Решение № 148 от 23.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. С.З., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900474 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.

415, ал.1, т. 3 от ГПК.

Посочено е в исковата молба, че въз основа на подадено Заявление по чл.

417 от ГПК от "Ю.Б." АД е образувано ч.гр.д. № 4018/2023 г., по описа на PC С.З. срещу Е. Ф. Г.. В рамките на същото производство, съдът е разпоредил подаденото заявление да бъде изцяло отхвърлено. Заявява се, че поради това и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, за ищеца и е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу Е. Ф. Г., за вземането на Банката.

Изложени са следните факти между страните:

Сочи се, че Е. Ф. Г. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б." АД Договор за кредитна карта № ****. На дата 04.01.2023г. е преустановено плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като длъжника по договора за кредит е изпаднал в забава. Твърди се, че е формирано просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава за главница и лихва - 05.01.2023г. С оглед формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 24.07.2023 г., като до длъжника е изпратена покана. Отбелязва се, че след 1 направени три посещения на единствения адрес на длъжника, всяко едно с интервал от поне една седмица, на 10.07.2023г. на адреса е залепено уведомление. След изтичане на законовоустановения срок, а именно 24.07.2023г., поканата до длъжника е счетена за връчена. Посочено е, че с поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Твърди се, че към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Ю.Б.“' АД.

Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по Договора е: а) главница в размер на 38 667.29 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата. б)

2041.74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г. до 24.07.2023 г. в)

1723.45 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 04.01.2023г. до 17.09.2023 г.;

Сочи се, че дължимите по кредита суми се претендират от „Ю.Б.“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 24.07.2023. С настоящата искова молба се позовава на предсрочната изискуемост по кредита, като ищецът изрично изразява волята си за обявяване на вземанията по Договор за кредит **** за изцяло и предсрочно изискуеми.

Посочва, че към настоящия момент задължението не е изпълнено доброволно от длъжника, което от своя страна, обуславя интереса на „Ю.Б." АД да предяви настоящия иск за сумите описани по-горе.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника Е. Ф. Г. да заплати на „Ю.Б.“ АД следните суми: а) главница в размер на 38 667.29 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; б)

2041.74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г. до 24.07.2023г.; в)

1723.45 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 04.01.2023г. до 17.09.2023г.;

2

Във връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, моли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 848.65 лв.- държавна такса и 2771.35 лв. с вкл. ДДС адвокатски хонорар.

Претендира за направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар в размер на 4853.52 лв., за което ще представи списък по чл. 80 от ГПК.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с който взема становище по допустимостта, родовата и местната подсъдност на предявения иск.

Заявява, че с оглед изложеното в исковата молба относно правното основание и размера на предявения иск, както и служебно установеното от съда по отношение на постоянния и настоящия адрес на ответника, счита предявения иск за допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд - С.З..

Взема следното становище по основателността на иска:

Счита ,че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло.

Намира, че в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване всички твърдени от него обстоятелства, включително, че между страните по делото е сключен действителен договор за потребителски кредит, че ищеца е изпълнил всички свои задължения по него и съответно, че ответника не е изпълнил своите задължения по договора в претендирания от ищеца размер и основание.

Счита, че представеният с исковата молба Договор за потребителски кредит № **** от 04.07.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като е сключен:

1. В нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗКП), която предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, като това изискване важи и за свързаните с договора за потребителски кредит застрахователни договори и 3

ОУ към тях (в този смисъл са Решение № 110 от 16.05.2022 г. на ОС - С.З. по в. т. д. № 1210/2021 г., Решение № 260239 от 13.10.2020 г. по в. гр. д. № 646 / 2020 г. на VIII състав на Окръжен съд - Пловдив).

2. В нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗПК, която предвижда, че Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора, а такива разписани от ответника липсват.

3. В нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият годишен процент на разходите (ГПР) е неправилно изчислен с цел заобикаляне изискванията на закона, тъй като не включва всички общи разходи по кредита. Съгласно § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че в договора липсват и данните въз основа, на които е направено изчисляването на ГПР. Сочи се, че неспазването на това изискване и посочването на неверен ГПР засяга два от съществените принципа, на които се гради правото на ЕС - лоялна конкуренция и защитата на потребителите, поради което това нарушение е съществено и води до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК По отношение на въпроса възникнали ли са всички предвидени в закона и процесния договор предпоставки за настъпване на последиците от предсрочната изискуемост на кредита, счита, че постановеното от сезирания със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК първоинстанционен съд с Разпореждане № 6617 от 0б.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 20235530104018 по описа за 2023 година на РС- С.З. съответства изцяло на фактическата обстановка, очертана с исковата молба и представените с нея писмени доказателства.

Посочва се, че в заявлението и в исковата молба се твърди, че на 04.01.23г.

4 кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите вноски за главница и лихва и че Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 24.07.23г., с връчена покана до длъжника.

Отбелязва се, че съгласно чл. 19 от договора, всички уведомления и изявления, във връзка с договора, трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени.

Твърди се, че в случая, не е предприето връчване според посоченото в договора. Сочи се, че кредиторът е избрал способ за уведомяване чрез ЧСИ /съгласно чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения/. Намира, че следователно, начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, т.е. уведомяването следва да бъде осъществено по реда на чл. 37-58 от ГПК, във вр. с чл. 43 от ЗЧСИ, при спазване изискванията за редовност, които са поставени към този способ за връчване.

Заявява, че видно от представените в заповедното, а и в настоящото производство, протокол, разписка и уведомление от връчител при ЧСИ, единственият адрес на длъжника е посетен на 20.06.23г., 02.07.23г. и 10.07.23г.

- когато е залепено уведомлението на входната врата и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия. Посочва се, че връчителят не е събрал данни, че адресатът не живее на адреса, следователно, за да пристъпи към връчване на поканата чрез залепване на уведомление, е следвало в продължение на един месец длъжникът да не е бил намерен на адреса, което изискване, в случая не е изпълнено /няма един месец между първото и последното посещение/.

Твърди се, че поканата не е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Счита, че при упражняването на правото да обяви кредита за предсрочно 5 изискуем, кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността /Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от

17.11.11г./.

Изложено е, че съгласно т. 1. на Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС „допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Заявява, че, ако съдът приеме, че представеният с исковата молба договор за потребителски кредит е действителен, то ищцовата претенция следва да бъде уважена само до размера на вноските с настъпил падеж преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които съгласно представеното от ищеца Извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД с изх. № 3068 са в размер на 3648.63 лв.

Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли изпяло като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца против ответника осъдителен иск, както и да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, както и разноски по заповедното производство.