Решение № 118 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. С., 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110171975 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. И.

Н. против К. Г. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в „творбата“ на ответницата под името Д. разпознал себе си, защото бил главен мениджър на градския хотел на М. и В.А.. Твърди още, че ответницата П. го обидила публично в своята книга, представайки го като „нагаджач“ и „безскрупулен човек“. Навежда твърдения, че чрез профила си в инстаграм П. публикувала неверни и клеветнически твърдения за него. Поддържа, че в цитирания профил на ответницата, в социалната мрежа спрямо него бил осъществен престъпния състав на деянията обида и клевета. Били изнесени унизителни за честта и достойнството му факти и обстоятелства, както и му било приписано извършването на престъпления. Навежда твърдения, че изнесените позорни, обидни и неистински факти, и обстоятелства дълбоко го наранявали и обиждали. Насочеността на процесните изрази възприел срещу личността си, срещу личната си оценка на добър професионалист и успял човек, както и срещу нравствените си качества и добродетели, с наличието на които се гордеел. Казаното станало причина да преживее интензивни продължителни емоции на стрес, тревожност, обида и смут, възмущение и гняв.

Счита, че изнесената в конкретния случай „информация“ нахвърляла рамките на добрия тон и конституционно гарантираното и защитено право на свободно изразяване на мнение на гражданите на Република България. Твърди нанесени неимуществени вреди вследствие на процесните публикации. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума в общ размер на 7 000 лв., частична претенция от общо заявено вземане в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с противоправното поведение на ответницата.

Претендира и законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на увреждането /04.05.2021 г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

1

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответницата, чрез адв. И. К. – САК, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Навежда доводи, че не е публикувала обидни и клеветнически изрази в цитирания сайт. Оспорват се фактическите твърдения в исковата молба. Навежда доводи, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Иска отхвърляне на предявения иск по основание и по размер. Претендира разноски.

Ответницата, чрез адв. И. К. – САК, е представила писмени бележки, в които поддържа, че в производството не са установени при условията на пълно и главно доказване нито един от елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Посочва, че по делото не са установени виновното поведение и виновно извършените от нейна страна противоправни действия. Оспорва да е доказано авторството на процесните текстове. Оспорва изследваният профил да е създаден и ползван от нея към процесната дата. Посочва, че за да бъдат съставомерни обидните думи и изрази, както и позорните обстоятелства или приписването на престъпления, е необходимо същите да са обективно твърдени, конкретни, определени по време и място, а от субективна страна – да са извършени с умисъл. Заявява, че всичко изхожда от въображението на ищеца и неговите лични възприятия. Посочва липса на конкретна насоченост на фактическите твърдения и липса на умисъл. Подчертава, че разпространението на процесните текстове и претърпените от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани. Отрича да се е състояла среща между нея и свидетелките К.М.Д. и К. Д. Г., като счита, че техните показания не следва да бъдат кредитирани. Отрича да е работила като пиар в хотел М.. Твърди, че процесните текстове не засягат пряко ищеца, поради което е невъзможно написаното да накърни човешките му ценности и достойнство, както и да засегне неговата репутация и доброто му име в обществото. Акцентира, че текстовете не са насочени към конкретна личност, като в края изрично е посочено, че “всяка прилика с действителни лица и събития е случайна”, което изразява ясното желание на автора да не засегне чужди права.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като се претендират неимуществени вреди от публикации на ответницата в профила й в социалната мрежа Instagram, съдържащи обидни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета на ищеца и доброто му име в обществото. Искът е предявен за сума в общ размер на 7 000 лева, представляваща частична претенция от общо предявено вземане в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с противоправно поведение на ответницата. Претендира се и законна лихва, считано от 04.05.2021 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както следва: 1) деяние, а именно, че ответницата е извършила описаното в исковата молба противоправно действие – употребила е думи и изрази, отнасящи се до ищеца К. И. Н., представящи го като нагаждач и безскрупулен човек, обективирани в публикации в личния профил на ответницата К. Г. П. в социалната мрежа Instagram, на уеб адрес: /УЕБ АДРЕС/; 2) вреда, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответницата и претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, 2 смут, възмущение и гняв, влошаване на физическото здраве и психическата стабилност, довели ищеца до безсъние и причинили му постоянно силно главоболие, раздразнителност и чувствителност, довели също до отмяна на срещи и станали причина за смут у неговите познати и приятели, отразили се негативно върху авторитета и доверието, градено от ищеца с години и спечелено с изключителни усилия и лишения. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

В тежест на ответницата и при доказване на посочените обстоятелства е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Предявената претенция е за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро професионално име, защитено от чл. 32 от Конституцията на Република България, като част от правото на зачитане на личен живот, което е осъществено чрез изрази и твърдения относно ищеца, съдържащи се в публикации на ответницата в личния й профил в Instagram, съдържащи изразите: “по-мазен от селска филия, намазана с олио”, „въртеше далавери“, “единственият служител, съгласил се да създаде нова фирма, чрез която фиктивно да наеме столичния им хотел и да го управлява уж самостоятелно”.

Като писмено доказателство по делото е приет Констативен протокол акт 128, том I, рег. № 2982 от 20.08.2021 г. на П.Т. – помощник-нотариус при нотариус В.Б., вписана под № 259 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, от който се установява, че същият е изготвен по молба на процесуалния представител на ищеца – адв. Е. И. Д. – САК. Констатирано е, че на 20.08.2021 г. адв. Д. е посетила кантората на нотариуса, находяща се в гр. С., ул. **************** , като е поискала да бъде удостоверено изтеглянето и разпечатването на информация, съхраняваща се в интернет на следните адреси: **************** и /УЕБ АДРЕС/. За разпечатване на съдържанието от сайта **************** , адв. Д. е влязла в интернет, в социалната мрежа Instagram, чрез личния си профил *******************, като е използвала компютър, находящ се в офиса на нотариуса. Всички действия са извършени пред помощник-нотариуса, като съдържанието от горепосочения адрес - **************** е разпечатано на хартия с наличната на него информация на листа А4 – Приложение № 2, явяващо се неразделна част от констативния протокол. За разпечатване на съдържанието от /УЕБ АДРЕС/, адв. Д. е влязла в интернет – в търсачката google, като отново е използвала компютър, находящ се в офиса на нотариуса, и е разпечатала информацията от адреса на хартия с наличната на него информация на листа А4 – Приложение № 2, явяващо се неразделна част от констативния протокол.

По делото са приети становища от Л.Д.-син, А. И. Д. – магистър филолог, доктор по наукознание, литературен критик, международен секретар на Съюза на българските писатели, председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература – 2021, и С. А. – главен редактор на вестник “*********” и списание “******”.

Прието е и мнение от И.Е. – член на УС на Съюза на българските писатели.

В изразените становища се твърди, че в художествените си произведения и журналистическата си работа ответницата отлично прави разлика между документален материал и фикция. В становището, изразено от Л.Д.-син, е посочено, че героите, ситуациите и конфликтите, описани от ответницата в художествените й произведения, дори да носят типични ситуационни и типажни характеристики за времето, което описва, всъщност са измислени герои, обобщени образи. Дадени са примери с редица подобни ситуации в българската литература, при които дори и най-пристрастният анализатор не би могъл да твърди с достатъчна убеденост, че героят е копие на прототипа. Твърди се, че в 3 подобни ситуации няма случай на пълна идентификация между герой и прототип, като се посочва, че имената на уж-прототипите остават напълно неизвестни на широката публика и предмет на хипотетични разговори между литературни познавачи. Л.Д.-син заявява, че образите в художественото творчество на ответницата са обобщени, генерализирани, присъщи за описаната епоха и ситуации, но в никакъв случай не са конкретни личности.

Доктор А. Д. изразява конкретно становище във връзка с процесните публикации, като посочва, че същите представляват откъс от бъдещ роман, написан талантливо като фикция – в рамките на съвременното литературно произведение в “аз” форма, като описаните в него персонажи са фикционални с произволно избрани от ответницата имена.

Посочва също, че авторката изрично е упоменала, че “всякаква прилика с действителни лица е случайна”, поради което доктор Д. счита, че алюзия с определени действителни лица би била твърде произволна. Посочва също, че описанията са плод на творческото въображение на ответницата.

Главният редактор на вестник “*********” С. А. твърди, че познава добре ответницата и нейното творчество. Заявява, че в работата си като разследващ журналист ответницата винаги е била старателна и коректна в събирането на информация, като е задавала правилните въпроси, упорито е търсила достоверни източници на информация и винаги се е стремяла да спазва баланс между страните в спора, като не залита в крайности.

Посочва, че не е имало друг случай на съдебни или други претенции към ответницата във връзка с нейните текстове. Твърди, че ответницата спазва етичните правила и норми в журналистическата професия, като независимо от трудностите не се страхува да търси истината по теми, които силно засягат живота и интересите на обикновените хора и обществото ни като цяло.