Решение № 114 от 19.07.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Силистра, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20233420200411 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „ГОРИЛА 2009“ ЕООД, ЕИК 200860233, със седалище и адрес на управление- гр.С, представляван от управителя С. М. Д. обжалва Наказателно постановление № 38-0004873/ 09.05.2023г., издадено от В. Ш. на длъжност Директор на РД ”АА”-гр.Русе, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – В. С. Ш.- Директор на РД ”АА”- гр.Русе, надлежно уведомен, не се явява, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят „Горила 2009“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител. Депозирана е молба от адв.Д. С., в качеството му на пълномощник на жалбоподателя в която заявява, че не възразява съда да даде ход на делото в негово отсъствие и моли да се приемат по делото писмените му бележки. Заявява, че не е налице нарушение по визираният по-горе текст, излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно и да му бъдат присъдени разноските по делото.

1

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата М. С. М.актосъставител и В. С. Д.- свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи към доказателствата по делото.

С оглед надлежното уведомяване на жалбоподателя и въпреки неявяването на негов проц.представител, но с оглед депозираната молба от негов пълномощник- адв.Д. С., съда счете, че се налице проц. Предпоставки за даване ход на делото, съобразно нормата на чл.61, ал.4 от ЗАНН и разгледа делото по същество на спора.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 09.02.2023. при извършена комплексна проверка на фирмата на жалбоподателя „Горила 2009“ ЕООД било установено, че жалбоподателя притежавал Лиценз на товарни превози в Общността № 2271, валиден до 23.04.2027г. По време на проверката била извършена справка в информационната система на ИА „АА“ за актуалното състояние на всички трудови договори, като се установило следното:

Лицензираният превозвач „Горила 2009“ ЕООД е назначил на работа на 19.01.2023г. на длъжност „шофьор тежко товарен автомобил 12 и повече тона“, с НКПД 83322005 лицето И. К. Й., ЕГН **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006г., издадена от МТ и чл.152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, с водач, който извършва обществен превоз на товари и няма валидно удостоверение за психологическа годност към датата на назначение 19.01.2023г.

Валидността е била изтекла на 04.04.2014г., видно от справка в ИА „АА“, където номера на удостоверението бил 23013.

С оглед установеното на жалбоподателя „Горила 2009“ ЕООД бил съставен АУАН № 331522/ 09.02.2023г. в присъствието на представител на нарушителя- управителя С. Д.

Препис от АУАН-ът бил връчен по надлежния ред на представителя на нарушителя.

Видно от датата и подписа на представения по делото екземпляр от акта, е била изпълнена процедурата по неговото предявяване и връчване. Издаденото впоследствие наказателно постановление се базира изцяло на съставения АУАН относно констатираните по случая факти и подвеждането на същите под визираната в акта правна квалификация на деянието. Административното наказание е наложено на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвП, действаща към момента на извършване на описаното нарушение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество- основателна, макар и не по изложените в нея съображения, а по следните такива:

Съдът намира, че при издаване на процесните АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия, при спазване сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като съдържат изискуемите по закон реквизити.

От правна страна, според чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвП, който назначи на работа водач, 2 който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Съгласно чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, а според чл.57, ал.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС лицата по чл.2, ал.1 от тази наредба/ каквото лице е и жалбоподателят/, допуска до управление на превозни средства за международни превози само водачи, които за психологически годни.

Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП е издадената Наредба № 36/ 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Съгласно чл.8, ал.2 от тази Наредба, Удостоверението за психологическа годност е безсрочно, съобразно изменението, публикувано в ДВ, бр. 84 от 2022г., влязло в сила от 21.10.2022г. Това означава, че след тези изменения, при първоначалното удостоверяване на психологическата годност и назначаване на работа на такъв водач, не е необходимо да се подновява изследването и процедурата по издаване на такова Удостоверение, освен в случаите, изчерпателно изброени в чл.8, ал.7 от същата наредба - лице, за което е възникнало основание по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 или 7, които подлежат на съответното психологическо изследване, а притежаваното удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.

За водачът И. Й. на товарния автомобил към 19.01.2023г. няма данни да са налице тези обстоятелства на чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 или 7, т. е. да придобива правоспособност за управление на МВП от категории В, В1, М и А, след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради отнемане на контролните точки; на него временно да му е отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1, б. "а" от ЗДвП; да е лишен от право да управляват МПС на осн. чл.174, ал.2 от ЗДвП или да е лишен от право да управляват МПС на осн. чл.343г от НК. Не са и изложени такива обстоятелства от наказващия орган.

Поради това е основателен доводът на жалбоподателя, изложен в писмените му бележки, в смисъл на регламентирана безсрочна психологическа годност, след изменението чл.8, ал.2 от Наредба № 36/ 15.05.2006г.

Наказващият орган от правна страна не е съобразил, че е налице и основанието на чл.3, ал.2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящата разпоредба на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/ 15.05.2006г. се явава по-благоприятна за нарушителя, поради което наказващият орган не е следвало да налага наказание на дружеството "Горила 2009" ЕООД, а да прекрати административнонаказателното производство, тъй като извършеното деяние, не съставлява административно нарушение към датата на издаване на процесното 3

НП - 09.05.2023г.

Във връзка с горните съображения и за пълнота на изложението, следва да се акцентира на установената съдебна практика относно приложението на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО, какъвто довод е изложен както в жалбата, така и в писмените бележки .

Съдебната практика е в следния смисъл:

Съгласно т.8 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства".

Като т.9 предвижда, че "доказателство за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това.

Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление на превозно средство и поради това следва да се определят от срока на валидност на свидетелството ".

Съгласно чл.7, т.1, б."А" от ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО, свидетелства за управление на моторно превозно средство се издават само на кандидатите: а) които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ - Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство важи при първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при неговото подновяване.

На държавите-членки се дава възможност да въведат в националните си законодателства и периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност.

Разпоредбата на чл.151, ал.4 о т ЗДвП предвижда, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни, като според чл.152, ал.1, т.2, 4 б."б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

От посочените законови текстове става ясно, че националният законодател е регламентирал при първоначалното придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, всеки кандидат да отговаря на изискванията за физическа и психологическа годност, като издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство удостоверява наличието на правоспособност за управление и психологическа годност. Така например, с Решение № 2080, постановено по к. н. а. х. д. № 431/2021г., съставът на Адм.съд- Благоевград е имал възможност да посочи, че "Периодичното психологическо изследване на водачите по реда на Наредба № 36/15.05.2006 г. (чл.8), в допълнение към проверката за психологическа годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление от съответната категория (чл.51, ал.3-5 о т ЗБЛД). Всъщност правилата за проверка на психологическата годност в националния закон се различават съществено с тези в Директива 2006/126 относно "умствената годност", така че прилагането на психологическото изследване по чл.5 за срока по чл.8, ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006г. дублира това при издаване на свидетелството за управление. Това допълнително изискване, като наложен по-строг стандарт за психологическа годност на професионалните водачи, при положение, че е установена при издаване на свидетелството за управление, не улеснява свободното движение, като цел на хармонизацията по Директива 2006/126 (съображение 2), а е непропорционално на преследваната цел затруднение, което възпрепятства лицата при свободното упражняване на правата, гарантирани от ДФЕС, в контекста на свободното движение на лица – свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги (вж. по аналогия решение от 28 ноември 1978 г., Choquet, Case 16/78, ECLI: EU: C: 1978: 210, т.8).