Решение № 479 от 22.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пазарджик, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500549 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260213/18.03.2022г., постановено по гр.д.№702/2020г. по описа на РС- Пещера е отхвърлен предявения от Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр. Б. ул.“Д.К.“ №25, представлявана от адв.Ф., иск бъде провъзгласена спрямо „И.А.М.“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: грС., ж.к.Л. №7, бул.“Д.Н.“ №28, “С.Ц.“, ет.2, офис 40- 46, с управител С.К., нищожността на договор за паричен заем №3649770 от 04.10.2019г., като противоречащ на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, на основание чл.143- 146 от ЗЗП, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Отхвърлен е предявения от Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр. Б. ул.“Д.К.“ №25, представлявана от адв.Ф., иск бъде провъзгласена спрямо „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: грС., ж.к.Л. №7, бул.“Д.Н.“ №28, “С.Ц.“, ет.2, офис 40-46, нищожността на договор за поръчителство под №3649770 от 04.10.2019г., като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна правна сделка.

1

С Определение №260027/30.05.2022г., постановено по гр.д.№702/2020г. по описа на РС- Пещера, в производство по реда на чл.248 от ГПК е изменен диспозитива на Решение №260213 от 18.03.2021г., постановено по гр.д.

№702/2020г. по описа на РС- Пещера, в частта за разноските, като е постановено, че следва да се чете в него, че се осъжда Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр.Б. ул.“Д.К. №25, да заплати на „И.А.М.“ АД, с ЕИК 131576434, разноски по делото в размер на 100лв., както и се осъжда Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр.Б. ул.“Д.К. №25, да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК 202513690, разноски по делото в размер на 100лв.

Постановено е, че настоящото определение, следва да се счита за неразделна част от Решение №260213 от 18.03.2021г,. постановено по гр.д.

№702/2020г. по описа на РС- Пещера.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ц. А. Ц., чрез пълномощника й адв.Д. Ф..

Твърди се в същата, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита се, че предвид уговореното възнаграждение за поръчителство се констатира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Цитира се разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Приема се, че становището на кредитодателя и на дружествотопоръчител, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. Касае е се за възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема- чл.9 от договора за заем, като това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговия размер би надхвърлил законовото ограничение.

Счита се, че посоченият в договора за заем, годишен процент на разходите от 46,96% не отговоря на действителния такъв. Посочването в договора на по- нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви, като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗПП, във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗПП. Тя подвежда потребителя относно спазването на 2 забраната на чл.19, ал.4 от ГПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че за да се приеме, че нищожността на отделни клаузи от договора води до нищожност на целия договор, следва да се установи, че прилагането на договора без тези клаузи е невъзможно, съобразно чл.26, ал.4 от ЗЗД.

Визира се, че съгласно чл.22 от ЗПК, клаузата за ГПР е съществен елемент от същия, без който договорът за потребителски кредит не би съществувал. Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Счита се, че е лишено от основание претенцията на заемодателя за лихва, като намираща своето основание в непородилата правно действие кредитна сделка. Недължима на договорно основание е и главницата по кредита, тъй като задължението на кредитополучателя е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение, поради което кредиторът може да търси даденото от него имуществено благо единствено с иска по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, но не и на договорно основание, съответно не намира приложение и нормата на чл.23 от ЗПК, която предполага друг вид недействителност на договора за кредит, при която се дължи връщане на чистата му стойност.

Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното решение.

Моли се, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да бъде присъдено на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса„И.А.М.“ АД, представлявано от Г.Т. Изпълнителен директор, чрез пълномощника му юриск.М.К.

Счита се в него, че постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а твърденията на въззвника в подадената жалба за неоснователни.

Твърди се на първо място, че във въззивната жалба липсва конкретика, в какво жалбоподателя счита, че се състои порочността на решението, както са добавени нови твърдения по повод на процесния договор.

Визира се, че липсват конкретни оплаквания по повод на решението, не 3 са посочени пороци на същото, обуславящи неговата неправилност, а в жалбата са развити възраженията посочени в отговора на насрещната искова молба и са въведени нови твърдения, а възможността за това е преклудирана.

Сочи се, че жалбоподателят лаконично е посочил, че решението на районния съд е незаконосъобразно, без да е изтъкнато защо се счита, че това е така.

Твърди се, че за да бъде валиден договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ГПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, чл.20, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

Визира се, че съдът е обвързан от заявените в отговора на исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени и ищеца- жалбоподател в настоящото производство, доколкото такива са въведени едва с жалбата.

Твърди се, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, с оглед на което се приема, че обжалваното определение е правилно и обосновано.

В този смисъл се излагат и съображения.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски. при условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност.

Писмен отговор от другата страна в процеса- „Ф.Б.“ ЕООД в срок не е постъпил писмен отговор.

С Решение №260000/06.01.2022г., постановено по гр.д.№702/2020г. по описа на РС- Пещера е осъдена Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр.Б. ул.“Д.К.“ №25, представлявана от адв.Ф., да заплати на „И.А.М.“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: грС., ж.к.Л. №7, бул.“Д.Н.“ №28, „С.Ц.“, ет.2, офис 40-46, с управител С.К., главница в размер на 500лв. и сумата от 43,48лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем №3649770 от 04.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2020г., до окончателното й изплащане.

С Определение №260024/09.05.2022г., постановено по гр.д.№702/2020г. по описа на РС- Пещера, в производство по реда на чл.248 от ГПК е изменен 4 диспозитива на Решение №260000 от 06.01.2022г., постановено по гр.д.

№702/2020г. по описа на РС- Пещера, в частта за разноските, като е постановено, че следва да се чете в него, че се осъжда Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр.Б. ул.“Д.К. №25, да заплати на „И.А.М.“ АД, с ЕИК 131576434, разноски по делото в размер на 150лв.

Постановено е, че настоящото определение, следва да се счита за неразделна част от Решение №260000 от 06.01.2022г., постановено по гр.д.

№702/2020г. по описа на РС- Пещера.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Ц. А. Ц., представлявана от адв.Д. Ф..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

Визира се, че неправилен е правния извод на първоинстанционният съд за законосъобразност на предвидения в договора ГПР. Навеждат се доводи, че договорът за поръчителство е задължително условие за отпускане на кредита, като съдът дължи проверка, дали този договор не е условие за предоставянето му при характеристиките и параметрите за размер на лихва и др., разписани в договора.

Сочи се, че съдът е формирал задължителна практика по тълкуването на Директива 2008/48 и за правните последици при нарушение на изискването за представяне на информация за ГПР.

Твърди се, че според съдът на ЕС, търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като заблуждаваща по смисъла на чл.6, параграф1 от Директива 2005/29, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Визира се, че кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в договора ГПР, с изчисление на разходите на дружеството- поръчител, поради което клаузата за ГПР е неравноправна. Освен това, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочване, като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче, ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Бланкетното посочване, единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се 5 формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че неправилен е изводът на решаващият съд, че клаузата за възнаградителна лихва не нарушава добрите нрави. Неправилно, първостепенния съд е приел, че косвен нормативен регулатор на възнаградителната лихва е нормативно установения максимум на ГПР, разписан в нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Счита се, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва нарушава добрите нрави, тъй като с нея се създава явна нееквивалентност на насрещните престации и с нея кредиторът е злоупотребил с по- слабата в правотношението страна. Неприложимо е правилото на чл.46 от ЗНА, тъй като възнаградителната лихва се различава съществено от ГПР, който е с много по- широк обхват, поради което правилата за формиране на ГПР са неприложими по аналогия.

Визира се, че неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл.22 от ЗПК/.

Приема се, с оглед изложеното и на основание чл.23 от ЗПК, потребителят- ищец следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Искането е да се отмени, като неправилно

Решение

№260213/28.03.2021г., постановено по гр.д.№702/2020г. по описа на РСПещера.

Моли се, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на материално затруднената Ц.

Ц..

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса„И.А.М.“ АД, чрез процесуалния й представител юриск.Д. Н.. В него се изразява становище в насока, че постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а твърденията на въззивника в подадената жалба за неоснователни. Излагат се подробни съображения, в този смисъл.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение.

6