Решение № 769 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20261100900040 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 от КЗ, и чл.409 КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 15.02.2023 г., около 12:05 ч. в гр. София в района на Северна скоростна тангента и ул.

„Рожен“ настъпило ПТП, по вина на водача на собствения на М. А. М. л. а. „Шевролет“, модел „Круиз“, рег. № ****, който нарушил правилата за движение по пътищата като не пропуснал правомерно движещия се по Северната скоростна тангента, посока Околовръстен път към Чепинско шосе собствен на ищеца товарен автомобил „Ивеко“, модел „Стралис“, с рег. № ****, в резултат на което причинил щети автомобила. Твърди, че отговорността на виновния водач е покрита по силата на сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” във форма на застрахователна полица № 109881190, със срок на валидност от 29.09.2022 г. до 28.09.2023 г. Предявил извънсъдебна претенция към ответното дружество за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, по което била образувана щета № 0801-001072/2023-01, по която с писмо от 21.03.2023 г. ответникът отказал да заплати обезщетение. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата 13 416.81 евро ( 26 241 лв.), обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 17.05.2024 г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер 2178.37 евро ( 4260.52 лв. ) за периода от 16.02.2023 г. – 16.05.2024 г. ( съгласно допуснато с определение от 12.09.2025 г. на СРС изменение на исковете чрез увеличаване на размера ). Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът признава факта на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Оспорва фактите, при които се твърди да е настъпило ПТП – то, както и водачът на л. а. „Шевролет“, модел „Круиз“, рег. № 1

**** да има вина за това. Твърди, че водачът на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Стралис“, с рег. № **** има изключителна вина за настъпилото ПТП, тъй като нарушавайки правилата на ЗДвП не е изчакал маневриращия пред него автомобил, а е направил опит да го изпревари/заобиколи. Твърди, че водачът управлявал товарния автомобил се е движил с десните гуми върху непрекъсната маркировка в дясно с висока и несъобразена скорост, имал е пряка видимост към другия автомобил и време да намали скоростта си, но въпреки това самонадеяно е продължил движението си. Не е предприел аварийно спиране, нито е подал звуков сигнал Оспорва иска по размер с твърдения, че претърпените вреди не се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие Твърди, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ по отношение на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Стралис“, с рег. № ****, поради което от действителната стойност към датата на ПТП, следва да бъде извадена стойността на запазените части, която е 30 %. Сочи също така, че при тотална щета, преди изплащане на обезщетението на застрахователя следва да бъде представено удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на автомобила. Такова не е предствено от ищеца, поради което не следва да се дължи лихва за забава за претендирания от ищеца период, а считано от представяне на посочения документ. Оспорва предствените от ищеца с исковата молба фактури с твърдения, че не съдържат изискуемите реквизити, не е установено дали са заплатени и от съдържанието им не се установява за кое превозно средство са издадени. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове.

Претендира сторените в производството разноски

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди).

По делото е установен като безспорен фактът на сключен, към момента на настъпване на процесното ПТП, между ответника и водача на л.а. „Шевролет“, модел „Круиз“, рег. № ****договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

2

Спорни по делото са фактите, относно механизма на настъпване на ПТП -то, поведението на двамата водачи и приноса на всеки от тях към настъпването му, респективно обема на суброгационното право на ищеца.

За установяване на механизма на ПТП-то по делото е представен препис от съставения от органите на Пътна полиция протокол за ПТП № 1726371/15.02.2023 г., изслушани са показанията на свидетел и е прието заключение на съдебно - автотехническа експертиза.

От съставения протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, единствено в частта, относно лично възприетите от съставителите факти относно участниците, местоположението на автомобилите, видимите щети по тях и пътната маркировка и сигнализация, се установява, че застрахованият при ответника лек автомобил „Шевролет“, модел „Круиз“ е с неустановен водач при настъпилото с товарен автомобил „Ивеко“ ПТП на 15.02.2023 г. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ на протокола като заключение, относно механизма е посочено, че около 12:05 ч. по неизяснени причини и обстоятелства л. а. „Шевролет“ реализира ПТП с товарния автомобил.

Свидетелят В. заявява, че се движел по Северна скоростна тангента в дясна пътна лента зад товарен автомобил „Ивеко“, и малко след отбивката за Требич се вдигнала пушилка и от дясната страна между мантинелата и товарния автомобил изхвърчал смачкан таксиметров автомобил. Свидетелят заявява, че веднага след това спрял и слязъл, за да окаже помощ, тъй като колата била много смачкана, от страната на водача, но когато се приближил установил, че автомобилът е с изключен двигател и няма водач или друго лице. Не видял някой да е изхвърчал от автомобила или да е слизал от колата след удара, въпреки, че колата се завъртяла пред него в дясната лента, в която се движел и останала там. Заявява, че не е имал видимост за случаващото се пред товарния автомобил, непосредствено преди удара, поради което не може да каже каква е причината за удара, дали колата се е движела или не, видял автомобила за първи път, когато изхвърчал на платното. Заявява, че и шофьорът на товарния автомобил казал, че не знае какво се е случило.

В заключението на изготвената по делото съдебно – автотехническа експертиза, работила въз основа на протокола за ПТП и материали по делото, които не са посочени, е описан механизъм на ПТП, съгласно който водачът на лекия автомобил предприел маневра за движение на заден ход, преминавайки през пътна маркировка М15 – „Коси успоредни линии“ като със задната си лява част частично навлиза в дясната лента за движение и реализира ПТП с движещия се в нея товарен автомобил. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е заявило, че няма данни за поведението на двамата участници, нито за това дали таксиметровият автомобил се е движел преди удара или не, както и че е изготвило заключението въз основа на отразеното в протокола за птп.

Както беше посочено по – горе в протокола за ПТП е посочено, че произшествието е настъпило при неизяснени обстоятелства, а от разпита на свидетеля не се установяват каквито и да е факти за случилото се непосредствено преди птп-то, от които да се направи извод за механизма, при който е настъпило, както и за това движел ли се е лекият автомобил, 3 извършвал ли е маневри или не, управляван ли е от определено лице или не, предвид категоричните твърдения на свидетеля, че в автомобила след удара не е имало хора, бил е много смачкан от страната на водача и би видял ако лице е излязло и избягало. Описаната в заключението на съдебно – автотехническата експертиза фактическа обстановка на настъпване на ПТП е посочена в претенцията за изплащане на обезщетение по щета ( л.96 от делото ), подадена от ищеца, която има характер на твърдение на същия. Тези факти са изложени и в декларация по административно – наказателната преписка ( л.160 от делото ) от водача на товарния автомобил, който е посочил, че според него таксито е пропуснало отбивката за бул.“Рожен“ и е навлязло в лентата му, връщайки назад. Този документ има характер на частен свидетелстващ, съставен от трето за процеса лице и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и доколкото фактите, които удостоверява са оспорени от ответника, съдът следва да ги прецени с оглед всички обстоятелства по делото.

При извършване на тази преценка се установява, че тези факти не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства нито поотделно, нито в тяхната съвкупност.

Както беше посочено в протокола за птп и в представената административно – наказателна преписка не се съдържат други данни за фактите, при които е настъпил ударът. Разпитаният свидетел е очевидец на случилото се непосредствено след удара, когато колата вече е била смачкана и се е завъртяла в дясната пътна лента, но заявява, че поради високия борд на товарния автомобил не е видял какво се е случило непосредствено преди удара. На място, а и след това не е установен водач на лекия автомобил, участвал в птп-то, а по данни на разпитания свидетел и водача на товарния автомобил не е знаел какво се е случило, попитан непосредствено след удара, а заявил, че таксито все едно е паднало от небето. Тези показания освен, че не установяват изложените от водача на товарния автомобил в декларацията обстоятелства, поставят под съмнение и достоверността на удостоверените факти. Това е така, предвид противоречията между заявеното от водача, непосредствено след удара и изложеното в самата декларация, на първа страница, от която е посочено, че мпс-то е било спряно на пътя, а на втора страница, че се е движело на заден ход, като се държи сметка също и за факта, че водачът е заинтересовано лице от изхода на административно – наказателното производство, в хода което е дал сведенията.

Следователно, заключението е изградено изцяло въз основа на факти за механизма на ПТП, които не се установяват пълно и главно по делото, поради което не следва да бъде кредитирано. Предвид изложеното по делото не се установяват фактите от механизма на ПТП, посочен в исковата молба, от които да се направи извод за конкретно поведение на водача на лекия автомобил, което да нарушава конкретна правна норма, съответно не се доказва фактическият състав на непозволено увреждане, наведено от ищеца. Установяването на фактите, при които е настъпило събитието, съответно поведението на водача, отговорността на който е застрахована при ответника, е в тежест на ищеца. Следователно в приложение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме, сочените в исковата молба факти, относно ПТП-то, за неосъществени.

4

Предвид изложеното искът за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност и на акцесорния иск за лихва за забава.

Относно разноските в производството:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за производството в размер 357,90 евро за възнаграждение на вещо лице ( 204.52 евро ) и юрисконсултско възнаграждение ( 153.39 евро ).