Решение № 131 от 17.12.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Елин Пелин, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20231820200296 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от В. Н. В., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр..., ул. „..“ № 24, ет.2 чрез адв. М. Б. срещу Наказателно постановление № 23-0262-000234/27.07.2023 г. на началник група в ОД МВР София, на РУ Елин Пелин, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із1959 от 17.12.2012 г. на МВР са й отнети 12 контролни точки за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно тъй като е издадено при съществени процесуални нарушения и в пълно несъответствие с фактическата обстановка, поради което се иска неговата отмяна.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и чрез адв. М. Б. поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган – началник група в ОД МВР София, на РУ Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

1

РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 23-0262000234/27.07.2023 г. на началник група в ОД МВР София, на РУ Елин Пелин, същото е съставено срещу В. Н. В., с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от12 месеца, а на основание Наредба № Із-1959 от 17.12.2012 г. на МВР са й отнети 12 контролни точки за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за това че: „На 30.06.2023 г. 21.30 часа в с..., на улица без име като водач на лек автомобил .. .. България при обстоятелства: с..., улица без име в посока на движение към центъра, управлява собствения си лек автомобил .. с регистрационен номер .. под въздействието на алкохол. В 21,39 ч. извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, фабричен номер АRNA0157, който отчете положителен резултат 0,83 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване номер 109765.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.08.2023 г.

Наказателното постановление е съставено въз основана на акт за установяване на административно нарушение № 978556/30.06.2023 г. с актосъставител А. Г. Й. – младши автоконтрольор при РУ Елин Пелин и свидетел по съставянето Е. Н. В. срещу В. Н. В., за това че: „На 30.06.2023 г.

21.30 часа в с..., на улица без име, при обстоятелства: с..., улица без име в посока на движение към центъра, управлява собственият си лек автомобил .. с регистрационен номер .. под въздействието на алкохол. В 21,39 ч. извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, фабричен номер АRNA0157, проба номер 1679, който отчете положителен резултат 0,83 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване номер 109765, с което е нарушил чл.5, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 230262-000093/30.06.2023 г. е видно, че на В. Н. В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на 2 въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Представена е и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0262-000094/30.06.2023 г. от която е видно, че на В. Н. В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – отнето СРМПС № .. и две регистрационни табели с номер ..

Представен е талон за медицинско изследване издаден на името на В. Н.

В. № 109765 от 30.06.2023 г.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. по описа на МВР се установява кои са компетентите служители да издават фишове и актове за установяване на административни нарушения, както и наказателни постановления по ЗДвП.

В хода на проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите А. Г. Й. - актосъставител и Е. Н. В. - свидетел по съставянето на акта, които възпроизвеждат и потвърждават отразената в акта фактическа обстановка.

Свидетелите твърдят, че си спомнят конкретното нарушение и жалбоподателката. Разказват, че били изпратени от ОДЧ в с .. във връзка с подаден сигнал за битов инцидент. На място заварили жалбоподателката и още едно лице – господин П.. След като проверката приключила и свидетелите потеглили с полицейския автомобил видяли, че жалбоподателка също се качила в един автомобил и потеглила. Тъй като по време на проверката двамата свидетели установили, че жалбоподателката била в нетрезво състояние, това ги накарало да я спрат. Подали й сигнал и жалбоподателката спряла. При извършена проба от свидетеля Й. с техническо средство дрегер 7510 се установил положителен резултат над 0,5 на хиляда, което наложило на водача да бъде съставен АУАН, като й бил издаден и талон за медицинско изследване. На жалбоподателката било обяснено какво следва да извърши, както и какви са последиците при недаване на кръвна проба. Проверката била извършена на улицата пред недвижим имот – дворно място и къща, в с..., където свидетелите В. и Й. установили жалбоподателката и господин П..

Представената по делото медицинска документация и заповед за незабавна защита са ирелевантни към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в срок от легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

С нормата на чл.5, ал.3, т.1 е предвидено, че на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.174, ал.1 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.2 над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева.

В случая изложената в наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин, а именно, че жалбоподателката не е изпълнила посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол.

Правилно са определени от административно-наказващият орган и санкционната разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП, според която водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително установена с медицинско изследване или с техническо средство определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева.

Жалбоподателката отрича да е употребила алкохол, но тези твърдения не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Разпитаните по делото свидетели В. и Й. са категорични, че още по време на проверката, при която са имали разговор с В. В. същата по тяхна преценка е била в нетрезво състояние, поради което в последствие след като я видяли да се качва в автомобил и да потегля с него, решили, че следва да я спрат и 4 проверят за употреба на алкохол именно, защото по време на проверката си личало, че е употребила алкохол. Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от резултата на техническото средство, с което В. В. била изпробвана за употреба на алкохол, доколкото същото отчело положителен резултат от 0,83 на хиляда алкохол в издишания от нея въздух.

Изчисляването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача В. е извършено посредством техническо средство алкотест Дрегер 7510, като е бил връчен и талон за медицинско изследване за посещение в ЦСМП Елин Пелин за даване на кръвна проба. Водачът обаче има възможност съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата да откаже да даде кръв за изследване, като в случая жалбоподателката е отбелязала, че желае да даде кръв и се е подписала собственоръчно в талона. Като не се е явила да даде биологичен материал за изследване, разпоредбите на Наредбата дават приоритет на резултата от техническото средство.

Макар и да не се навеждат с жалбата изрични доводи, че резултата е повлиян от употребата на лекарства, доколкото с жалбата са представени медицински документи, които сочат на изписани на жалбоподателката медикаменти, следва да се отбележи, че и тези доказателства не могат да внесат съмнение относно показанията на техническото средство, доколкото при разпита си свидетелят Й. е категоричен, че още по време на проверката по негово мнение, жалбоподателката е била под влияние на употребата на алкохол. На практика не е от значение как алкохолът е попаднал в кръвта на един водач, тъй като всеки водач е длъжен да се съобрази с изискването на разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДвП, в която не са предвидени изключения за възможностите, чрез които алкохол може да попадне в кръвта на водач на МПС. Не без значение е и обстоятелството, че за да отчете техническото средство резултат от 0,83 промила алкохол в кръвта, водачът със сигурност следва да е приел значително количество от съответния медикамент.

Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като нито в него, нито в последствие в издаденото въз основа на него наказателно постановление е отбелязано мястото на извършване на деянието, като е посочено само с..., което пречи на наказаното лице да разбере къде е извършено вмененото му 5 деяние по следните съображения: в случая посочването на населеното място в достатъчна степен конкретизира мястото на извършване на деянието и по никакъв начин не пречи на жалбоподателя на разбере къде е извършено вмененото му деяние. При разпита на свидетелите извършили проверката - В. и Й. се установи, че проверката е извършена в границите на населеното място – с..., на улица без име, на която имало къщи, а самата жалбоподателка била отвън пред имота на улицата. От друга страна от представеното по делото писмо от Община .. се установява, че в с..., Софийска област улиците нямат номера. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че наказателното постановление и АУАН не съдържат задължителния реквизит, са неоснователни.

За неоснователни съдът намира и доводите на защитата, че в случая е налице неспазване на реда за установяване наличието на алкохол при водача, тъй като не е спазено изискването на чл.6, ал.3 от Наредба № 1/2017 г., доколкото видно от представения по делото талон за медицинско изследване, същият е връчен на водача срещу подпис и в него е отбелязано, че лицето желае да бъде изследвано чрез медицинско и химическо изследване и собственоръчно се е подписало за това. В талона е посочено и мястото, където следва да се яви за вземане на биологичен материал – ФСМП – гр.Елин Пелин. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че полицейските служители са й обяснили, че може да отиде в който център за Спешна медицинска помощ иска, поради което тя е отишла в гр.София – ВМА, където й отказали проба са неоснователни, тъй като видно от самия талон в него изрично е отбелязано къде е следвало да се яви. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа твърденията на жалбоподателя В. В., че е посетила медицинското заведение, както твърди и там й е отказано вземането на съответната проба.