Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1359 от 17.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1956/2023
Вид
Решение № 1359
Подписан
17.11.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30, ал. 1, т. 13 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501956 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. И., срещу Решение №2853/03.08.2023 г., постановено по гр.д. № 16666/2022 г. по описа на РС - Варна, с което са отхвърлени предявените от него срещу В. Н. В. искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 321,82 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида с кл. номер 1100086892 и аб. номер 0101505250 за обект, находящ се в гр. Варна, ***, за което вземане са издадени 13 бр. фактури за периода от 20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 56,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 21.10.2022 г., за което вземане е издадена Заповед №7035/04.11.2022г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. д. №14575/2022 г. по описа на РС - Варна.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят „ЕнергоПро Продажби” АД поддържа, че титуляр на партидата в системата на дружеството е въззиваемият. Посочва като безспорно, че процесният обект е 1 присъединен към електроразпределителната мрежа. Излага, че въззиваемият е абонат на дружеството и за него е възникнало задължение за заплащане на потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги, вкл. за „достъп“.

Поддържа, че въззиваемата страна не е предприела действия и не е подавала заявления за намаляване на първоначално заявената от предишния собственик на имота мощност. Твърди, че въззиваемият е имал техническа възможност да използва резервираната мощност в размер на 39 кВт, защото достъпът до електроразпределителната мрежа на обекта му не е бил преустановен. Излага, че цената за достъп се формира на база на предоставената и заявена от небитовия клиент мощност и се заплаща за поддържане на мрежата, но не зависи от консумацията на електроенергия в обекта. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което осъдителните искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Н. В., чрез адв. К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че В. Н. В., ЕГН **********, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сума в размер на 321,82 лв., представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност по партида с кл. №1100086892 и аб. №0101505250 за обект, находящ се в гр. Варна, ***, за което вземане са издадени 13 бр. фактури за периода от 20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 56,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 21.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед №7035/04.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. д.

№14575/2022 г. по описа на РС - Варна.

В исковата молба ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. Б., излага, че ответникът е собственик на обект, находящ се в гр. Варна, ул.

Войнишка № 7, с кл. №1100086892 и аб. №0101505250, който бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“

АД при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 39 кВт. Поддържа, че цената за мрежовата услуга за достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа се дължи нему в качеството му на търговец на свободен пазар и затова е фактурирал за периода на потребление суми, дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност. Счита, че ответникът е небитов клиент по см. на ЗЕ. Поддържа, че цената за достъп се дължала за всеки ден, през който продължавало присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия, и се заплащала за поддържането на мрежата и принципната готовност за 2 престиране на ел. енергия. Стойността на услугата зависела от резервираната за обекта и предоставена мощност, независимо дали е била доставяне ел. енергия. С Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР и на осн. чл. 30, ал. 1, т.

13 ЗЕ била определена цената за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители – в размер на 0.2053 лв. / кВт / ден. Излага, че считано от 01.10.2020 г. небитовите клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени, не можели да бъдат снабдявани от ищеца по неговите общи условия, което водело до прекратяване на договора за доставка на ел. енергия при общи условия от крайния снабдител по силата на закона. Поддържа, че ответникът нямал сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г., нито след това, и не бил сключен типов договор по §15 на ПРЗ на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.), затова обектът служебно преминавал от ищеца в качеството му на краен снабдител на свободен пазар с доставчик – ищеца в качеството му на търговец на свободен пазар. Поради незаплащането на дължимите главници по процесните фактури, ответникът дължал и уговорените мораторни лихви върху тях. Излага, че за процесните задължения е инициирал ч. гр. д.

№14575/2022 г. по описа на РС - Варна, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от насрещната страна, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Н. В., чрез адв. К., с който оспорва предявените срещу него искове като недопустими и неоснователни. Поддържа, че исковете са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация, доколкото той не бил страна по твърдяното облигационно правоотношение. Възразява, че никога не е бил собственик или ползвател на процесния обект, нито го е държал или стопанисвал. Оспорва получаване на процесните фактури и уведомяване за наличие на непогасени задължения. Оспорва да е присъединен към електроразпределителната мрежа и да е ползвател на мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа при резервиран капацитет на същата.

Възразява, че не е небитов клиент, който купува ел. енергия за стопански нужди. Оспорва дължимостта на процесните суми.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е по делото Констативен протокол №5127270/11.06.2020 г., от който се установява, че на 11.06.2020 г. е извършена проверка от Р.Ив. в качеството на служител на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ с фабр.

№1127031800352814, монтирано в обект с титуляр В. Н. В., находящ се в гр.

Варна, ***, с кл. №1100086892 и аб. №0101505250, в присъствието на свидетеля П.М., като електромерът бил разположен на фасада извън имота.

От представения Констативен протокол № 6193355/31.05.2021 г. се установява, че на 31.05.2021 г. е демонтирано от Ив.В. и Г.К. в качеството им на служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ с фабр.

№1127031800352814, монтирано в обект с титуляр В. Н. В., находящ се в гр.

Варна, ***, с кл. №1100086892 и аб. №0101505250, при нулеви показания, в присъствието на свидетелите Г.Д. и Ил.П., като електромерът 3 бил разположен на фасада извън имота.

Представено е извлечение от сметка към 21.10.2022 г. за В. Н. В., гр.

Варна, ***, клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с кл.

№1100086892 и аб. №0101505250, гр. Варна, ***, от което е видно, че по 13 бр. издадени фактури е начислена обща сума в размер на 321,82 лв. и лихва към 21.10.2022 г. в размер на 56,53 лв.

Видно от Справка за потреблението през последните 12/24/36 м към дата 22.11.2022 г. за клиент В. Н. В. с кл. №1100086892, за електромер №1114171666058294 не е отчетена консумация на ел. енергия за периода от 06.12.2017 г. до 04.03.2019 г. За електромер №1127031800352814 не е отчетена консумация на ел. енергия за периода от 05.03.2019 г. до 31.05.2021 г.

Представено са извлечение за фактури и плащания за период към дата 22.11.2022 г. за клиент В. Н. В. с кл. №1100086892, от която е видно, че начислените с фактури №№**********/20.07.2020 г., ***/19.08.2020 г., ***/21.09.2020 г., ***/08.10.2020 г., ***/20.10.2020 г., ***/19.11.2020 г., ***/21.12.2020 г., ***/20.01.2021 г., ***/18.02.2021 г., ***/19.03.2021 г., ***/20.04.2021 г., ***/20.05.2021 г. и 308793023/20.05.2021 г. суми не са платени.

По делото са приобщени издадени за обект, находящ се в гр. Варна, ул.

Войнишка № 7, с кл. №1100086892 и аб. №0101505250 фактури, както следва:

- №**********/20.07.2020 г. за периода от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г. за сумата от 3,84 лв. и лихва в размер на 0,85 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0297972815/19.08.2020 г. за периода от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г. за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 6,38 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0299146859/21.09.2020 г. за периода от 05.08.2020 г. до 04.09.2020 г. за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 6,11 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0299581998/08.10.2020 г. за периода от 05.09.2020 г. до 30.09.2020 г. за сумата от 24,98 лв. и лихва в размер на 5,03 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0300256326/20.10.2020 г. за периода от 01.10.2020 г. до 04.10.2020 г. за сумата от 3,84 лв. и лихва в размер на 0,77 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0301415806/19.11.2020 г. за периода от 05.10.2020 г. до 04.11.2020 г. за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 5,71 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0302567500/21.12.2020 г. за периода от 05.11.2020 г. до 05.12.2020 г. за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 5,41 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0303720975/20.01.2021 г. за периода от 06.12.2020 г. до 05.01.2021 г. за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 5,18 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

- №0304872139/18.02.2021 г. за периода от 05.01.2021 г. до 04.02.2021 г. за сумата от 28,82 лв. и лихва в размер на 4,79 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;

4

- №0306023483/19.03.2021 г. за периода от 05.02.2021 г. до 05.03.2021 г. за сумата от 27,86 лв. и лихва в размер на 4,40 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022г.;

- №0307179450/20.04.2021 г. за периода от 06.03.2021 г. до 04.04.2021 г. за сумата от 28,82 лв. и лихва в размер на 4,27 лв., дължима за периода от падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;