Определение № 136 от 22.08.2025, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№*36 гр. Н., 22.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – Н., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Частно наказателно дело № 20253620200364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и чл.244, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК 160109813, гр. Н., ул. „***“ №*, представлявано от управителя С.А., чрез пълномощник адв. М. Г. П. (САК), против Постановление от 15.07.2025 г. по Пр. пр. № 2806/2023 г., ДП № 297/2023 г., по описа на РУ гр. Н., с което: 1) е прекратено частично наказателното производство спрямо П.С.П. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК поради приложението на чл. 218б, ал. 1 НК (маловажен случай) и 2) производството е спряно по чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК за останалата част от деянието с мотив, че „извършителят не е разкрит“.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че не е съгласен с постановлението на прокурора и моли съда да го отмени и в двете му части.

Относно частта от жалбата по чл. 244, ал. 5 от НПК:

Съдът счита, че жалбата, в тази й част, не е подадена от надлежна страна, макар и в срока за обжалване.

Разпоредбата на чл. 244, ал. 5 от НПК предвижда, че постановлението за спиране може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Дружеството „***“ ЕООД, ЕИК 160109813, се явява ощетено юридическо лице, а чл. 244, ал. 5 от НПК не предоставя възможност – ощетеното юридическо лице да обжалва постановление за спиране.

Наблюдава се разлика между разпоредбите на чл. 243, ал. 4 и чл. 244, ал. 5 от НПК.

Докато чл. 243, ал.4 от НПК изрично допуска обжалване на пр. постановление от ощетеното юридическо лице, то чл. 244, ал. 5 от НПК – не.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбата, в частта, в която се иска отмяна на Постановление от 15.07.2025 г. по Пр. пр. № 2806/2023 г., ДП № 297/2023 г., по описа на РУ гр. Н., с което производството е спряно по чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК за останалата част от 1 деянието с мотив, че „извършителят не е разкрит“, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Относно частта от жалбата по чл. 243, ал. 4 от НПК:

Съдът счита, че жалбата, в тази й част, е подадена от надлежна страна и в срока за обжалване, поради което, същата е допустима и следва да се разгледа.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

От материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:

По ДП № 297/2023 г., по описа на РУ – гр. Н., е образувано с проведен разпит на свидетел, от ***г. – К.В.В., същата сочи, че забелязала контейнери и др. материали, в автосервиз, в гр. П., които идентифицирала, като тези, с които работи фирмата, в която е наета – „***“ ЕООД, вкл. сглобяем фургон. Докато чакала полиция на мястото, от хората, които излезели, разбрала, че гаражът се ползва от П.С.П., който работел в същата фирма, като шофьор. Разпитан в хода на ДП, като свидетел, П.С.П. не отрича, че е взимал материали, без да съобщава на никого от фирмата, но не бил сглобявал тоалетни. П.С.П. сочи, че е вземал термопанели, железа от базата на фирмата, в гр. Н., в която работи, товарел ги сл. камион и ги карал в дома си – в гр. П., ул. „***“ 1, без да пита и без да плаща.

П. сочи, че полицаите го попитали – дали има в дома си и други материали, които е вземал от фирмата, без да пита, а същият отговорил – „че имам такива вещи в дома си, а именно термо панели, плоскости, метални поцинковани профили, ПУ лепило и други вещи вземани от там и ще ги предам с протокол за доброволно предаване“. Свидетелят твърди, че също бил закупувал някои от нещата.

Още на ***г., са съставени три протокола за доброволно предаване, с предаващ П.С.П., с описани множество обекти, предадени са и фактури и касови бонове, от различни обекти, на обща стойност от 4183,64 лева.

По ДП се намира и инвентаризационен опис на „***“ ЕООД, към ***г., съгласно Заповед за инвентаризация № ***/***г. Според описа липсват материали за 183 968 лева, посоченият за МОЛ 3 П.С.П. не е подписал описа. В Заповед за инвентаризация № ***/***г., е посочен, че сред материално – отговорните лица, при съставянето на описа е П.С.П..

На 13.02.2025г. П. е разпитан отново и е заявил, че в края на юни 2023г. е взел от фирмата 9 бр. пяна; 8 бр. Г-образни профили за ъгли; 8 бр. кабели с дължина 2 метра и 7 бр. парчета пластмаса за облицовка, а всички останали материали, намерени у дома му – бил закупил от различни складове. Твърди, че материалите, с които „***“ ЕООД работи – категорично не са уникални по рода си и се продават и на други места.

На 18.03.2025г. П.С.П. е привлечен като обвиняем – За това че, на неустановена с точност дата през месец юли на 2023година в гр. Н., обл. Шумен, от двора на фирма „***“, отнел чужди движими вещи - 9бр. опаковки уплътнител от полиуретанова пяна на стойност 216,00лв. ; 8бр. „Г“-образни профили за ъгли на стойност 200,00лв. ; 8бр.кабелни канали с 2 дължина 2м. на стойност - 72лв.; 7бр. парчета от пластмаса облицовка, тип „сайдинк“ на стойност - 119,00лв., всичко на обща стойност 607лева , от владението на К.В.В. от гр. П., собственост на „***“ ЕООД, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

На 25.03.2025г. (след привличането на П. като обвиняем) е назначена оценителна експертиза, видно от която – стойността на предадените с протоколи за доброволно предаване вещи, от П., са на обща стойност от 24 261,24 лева. Оценката е изготвена към дата 17.04.2025г., отново след привличането на П. като обвиняем.

На 27.06.2025г. обв. е заплатил 607лева в полза на „***“ ЕООД, чрез пощенски запис.

С атакуваното постановление от 15.07.2025г., прокурор при ШРП е приел, че обв. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като при това е репарирал причинената с извършеното имуществена вреда. Отбелязано е, че в случая има основание за приложението на чл. 218б, ал. 1 от НК, доколкото стойността на предмета на посегателството е до две минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието, а не са налице и законовите пречки, изрично посочени в чл. 218б, ал. 2 от НК.

Предвид това, прокурорът е счел, че наказателното производство, водено срещу обв. Петю П. в рамките на досъдебното производство следвало да бъде прекратено, а на виновното лице трябва да се наложи административно наказание по реда на чл. 424, ал. 5 от НК.

В диспозитивната част на Постановлението е записано, че се прекратява частично наказателното производство по настоящото дело, само по отношение на П.С.П. с ЕГН:

********** от гр. П., област Шумен, ул. „***“, №* за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, без да се сочи за каква част.

От постановлението на прокурора, обаче, не става ясно на първо място каква фактическа обстановка е възприел за установена, за да приеме, че откраднатите материали са на стойност 607 лева, а не 24 261,24 лева. Още повече – самата оценителна експертиза е назначена и изготвена след привличането на П. като обвиняем.

Не става ясно за какво е прекратил прокурора по нак. производство – за каква част, нито част от какво ?

Посочено е само, че обв. е посочил какви вещи е отнел, че бил заплатил стойността им на ощетеното ЮЛ и че обвиняем прави пълни самопризнания, изрично сочейки вещите, явяващи се предмет на конкретното посегателство. Какво е приел обаче прокурора за установено от фактическа страна по делото и на база кои точно от събраните по делото доказателства – не е ясно, нито какво го е убедило, че се касае за откраднати материали са на стойност 607 лева, а не 24 261,24 лева.

В тази връзка следва да се отбележи, че данни за обема на отнетите вещи, се откриват още в първия разпит на П., в качеството му на свидетел, от ***г.

Съдът счита, че наличието на такива данни – налага и задължава прокурора да изложи в постановлението си какво точно е приел за установено или не, въз основа на кои доказателства и защо, кои доказателства не кредитира и защо и да изложи аргументите защо 3 приема, че стойността на отнетото е толкова ниска и се налага частично прекратяване на производството, без дори да се сочи за каква част.

В крайна сметка от постановлението не става ясно каква е волята на прокурора.

Липсата на мотиви в прокурорския акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила. На лице е абсолютна невъзможност за извършването на последваща съдебна проверка на акта, доколкото не е ясна изобщо волята на прокурора, поради което и постановлението следва да бъде отменено само на това основание.

Съдът категорично не споделя част от наведеното в жалбата, а именно, че обв. П. имал качество на длъжностно лице и следвало да му се повдигне обвинение по смисъла на чл. 201 от НК. По смисъла на чл. 93, т. 1 от НК : „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б ) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

Жалбоподателя сочи, че на основание Заповед за инвентаризация № ***/***г., в която е посочено, че сред материално – отговорните лица, при съставянето на описа е П.С.П., то последния следва да се счита за дл. лице.

Съдът не възприема тази хипотеза. По делото е представена длъжностна (трудова) характеристика на П. – шофьор на товарен автомобил, видно от която – в параграф II., последния няма ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество.

Няма как да се приеме и хипотезата, че обв. е отнел материали и вещи на стойност 183 968 лева, тъй като, с оглед датите на подаване на сигнала (***г.) и датата на съставяне на Заповедта за инвентаризация (***г.), не се изключва възможността за користни действия от страна на ощетеното ЮЛ.

С оглед изложеното по-горе съдът счете, че издаденото от прокурор при ШРП постановление за частично прекратяване (без да се сочи за каква част и от какво) на наказателното производство по ДП № 297/2023г., по описа на РУ – гр. Н., водено срещу П.С.П., с оглед извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 194, ал. 1 от НК, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, в частта, в която прекратява частично наказателното производство по настоящото дело, само по отношение на П.С.П. с ЕГН: ********** от гр. П., област Шумен, ул. „***“, №* за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал.6 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановлението на прокурор при ШРП от 15.07.2025г., в частта, в която прекратява частично наказателното производство по настоящото дело, само по отношение на П.С.П. с ЕГН: ********** от гр. П., област Шумен, ул. „***“, №* за престъпление по чл.

194, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора и УКАЗВА на ШРП да извърши допълнителни действия, относно изясняването на това – как е възприето, че се касае за отнемане на вещи на стойност 607 лева, а не 24 261,24 лева, за което сочи единствено самия обвиняем в последващите си разпити, но не и от други доказателства.

Определението подлежи на протестиране от прокурора и обжалване от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния Окръжен съд – Шумен, в седемдневен срок от съобщаването му..

Препис от определението ведно с материалите по ДП № 297/2023г., по описа на РУ – гр. Н., да се изпратят на ШРП по компетентност.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

5