Определение № 284 от 23.06.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Смолян, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500246 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 2962/22.06.2026г /регистратура ОС – Смолян/ от адв. Л. С. от АК - Смолян като пълномощник на ответниците А. Х.

А. и А. О. А. против определение № 206 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 215/2025 г. по описа на PC – Мадан, с което е оставена без уважение молбата им по чл.

248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 60 от 08.04.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението, което се иска да бъде отменено, а решението – изменено в частта за разноските, като присъдената сума от по 1500 лв. за всеки от двата иска в полза на ищците бъде намалена до 500 лв. по всеки от исковете или общо в размер на 1000 лв., предвид малкия материален интерес, невисоката фактическа и правна сложност на спора и предвид размера на адвокатския хонорар от 500 лева, който ответниците са заплатили на процесуалния си представител по делото.

Ответниците по частната жалба - ищците К. М. Е. и И. Р. Е. чрез пълномощника им адв. И. Г., изразяват становище за нейната неоснователност и правилност на определението, което се иска да бъде потвърдено.

Страните не претендират разноски за настоящото производство.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

С постановеното по делото решение съдът – по предявения от ищците иск по чл. 108 ЗС, е признал за установено по отношение на жалбоподателите ответници, че ищците са собственици на частта от територията на УПИ XII972, кв. 104, по регулационния план на гр. Златоград, утвърден със заповед № РД- 221 от 16.02.1982г. и допълнен със заповед № 23 от 16.06.1989 г. на председателя на ОНС - Смолян, попадаща в имот кад. № ***, по 1 действащата кадастрална карта на гр. Златоград, утвърдена със Заповед № 300-05-08/01.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, която част е заключена между имотната граница на поземлен имот с идентификатор *** и северната регулационна граница на УПИ XII-972, кв. 104, по регулационния план на гр. Златоград, утвърден със заповед № РД- 221 от 16.02.1982г., онагледена в оранжев цвят на Приложение № 1 и Приложение № 2 от заключението на вещото лице и е с площ 3,3 кв.м. и ги е осъдил да предадат на ищците владението върху тази площ.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения насрещен иск по чл.

54, ал. 2 ЗКИР да бъде признато за установено по отношение на ищците, че ответниците са собственици на реална част с площ от около 14 кв.м., разположена в югозападната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Златоград, (повдигната в жълт цвят на комбинирана скица, изготвена от инж. В. Делиева, приложена към насрещната искова молба на л.

50 от делото), която в резултат на допусната кадастрална грешка е заснета неправилно в границите на ПИ с идентификатор ***, участващ в образуването на УПИ XII-972, кв. 104 по действащия РП на гр. Златоград от 1982 г., вместо към имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Златоград.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на ищците и ответници по насрещния иск са присъдени разноски съгласно представения списък в размер на общо 1968,47 евро, от които 25,56 евро - платена държавна такса, 409,03 евро – депозит за вещо лице, 1533,88 евро - адвокатско възнаграждение /766,94 евро - адвокатско възнаграждение по първоначалния иск и 766,94 евро - адвокатско възнаграждение по насрещния иск/. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение по съображения, че то е бланкетно, макар и направено след изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК /ДВ, бр.

17 от 2026 г./ и като такова не подлежи на обсъждане, както и че делото е сложно от фактическа и правна страна, тъй като касае вещен спор с много наведени и изследвани факти и обстоятелства.

Със същите мотиви съдът е оставил без уважение искането на ответниците за намаляване на присъдения в полза на ищците хонорар до сумата от общо 1 000 лева /по 500 лева за главния и насрещния иск/.

Като цяло настоящата инстанция споделя изводите на първия съд, но при следните корекции и уточнения:

Действително, след изменението на чл. 78, ал. 5 от ГПК /ДВ, бр. 17 от 2026 г./ съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение единствено въз основа на мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, обосноваващо защо възнаграждението се счита за прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Тази законодателна промяна цели да ограничи субективната преценка на съда и да постави тежестта върху страната, която оспорва разноските, да докаже несъответствието между положения труд и договорения хонорар. Бланкетното възражение не може да доведе до целения от възразилата страна правен резултат, респ. да предизвика намаляване на разноските от страна на съда.

В случая възражението е мотивирано. Видно от изявленията на пълномощника на ответниците, обективирани в протокол от последно о.с.з. на л. 113 от приложеното дело, наведени са доводи за надхвърлен минимален нормативен праг, за непропорционалност на размера на възнаграждението спрямо обема на спора и платения от самите ответници хонорар.

Следователно, съдът дължи произнасяне по всеки от наведените доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По първия довод за надхвърлен минимален нормативен праг на хонорара 2 в размер от по 1500 лева /766.93 евро/ по всеки от двата иска – главен и насрещен, настоящата инстанция намира следното:

„Интересът“ по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В този смисъл е и разпоредбата на § 1а, ал.

1, т. 2, според която по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска по искове за собственост върху имот се определя от данъчната оценка на имота. В случаите, когато се претендира собственост върху реална част от имот, цената на иска трябва да съответства на данъчната оценка на тази конкретна част. Ако за реалната част няма самостоятелна данъчна оценка, (тъй като тя не е обособена като самостоятелен обект в кадастъра), цената на иска се определя пропорционално на площта на претендираната реална част, а ако данъчна оценка не може да бъде издадена, релевантна е пазарната цена на вещното право върху тази част.

Това общо правило важи не само за ревандикационния иск, но и за специалния установителен иск за собственост по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР , чрез който се решава спор за материално право, като цената му също се определя от данъчната оценка на спорната част от имота, която е предмет на твърдяната непълнота или грешка в кадастралната карта.

В случая предмет на главния ревандикационен иск е реална част от имот.

Условие за редовност на исковата молба е надлежната индивидуализация на спорната част чрез посочване на граници, площ, а при наличие на кадастрална карта – и чрез координати или скица-проект.

Първоначално исковата молба е била нередовна, като на ищците не са дадени указания да уточнят площта на спорната площ. Видно от становището им в хода производството обаче обемът на предявената защита касае 11 кв.м.

/3.3. кв.м., оцветени в оранжев цвят и 7.7 кв.м., оцветени в зелен цвят/, като съдът е уважил претенцията им частично – само за 3.3. кв.м. Изрично в мотивите на решението е посочено, че предявеният ревандикационен иск се явява основателен в установителната и осъдителната му част за 3,3 кв. м., оцветена в оранжев цвят на Приложения № 1 и № 2 към заключението на вещото лице, а за частта от 7,7 кв. м., оцветена в зелен цвят, е недоказан.

Липсата на отхвърлителен диспозитив – при така формираната воля на съда, представлява очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл. 247 ГПК, но не води до извод за цялостно уважаване на претенцията, респ. за присъждане на разноски в цялост, както неправилно е процедирал районният съд.

В случая данъчната оценка на целия имот /земя с площ от 207 кв.м./ е 1424.20 лева видно от данъчна оценка на л. 19. Следователно, цената на иска в обема на търсената защита /11 кв.м./ възлиза на 71.21 лева.

Според чл. 7, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2. Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка.

Следователно, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

Сходно е положението и с цената на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет площ от 14 кв.м. при данъчна оценка за целия имот с площ от 714 кв.м. – 3 751.20 лева, поради което цената на иска възлиза на 74 лева, като и тук минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

3

В случая по делото са проведени общо пет о.с.з., поради което и на основание чл. 9 от Наредбата към всяко от тези възнаграждения следва да се прибави сумата от по 250 лева за трето, четвърто и пето о.с.з. или по 750 лева.

Така минималният размер на всяко от възнагражденията възлиза на сумата от общо 1 150 лева, което води до извод за действително надхвърлен размер на минималния нормативен праг спрямо цената на исковете – главен и евентуален.

Размерът на адвокатското възнаграждение обаче подлежи на преценка не само с оглед цената на иска /интереса/, но и с оглед характера на спора, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая с оглед предмета на делото – субективно и обективно съединени главен ревандикационен иск и насрещен установителен по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; наведените от страните спорни обстоятелства и факти, подлежащи на установяване чрез съответните доказателствени средства; положените от адвоката процесуални усилия съобразно защитата на насрещната страна; събраната доказателствена съвкупност /писмени доказателства, свидетелски показания, експертни заключения/ и необходимостта от юридическия й анализ, не може да се направи извод, че спорът се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Тъкмо обратното, налице е, както фактическа, така и правна комплицираност на делото, която не би могла да обоснове извод за прекомерност на възнаграждение в размер на 1 500 лева на иск при нормативен минимум от по 1 150 лева.

Колкото до избора на жалбоподотелите и техния пълномощник да договорят възнаграждение под минималния нормативен праг, това е тяхна вътрешна преценка, неотносима към размера на оспорения като прекомерен хонорар.

Неправилно обаче по главния иск съдът е присъдил разноските в цялост, а не съразмерно на уважената му част. При уважен обем на претенцията от 3,3 кв.м. от общо 11 кв.м. на ищците се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева /1500 лева х 0,3/, равняващо се на 230,08 евро. Затова присъденото на ищците по ревандикационния иск адвокатско възнаграждение в размер на 766.94 евро следва да бъде намалено до дължимия по съразмерност размер от 230,08 евро или със сумата от 536.86 евро, което прави по 268.43 евро на ищец. С решението съдът е присъдил на всеки ищец общ размер разноски от 984.24 евро, които следва да бъдат намалени до 715.81 евро на ищец /984.24 - 268.43/. В тази част определението следва да бъде отменено като неправилно, а решението – изменено, а в останалата определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.