръжка на други свои непълнолетно деце, съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжка за Б. в размер на 210 евро, а за В. и Х. по 190 евро.

Остатъкът от издръжката в размер на 199.03 евро за детето Б. и по 167.91 евро за децата В. и Х. следва да бъде поета от майката, която приоритетно полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата, което само по себе си е основание бащата да поеме по-голям дял от издръжката.

Така определената издръжка следва да бъде присъдена от датата подаване на исковата молба в съда – 26.02.2025г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи извръжката.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на законният представител на децата следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат в размер на 314.66 евро.

Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на основание чл. 78, ал.

6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВРС държавна такса в размер на 363.69 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 1352 от 10.05.2022г., поправено с решение № 2782 от 12.09.2022г., постановени по гр.д. № 10263/2020г., по описа на РС-Варна, издръжка, дължима от П. Б. К., ЕГН **********, от гр. В.****, в полза на детето Б. П. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител К. И. Р., 4

ЕГН **********, и двамата от гр. В.****, като я увеличава от 220.00 лева на 210.00 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 10-ти число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 210 евро до предявения размер от 255.65 евро, на основание чл. 150 СК.

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 1352 от 10.05.2022г., поправено с решение № 2782 от 12.09.2022г., постановени по гр.д. № 10263/2020г., по описа на РС-Варна, издръжка, дължима от П. Б. К., ЕГН **********, от гр. В.****, в полза на детето Х. П. К., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К. И. Р., ЕГН **********, и двамата от гр. В.****, като я увеличава от 220.00 лева на 190.00 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 10-ти число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 190 евро до предявения размер от 255.65 евро, на основание чл. 150 СК.