Решение № 1760 от 06.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3526/2022
- Вид
- Решение № 1760
- Подписан
- 06.04.2023
- Състав
- Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 281 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1760 гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Г.
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100503526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 13.12.2021г. по гр. д. № 18851/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, са уважени предявените от Т. Г. К. и Й.
Г. К. срещу Т. Б. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на всеки един от ищците /по равно/ следните суми: сумата от по 8 770 лева, представляваща наследствена квота на ищците от вземане на наследодателя им А.С.С. към Т. Б. Д. за изпълнение на отчет по договор за поръчка – предаване на изтеглени парични суми от банкови сметки на наследодателя и сумата от 2 672, 73 лева - мораторна лихва за периода 21.05.2017г. - 21.05.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - до изплащане на вземането. Със същото решение са отхвърлени исковете за главница за разликата над сумата 8 770 лева до претендирания размер от по 9 349, 39 лева и за разликата над присъдения размер за мораторна лихва от 2 672, 63 лева до претендирания размер от по 2 848, 65 лева – мораторна лихва за забава.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е 1 подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Т. Б. Д. с оплакване, че е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановения съдебен акт и поради нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, че реално договорената продажна цена по договора от 02.02.2011г. за продажба на недвижим имот, е различна от посочената в нотариалния акт. Напротив, било установено, че купувачът Т. Д. е заплатил сума, надвишаваща уговорената продажна цена с 15 200 евро. Поддържа, че ищците не са заявили твърдение, нито са представили доказателства относно съществените елементи на сключения между ответника и А.С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Счита, че липсата на каквато и да е писмена договорка за цена, различна от посочената в нотариалния акт, изключва характера на обратно писмо на представената разписка за получена сума от 15 200 евро с основание “доплащане по предварителен договор”. Тази разписка, противно на приетото от първоинстанционния съд, не представлявала обратно писмо, а може да се счита евентуално само за начало на писмено доказателство, поради което изводът за симулативност на договора за продажба в частта за продажната цена е необоснован. Представените разписки за връщане на част от сумата от 15 200 евро доказвали, че между страните е съществувало правоотношение, по силата на което наследодателят на ищците е имал задължение за връщане на надплатената продажна цена. Аргументира становище за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при прилагане на нормата на чл. 161 от ГПК, приемайки, че ответникът създава пречки за събиране на писмено доказателствено средство – предварителия договор за покупко-продажба. Счита, че при така очертания правен спор в доказателствена тежест на ищците е да ангажират това доказателство, което те не са сторили. Поддържа, че не съществува нормативно установено задължение купувачът да съхранява предварителния договор за покупко-продажба и то за период по-дълъг от 10 години след сключване на окончателната сделка. На следващо място, наведени са доводи, че съдът неправилно е игнорирал от доказателствената съвкупност събраните по делото гласни доказателствени средства, въз основа на които се установяват по несъмнен начин съществуващите правоотношения, включително и даването на отчет от страна на ответника за извършените 2 правни действия въз основа на процесните пълномощни. В случая отчетната сделка била осъществена чрез прихващане на задълженията на наследодателя на ищците спрямо ответника за връщане на получената в заем сума от 15 200 евро. Релевира и възражение за погасяване на вземането по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД по давност с изтичане на предвидената в чл. 111, б. “в” от ЗЗД кратка тригодишна давност. В жалбата са наведени и доводи, че дори да се приеме, че между страните не съществува правоотношение по договор за заем, то със сигурност със заплащането на сума по покупката на недвижим имот, надвишаваща договорената цена, наследодателят на ищците се е обогатил неоснователно с тази сума, съответно за ответника е възникнало вземане за същата. Оспорва се и основателността на предявения иск за мораторна лихва, тъй като ответникът не е бил поставен в забава преди подаване на исковата молба. Поддържа се и евентуално възражение за прихващане с вземането на жалбоподателя за връщане на дадената без основание на наследодателя на ищците сума в размер на 15 200 евро. По тези съображения е направено искане за отмяна на решеието в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна Т. Г. К. и Й. Г. К. оспорват въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.
Считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържат, че по делото не е доказано съществуването на договор за паричен заем между ответника и техния наследодател. Напротив, от представената разписка от 02.02.2011г. е видно, че е налице друго основание за получаване на сумата от 15 200 евро, а именно – доплащане по предварителен договор. Следователно фактическият състав на твърдяното заемно правоотношение не е доказано изначално, а същото не би могло да се установи и посредством гласни доказателствени средства поради забраната за това по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗЗД. Релевират съображения, че ответникът е създал пречки за събиране на относими доказателства – не е представил предварителния договор за покупко-проджба, поради което правилно първоинстанциноният съд е приложил нормата на чл. 161 от ГПК. Считат, че представената по делото разписка от 02.02.2011г. има характер на обратно писмо и доказва, че е налице симулация относно продажната цена, обективирана в нотариалния 3 акт от 02.02.2011г. Навеждат доводи, че във въззивната жалба се въвежда ново, несвоевременно заявено в процеса основание за връщане на сумата от 15 200 евро, а именно – твърди се хипотеза на неоснователно обогатяване.
Счита, че поради настъпила преклузия, същото не следва да се разглежда от въззивния съд. Аргументира становище, че в случая е приложима общата петгодишна давност, тъй като не е налице хипотеза на периодични плащания.
По отношение на претенцията за мораторна лихва са наведени доводи, че ответникът е в забава да даде отчет от деня, следващ датата на всяко теглене от банковата сметка, поради което не е необходима покана за плащане. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Т. Г. К. и Й.
Г. К., с която се твърди, че в качеството им на законни наследници на починалия на 18.11.2015г. техен наследодател А.С.С., имат вземане срещу ответника Т. Б. Д. в общ размер на 18 698, 78 лева. Като източник на задължението на ответника за заплащане на сумата са посочени упълномощителни сделки, по силата на които наследодателят им е учредил представителна власт в полза на ответника за осъществяване на следните действия: за теглене на парични суми в брой и извършване на банкови преводи в страната и в чужбина по банкови сметки, с титуляр А.С.. Твърди се, че ответникът е упражнявал предоставените по пълномощното права, като в периода от 28.10.2015г. до 05.11.2015г. е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя суми в общ размер на 18 698, 78 лева. Пълномощникът обаче не е отчел резултата от извършените действия, като не е изпълнил задължението си да предаде изтеглената парична сума. Претендира се 4 осъждане на ответника да заплати сумата, както и мораторна лихва за забава върху главното парично вземане за периода от 21.05.2017г. до 21.05.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове, като е релевирал следните правоизключващи и правопогасяващи възражения: че между страните не съществува правоотношение по договор за поръчка, съответно – ответникът не дължи отчет във връзка с упражнените въз основа на упълномощителните сделки действия; че вземането е погасено с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност; че между ответника и наследодателя на ищците е сключен договор за паричен заем с предмет – сума в размер на 15 200 евро, предадена на 02.02.2011г. със задължение за връщането й, която първоначално е била получена от А.С. като част от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, но впоследствие поради плащане на същата сума и по банков път, тя представлявала надвнесена сума по договора за продажба и страните постигнали съгласие същата да остане в държане на наследодателя на ищците като предоставена по заемно правоотношение; че с изтеглената сума от банковите сметки на А.С. в общ размер на 17 540 лева ответникът е прихванал свое вземане по договора за паричен заем и отчета по договора за поръчка е даден чрез прихващане; релевирано е и възражение за прихващане с получената от наследодателя на ищците без основание сума в размер на 15 200 евро.
Настоящият съдебен състав счита първоинстанционното решение за валидно и допустимо. По наведените доводи за неправилност на същото намира следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници от 20.06.2017г., издадено от СО, район Слатина, се установява, че ищците Т. Г.
К. и Й. Г. К. са единствени законни наследници на починалия на 18.11.2015г.
А.С.С..
С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 19623/28.09.2015г. на нотариус Д.А., рег. № 595 на НК, А.С.С. е упълномощил Т. Б. Д. с правото да се разпорежда неограничено със средствата по всички открити на негови име банкови сметки в “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, като внася и тегли неограничено суми в брой, извършва всякакви преводи за част или цялата наличност по 5 съответната сметка.
Видно от приетото като писмено доказателствено средство пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 14039/30.09.2015 г. на нотариус Ц.Г., упълномощителят А.С.С. е учредил представителна власт в полза на Т.
Б. Д., включваща и правото на упълномощеното лице да се разпорежда неограничено със средствата по всички открити на негови име банкови сметки в “БАНКА ДСК” ЕАД, като внася и тегли неограничено суми в брой, извършва всякакви преводи за част или цялата наличност по съответната сметка.
По делото не е спорно обстоятелството, че ответникът е изтеглил от двете банкови сметки на упълномощителя сума в общ размер на 17 540 лева, както следва: в периода от 28.10.2015г. до 05.11.2015г. е изтеглена сумата от общо 12 990 лева от сметката в “ПИБ” АД, а в периода от 02.11.2015г. до 05.11.2015г. – сума от общо 4 550 лева от сметката в “БАНКА ДСК” АД.
С договор за покупко-продажба от 02.02.2011г., обективиран в нотариален акт № 3, том 1, рег. № 121, дело № 3 от 2011г., наследодателят на ищците А.С.С. е продал на Т. Б. Д. и съпругата му Ц.Д. Д.а следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк “****. В договора е обективирано изявление на продавача, че уговорената продажна цена в размер на 70 440 лева е получена изцяло по банков път преди подписването на договора. Представени са и две банкови преводни нареждания от 02.02.2011г., удостоверяващи заплащането от страна на купувача Т. Д. в полза на продавача А.С. на сума в общ размер на 31 012 евро – с основание за плащане “покупко-продажба на имот, бл. ****, гр. София”, както и преводно нареждане от 13.01.2011г. за заплащането на сума в размер на 5 150 евро – капаро за покупко-продажба на апартамент. С посочените банкови документи е установено, че получената от наследодателя на ищците продажна цена по процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот възлиза на сумата от общо 36 162 евро с левова равностойност на 70 726 лева.
Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d97f1676-dcc3-4791-b1df-a154b55000b9