Решение № 130 от 28.09.2026, Софийски окръжен съд

Съд: Софийски окръжен съд
Дело: Частно наказателно дело 630/2026
Вид: Решение № 130
Подписан: 28.09.2026
Състав: Светозар Любомиров Георгиев

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Частно наказателно дело № 20261800200630 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение от 22.01.2026г. на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Mödling, Австрия, влязло в сила на 10.03.2026г., с което на П. Ц. В., роден на ******г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. ****** №32, вх. Б, ет. 3, ап. 24, и настоящ адрес гр. П., ж.к. *****, бл. 101, вх. В, ет. 1, ап. 27, е наложена финансова санкция в общ размер от 130 евро, от които 125 евро за извършено на 08.05.2025г. около 03:20ч. в Община ****** на магистрала A21 до км. 32,864, посока Л., административно нарушение, изразяващо се в това, че като водач на моторно превозно средство (******, ремарке) с максимално допустимо общо тегло над 7,5 тона е превишил допустимата максимална скорост от 60 км/ч с 14 км/ч в периода от 22:00 до 05:00 ч. след приспадане на прилагащата се измервателна толерантност в негова полза, както и не е използвал предпазния колан по предназначение, като това е установено чрез данни от техническо устройство за обработка на изображения, както и 5 евро за разходите по съдебните или административни процедури, довели до решението.

Посоченото решение за установяване на нарушение е изпратено от издаващата държава по реда на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Представителят на С. окръжна прокуратура намира искането на издаващата 1 държава за допустимо и основателно, като счита, че следва да бъде признато, но да бъде отказано изпълнение поради заплащането на финансовата санкция.

Засегнатото физическо лице се е явило лично в първото открито съдебно заседание и е поискал да му бъде дадена възможност за доброволно заплащане на финансовата санкция, поради което делото е отложено. Във второто открито съдебно заседание засегнатото лице не се явява, но представя доказателства за извършено плащане.

С. окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл. 6 от ЗПИИАКОРНФС и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същия закон, определяща правоприлагането на българското законодателство в настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Получено е решение от

22.01.2026г. на несъдебен орган

–

Bezirkshauptmannschaft Mödling, Австрия, влязло в сила на 10.03.2026г., с което на П.

Ц. В., роден на ******г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. ****** №32, вх. Б, ет. 3, ап. 24, и настоящ адрес гр. П., ж.к. *****, бл. 101, вх. В, ет. 1, ап. 27, е наложена финансова санкция в общ размер от 130 евро, от които 125 евро за извършено на 08.05.2025г. около 03:20ч. в Община ****** на магистрала A21 до км.

32,864, посока Л., административно нарушение, изразяващо се в това, че като водач на моторно превозно средство (******, ремарке) с максимално допустимо общо тегло над 7,5 тона е превишил допустимата максимална скорост от 60 км/ч с 14 км/ч в периода от 22:00 до 05:00 ч. след приспадане на прилагащата се измервателна толерантност в негова полза, както и не е използвал предпазния колан по предназначение, като това е установено чрез данни от техническо устройство за обработка на изображения, както и 5 евро за разходите по съдебните или административни процедури, довели до решението.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено в административно производство в държава-членка на Европейския съюз за деяние, съставляващо административно нарушение според законодателството на издаващата държава и извършено на нейна територия.

Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС.

Представеното решение за налагане на финансова санкция е придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции - по образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от административния орган, постановил решението за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС.

В приложеното удостоверение е посочен размерът на задължението за плащане – общо 130 евро.

При посочените в удостоверението данни засегнатото лице е установено като П.

Ц. В., ЕГН **********.

Съдът констатира наличието на условията по чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС за признаване на решението за налагане на финансова санкция:

Деянието, осъществено от засегнатото лице, попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост.

Установява се, че засегнатото лице има местоживеене в Република България, което обстоятелство удовлетворява условието по чл. 30, ал. 3 от Закона за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

В конкретния случай решението не се отнася за деяние, което не е извършено на територията на издаващата държава и попада под наказателната юрисдикция на българските съдилища.

Не се установява никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС, при които може да се откаже признаването на решението. В този смисъл липсват доказателствата срещу задълженото лице за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Освен това, няма данни засегнатото лице да се ползва с привилегия или имунитет, които да правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Размерът на финансовата санкция представлява сборът на задължението за плащане, произтичащо от извършеното от засегнатото лице нарушение, и съдебните разноски, възложени с решението, като в случая този сбор надхвърля минималния размер от 70 евро, посочен от законодателя в разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗПИИАКОРНФС (в този смисъл Решение № 385 от 18.11.2024 г. на САС по в. ч. н. д. № 1436/2024 г.).

От приложеното удостоверение се установява, че засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на 10.03.2026г.

Посочено е също така, че издаващата държава не допуска постановяването на алтернативни санкции, ако решението за налагане на финансова санкция не може да бъде изпълнено изцяло или частично.

С оглед на изложеното следва представеното решение да бъде признато.

Същевременно засегнатото лице представя документ, удостоверяващ плащане на наложената финансова санкция в пълен размер.

Доколкото е налице пълно плащане на финансовата санкция следва да се извърши пълно приспадане по правилата на чл. 17, вр. чл. 33 от Закона. При това положение следва съдът на основание чл. 16, ал. 7, т. 2, вр. чл. 33 и чл. 17 от Закона да откаже 3 изпълнението и да прекрати производството по делото.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 33 от Закона е необходимо незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение, а копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 2, вр. чл. 33 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции С.ят окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение от

22.01.2026г. на несъдебен орган

–

Bezirkshauptmannschaft Mödling, Австрия, влязло в сила на 10.03.2026г., с което на П.

ПРИСПАДА на основание чл. 17, вр. чл. 33 от ЗПИИАКОРНФС извършеното пълно плащане на финансовата санкция.

ОТКАЗВА изпълнение на решение от 22.01.2026г. на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Mödling, Австрия, влязло в сила на 10.03.2026г., с което на П.

Решението подлежи на обжалване пред С.я апелативен съд в 7- дневен срок от узнаването за постановяването му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на засегнатото лице.

За решението да се уведоми незабавно компетентният орган в издаващата държава.

Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при С. окръжен съд: _______________________