Определение № 47838 от 24.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47838 гр. София, 24.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110151917 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение № *** от 28. 03. 2024 г. Във връзка с постановеното от съда решение е постъпило искане на адв. Д. М., процесуален представител на ищцата, за изменение на решението в частта за разноските. Според молителя, макар и първостепенният съд правилно да е присъдил в негова полза адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство, той неправилно пропуснал да присъди и ДДС върху това възнаграждение въпреки наличието на данни за регистрацията на адвоката по ЗДДС. Обосновава, че дори и при предоставянето на безвъзмездна правна помощ все пак следва да бъде присъден и ДДС върху адвокатското възнаграждение за нея, като се позовава на съдебна практика. Иска от съда да измени решението в частта за разноските, като осъди ответното дружество да му заплати още 180 лева, представляващи ДДС върху адвокатското възнаграждение за безвъзмездна правна помощ.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на искането от ответното дружество *******, макар и препис от него да му е бил връчен редовно.

След като съобрази доводите на адвокат Д. М., Софийският районен съд направи следните изводи.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно и от заинтересован участник в процеса, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.

Действително първоинстанционното производство е завършило с уважаването на двата предявени иска, поради което е възникнало и задължение за ответното дружество да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М., оказал й безвъзмездна правна помощ, в размер на 800 лева. Вярно е освен това, че по делото са представени доказателства за регистрацията на адв. Д. М. по ЗДДС (л. 45).

Съдебната практика по въпроса дали в такъв случай следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение без ДДС или с включен ДДС съгласно пар. 2а от Допълнителните разпоредби към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения обаче е противоречива. Според едни съдебни състави следва да се 1 присъди адвокатско възнаграждение с включен ДДС (определение № 351 от 23.09.2020 г. на ВКС по ч. т. дело № 1485/2020 г., II т. о., и цитираните в него съдебни актове на други състави на ВКС). Според други съдебни състави следва да се присъди адвокатско възнаграждение без ДДС (определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. дело № 1323/2023 г.).

Според настоящия съдебен състав ДДС съставлява косвен данък, с който се облагат възмездните продажби на стоки и доставки на услуги и който участвува в ценообразуването, като се понася от потребителя на крайната стока/услуга. Съгласно текущото законодателство адвокатите могат при определени условия да се регистрират по ЗДДС, при което с доставянето на съответната „услуга“ страната заплаща на адвоката адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Затова е оправдано и правилото на пар. 2а от Допълнителните разпоредби към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДДС да се счита неразделна част от заплатеното адвокатско възнаграждение, и съответно при разрешаването на делото в полза на страната съдът следва да й присъди всички сторени от нея разноски, в това число и така заплатения ДДС. При предоставянето на правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата обаче „услугата“ е безвъзмездна. Тя няма цена, върху която да бъде начислен ДДС. Не би могло и да се приеме, че „услугата“ се превръща впоследствие във възмездна по силата на съдебния акт, с който насрещната страна е осъдена да я заплати на адвоката. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание.

По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито Законът за адвокатурата въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

По изложените съображения съдът приема, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на адвокат Д. М., процесуален представител на ищцата П. И., за 2 изменение на решение № ***, постановено на 28. 03. 2024 г. от Софийския районен с ъ д , III гражданско отделение, 150-и състав, по настоящото дело, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3