Решение № 2421 от 13.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2421 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20241100107873 по описа за 2024 година

Иск на основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Предявен от М. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Момчилград, ул. “********, чрез адвокат М. И., САК против Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 67490,53евро, равностойни на 132 000лв, ведно със законната лихва, с начален момент 08.07.2021г - три години преди предявяване на н а с т о я щ и я иск, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на иска. Претендира заплащането на съдебни разноски заплатени държавна такса за разглеждане на делото и за служебно изготвяне на копия от документи.

Ответникът Прокуратурата на Република България на първо място счита предявения иск за недопустим, а ако съдът го приеме за допустим го 1 оспорва и като неоснователен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената по електронен път на 07.07.2024г искова молба ищецът посочва че е един от пряко пострадалите от проведените незаконни мероприятия на т. н а р . „Възродителния процес“, тъй като за периода 03.01.1985 г. - 27.05.1987 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене и за периода от 27.05.1987 г. - 26.09.1988 г. бил интернирал в с.

Драговищица, обл. Кюстендил. В периода 1984г -1989г живеел в гр.

Момчилград, работел като учител, създал семейство и очаквал първото си дете. На 03.01.1985 г. в училището, в което преподавал бил задържан от органите на МВР и прекарал вечерта в килията на МВР - гр. Момчилград. На следващи ден, заедно с други хора били откарани до затвор, за който после узнали, че е затвора в гр. Белене, където останал близо две години и без да му е разрешено да се свърже с близките си, при студ, в тъмни килии, ужасна храна, при психически тормоз и заплахи и бил принуждаван да работи по строителни обекти. Не успял да види първото си дете, за раждането на което разбрал нелегално, за първи път го прегърнал, когато детето било на две години и половина, но то не го познавало и му казвало „този човек“. След около 17 месеца в затвора Белене бил преместен в затвора в гр.Бобов дол , където престоял още една година.

Впоследствие узнал, че бременната му съпруга и брат му търсили информация за него от районното управление на МВР в гр.Момчилград, но не получили никакъв отговор и за тях започнали безсънни нощи и тъжни дни.

След излизането му от затвора в гр.Бобов дол, заедно със семейството му били принудително изселени в с. Драговищица, обл. Кюстендил без да имат право да напускат границите на селото, което представлявало форма на лишаване от свобода по смисъла на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Бил принуден да работи в стопанския двор на селото тежък физически труд, като цялото семейство живеело в една стая дори и след раждането на второто му дете.

В с. Драговищица останал около 16 месеца и в края на септември 1988г били освободен и се върнали в родното му село, но през зимата не го взели никъде на работа. Пролетта на 1989г премина ла в очакване да бъдат 2 депортирани в чужбина, като един ден представители на властта, нахлули в дома му и иззели много вещи със семантична и духовна стойност за ищеца без да му бъдат върнати до ден днешен. На 27.05.1989г под полицейски конвой цялото семейство било изведено от селото, качено на влак и депортирано във Виена, Австрия, като било разрешено да вземат само два куфара, а парите им били иззети от българските гранични власти. От Австрия отпътували за Република Турция, където живеели и до днес .

Ищецът посочва, че за лишаването му от свобода не му били връчени никакви документи и едва през 2023г и 2024г се снабдил с документи, налични в архивите на бившата Държавна сигурност и установил, че фигурира с име М. И.Х. или с принудително дадените ми имена - М.М.Л. или М.М.А..

По процесното досъдебно производство бил разпитван като свидетел и му били разяснени правата на пострадало лице.

Посочва, че в РТурция били изгонени и редица други хора, заедно с които се интересували от започналото разследване на т. нар. „Възродителен процес“, но не можел да получи никаква информация и разследващите не търсели никой от пострадалите. Поради това през 1996г ищецът, заедно с други затворници от Белене, подготвили обща жалба до главния прокурор, внесена от пострадалия И. Х. в българското консулство в гр.Истанбул с рег.№ 351 от 04.03.1996 г с искания прокуратурата да започне разследване за причинените нарушения на основни и естествени човешки права, както и справедливи обезщетения за произтеклите от това имуществени и неимуществени вреди, но не получили отговор. През м. май 1996г. изпратили запитване по факса до главна прокуратура за внесената жалба, но не последвал отговор.

На 01.04.1997 г. от името на пострадалите било внесено ново искане в Главна прокуратура, заедно с 3 папки документи и материали с вх.№ 3070 от 01.04.1997г. от регистратурата на Главна прокуратура, но отново не получили отговор. От писмо с вх.№ 16494/2009 г. от 06.01.2022 г. PRB2022129057020 на ВКП ставало ясно, че материалите по пр. № 3070 от 01.04.1997 г. били изпратени на ВОП - София за приобщаване към забавеното досъдебно производство, поради което на 18.09.1997 г. било внесено ново оплакване в Прокуратурата на въоръжените сили с вх.№ 422/1997 от 18.09.1997 г , също без отговор.

3

Предвид липсата на отговори пострадалите потърсили съдействието депутати и няколко пъти се срещнали с главния прокурор и негови заместници и след една такава среща през юли 2003 г., главният прокурор на РБългария обявил пред медиите, че до две седмици делото за т.нар. „Възродителен процес“ ще бъде внесено в съда, но това не се случило.

Липса на информация за разследването не била предоставяна на пострадалите, тъй като било секретно и през м . май 2022г. същото било прекратено, без материалите от разследването да са предявени на който и да е от пострадалите, вкл. ищеца. На някои от пострадалите, без ищеца, били връчени единствено постановление от 04.10.2018 г. за спиране на наказателното производство и постановление от 31.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство.

Ищецът и други изгонени в Р Турция учредили сдружение по турското законодателство с наименовение сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“, което да ги подпомага в усилията им за търсене на отговорност от виновниците за упражнената спрямо т я х репресия и причинените им страдания. Сдружението писало до много институции в РБългария, които демонстрирали притеснение и загриженост, че делото се бави толкова много време. При тази кореспонденция било установено, че разследването за т. нар. „Възродителен процес“ се извършва по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, в последствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. Интензивните действия по разследването били извършени през 1991 г.-1994 г. и делото два пъти било внасяно в съда с обвинителен акт - НОХД №1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия и НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС. И двата пъти съдът връщал внесените обвинителни актове с конкретни указания за отстраняване на допуснати нарушения, но за всички тези действия ищецът и останалите пострадали не били уведомени. Те не били уведомени и че част от обвиняемите били починали, имало редица спирания и възобновявания на делото, промяна в квалификацията на обвиненията, а първите разпити на пострадалите били започнали едва в края на 1999 г.

Едва с приети в края на 2017 г. изменения в НПК, за първи път се дала някаква възможност на пострадалия в наказателното производство да поиска 4 ускоряване на разследването, каквато преди това въобще не е съществувала и някои от пострадалите упражнили това си право през 2018г. В отговор с Определение № 3196 от 19.07.2018 г. по ч.н.д.№ 3173/2018 г. по описа на СГС, на основание чл. 369 от НПК, на прокуратурата бил даден едномесечен срок за произнасяне съобразно правомощията й, но разследването не приключило. За периода 01.01.2018 г. - юли 2020 г. били образувани 94 броя дела в СГ С по заявления по чл. 368 от НПК за ускоряване на сл. дело 1/1991г., ДП № II048/1999 г. по описа на ВОП- София и били постановени 78 определения с определени мерки по чл. 369 от НПК за ускоряване и приключване на същото досъдебно производство. Въпреки даваните указания разследването не приключило и поради това ищецът счита, че измененията в НПК всъщност не предоставят ефективна защита

Н а 04.10.2018г било издадено постановление за спиране на ДП № II048/1999г по описа на ВОП- София за изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна помощ по делото, каквато според ищеца нямало изпратена към онзи момент, от международният отдел на ВКП било отказано изпращането на молба за правна помощ, тъй като давността била изтекла писмо с изх. № 11881/2018 от 09.01.2019 г. на ВКП, Отдел 04 „Международен“, получено във ВОП на 14.01.2019 г. Молба за правна помощ била изготвена и внесена във ВКП едва на 17.01.2019 г. и изпратена на Министерство на правосъдието на 25.01.2019г, поради което ищецът счита, че е налице подход за целенасочено бавене на делото с всякакви средства и по всеки възможен повод.

Така разследването продължавало повече от 33 години, като било прекратено, но постановлението за прекратяване било отменено с определение № 1223 от 22.12.2022 г. по ВЧНД № 821/2022 г. по описа на САС, в което съдът констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на пострадалите лица от разследваните по делото деяния и е дал указания на наблюдаващия прокурор, че преди да прекрати производството, разследването следва да бъде предявено на всички пострадали по реда на чл.227 и сл. от НПК, за да имат те възможност да се запознаят с материалите и да упражнят правата си по чл.229, ал.1 от НПК - искания, възражения и бележки. Делото било върнато за продължаване на процесуално-следствените действия съобразно дадените в съдебния акт и други указания.

5

Ищецът не бил получил призовка за предявяване на разследването по досъдебното производство и на 13.02.2024г. подал молба до ВОП – София, че желае да продължи да участва като пострадал и иска да му бъдат предявени материалите по разследването - не получил отговор. Непредявяването на материалите го лишили от възможността да предяви граждански иск за обезщетяване на причинените му от разследването вреди и да участва като частен обвинител, тъй като не разполагал с необходимата му за това информация.

Изложените факти ищецът счита, че обосновават неразумна продължителност на наказателното производство по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ, вр. чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС и на практика представляват отказ от прокуратурата да разследва, тъй като от 1994 г. до сега тя не е предприела необходимите организационни и процесуално-следствени действия за ефективното и своевременно приключване на разследването, позовава се и на разрешенията по вече формирана съдебна практика по искове по чл. 2б от ЗОДОВ на други пострадали - Решение № 60265 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 1701/2021 г. на ВКС, Четвърто ГО; Решение № 6 от 11.02.2022 г. по гр.д.№ 1555/2021 г. на ВКС, Четвърто ГО; Решение № 72 от 01.06.2022г. по гр. дело № 4037/2021 г. по описа на ВКС, III г.о.; Определение № 220 от 28.03.2022 г. по гр. дело № 3607/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о.; Определение № 228 от 29.03.2022 г. по гр. дело № 3509/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о.; Решение № 140 от 29.06.2022 г. по гр.д.№ 3356/2021 г. по описа на ВКС, III ГО; Решение № 50031 от 22.02.2023г. по гр.д. № 1077/2022 г. по описа на ВКС, IV ГО;