Решение № 487 от 26.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Недкова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело №

20243100900351 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. Т. Д. ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите от :

60 000.00 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, тежък емоционален стрес и негативни психически изживявания в резултат на настъпило на 16.08.2022г. в гр.Варна ПТП между ищцата и л.а.

„Ауди –А-3“ с ДК ****** с водач Б. А. Б., в едно със законна лихва считано от дата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 13.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2220.00лева представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи по лечение, в едно със законна лихва считано от дата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 13.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищеца твърди, че на 16.08.2022г. в гр.Варна , на кръстовището на ул.“Мир“ и ул.“Лоза“, Б. А. Б. управлявайки лек автомобил "Ауди –А-3“ с ****** предприел маневра на заден ход без да се убеди, че пътя е свободен, в резултат на което блъснал ищцата С. Д. в областта на дясното бедро, като и причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясното бедро в областта на големия масив , многофрагментно, с разместване на фрагментите и направление на фрактурната ивица отдясно наляво и отгоре на долу. По спешност била транспортирана до спешен център при МБАЛ "Св. Марина" гр.

Варна, където била извършена оперативна интервенция с поставяне на проксимален 1 феморален пирон къс. Излага , че в резултат на травматичните увреждания и на претърпяното ПТП, бавното възстановяване, невъзможността да води нормален социален живот и да се обслужва самостоятелно, ищцата преживяла тежък емоционален стрес и негативни психични преживявания - затворила се в себе си, нарушен бил нормалният й ритъм на живот, често сънувала кошмари свързани с катастрофата, появил се страх от возене в автомобил , лесно се разстройвала от новини свързани с катастрофи. За лечението си е платила сумата от 2220.00лева, за което представя доказателства фактура № 1000025531/24.08.22г.

По случая било образувано ДП по описа на СПП при ОД на МВР Варна и АНД № 4085/23г. по описа на ВРС, по което Б. А. Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за описано по горе ПТП. С протокол № 360/30.04.2024г. по същото било одобрено споразумение, с което обвиняемия се признал за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343 ал.1 б. “б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК и му било наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 лева. Твърди, че съгласно чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№ 94-С69/13.03.2023г., по която не бил определен размер на обезщетение. Към момента на произшествието, причинилото вредата МПС е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество с полица валидна до 13.06.2023г.

Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за процесния автомобил, както и наличието на влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени и имуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че заявените от ищцата тежък емоционален стрес и негативни психични преживявания в резултат на настъпилото произшествие подлежат на общо доказване и за тях не е установена причинна връзка с ПТП, както и, че продължителното възстановяване би могло да се дължи и на други причини, например заболявания, настъпили преди ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата, поради нарушаване на правилата за движение на пешеходци, предприемайки пресичане на пътното платно на непредвиденото за това място, предприемайки пресичане на пътното платно при наличие на движещи се по него автомобили, като в тази връзка оспорва и описания от ищеца механизъм за настъпване на ПТП. Оспорва, претенцията за неимуществени вреди и по размер, като прекомерно завишена, както и претенцията за имуществени вреди поради липса на медицинска документация за хоспитализацията на пострадалата и необходимостта от извършване на оперативната интервенция. Оспорва претенцията за лихва за забава, като недължима, доколкото е налице неизпълнение на насрещно задължение на ищцата по ликвидационната преписка. В тази връзка оспорва искането сумите да бъдат преведени по банковата сметка на процесуалния представител на ищеца, поради неизпълнение на 2 изискванията на чл.338 от КЗ. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят направените по делото разноски, юристконсулско възнаграждение. В условията на евентуалност, претендира намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание по същество, ищцата редовно уведомена не се явява лично, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски, съгласно представения списък.

В съдебно заседание по същество, ответникът чрез процесуалния си представител с писмена молба, претендира отхвърляне на предявените искове. Поддържа възражението за съпричиняване на деликта от страна на ищцата в качеството й на пешеходец. Излага, че същата е можело да избегне удара , ако е предприела пресичане на разрешеното за това място.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след, съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, по вътрешно убеждение и съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

3

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника, настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието. Установяването на твърденията по правоизключващите отговорността на ответника обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно, че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника, в т. ч. всички факти и обстоятелства по направеното възражение за съпричиняване.

Безспорни в настоящото производство и установени с представените писмени доказателства са следните факти и обстоятелства.

Между „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД и собственика на л.а. марка "Ауди –А-3“ с ******, към дата на ПТП – 16.08.2022г. е било налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаващо гражданската отговорност на Б. А.

Б.. Валидността на застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с л.а. "Ауди-А-З“ с ДК ****** към дата 16.08.2022 г. не се оспорва от ответника.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, а и видно от представените писмени доказателства – л. 10,27,28 от дело, че ищецът е отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, входирано при ответника „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД ЗД с вх.№ 94-С-69/13.03.2023г. по която е образувана преписка № 43072952300072, като такова не е било изплатено.

Предвид влязлото в сила протоколно определение по АНД № 4085/23г. по описа на ВРС, и с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът намира за доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- извършването на деянието, противоправността му – осъществен състав на престъпление, както и виновността на водача, поради което същите не подлежат на пререшаване от настоящия съд.

В конкретиката на настоящия правен спор , безспорно е установено, че на 16.08.2022г. в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. "Ауди –А-3“ с ******, Б. Б. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40 ал.1 , чл.40 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на С. Т. Д. на 83 г. средна телесна повреда: счупване на дясното бедро в областта на големия масив, многофрагментно, с разместване на фрагментите и направление на фрактурната ивица отдясно наляво и отгоре на долу, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник, за период от около три месеца – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежи наличието на причинени имуществени и неимуществени вреди и техния интензитет, справедливият размер на обезщетението им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респективно неговата степен.

От анализа на доказателствата по делото съда приема , че ищеца пълно и главно е 4 установил наличието на причинени му на 16.08.2022г. в следствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Относно имуществените вреди.

Предвид разпределената доказателствена тежест и приетите по делото писмени доказателства - фактура № 1000025531/24.08.2022 г. и фискален бон – л.13 от дело, както и заключението на вещото лице по приетата по делото СМЕ, което съда кредитира като обективно и изчерпателно, при изготвянето на което вещото лице се е запознало с личното здравно досие на пострадалата, ищцата е установила пълно и главно наличието на понесени в резултат на ПТП имуществени вреди, както и техния размер, поради което в тази част искът е основателен в пълния претендиран размер, а възражението на ответника за липсата на необходимост от хоспитализация, както и за неустановеност на относимостта и необходимостта от извършените разходи , съда счита за неоснователно.