Решение № 52 от 08.03.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Кюстендил, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20221520201096 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Б. А. А. с ЕГН **********, чрез адвокат М. А. от КАК против Заповед за задържане рег. № 4485зз-15 от 02.09.2022 година, издадена от Г. Д. Б. - Т., командир на отделение при ГКПП – Гюешево при РДГП Кюстендил. С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбоподателя.

Ответникът Г. Д. Б. - Т., в качеството му на полицейски орган по задържането, заявява, че издадената заповед е във връзка констатираното обстоятелство, че А. е управлявал МПС /автобус/ с поставена неистинска рег. табела. Също така са обективирани твърдения, че жалбоподателят е оправял обиди и заплахи към проверяващите го служители .

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От служител при ГКПП – Гюешево при РДГП Кюстендил е издадена Заповед за задържане рег. № 4485зз-15 от 02.09.2022 година, според съдържанието на която в 04:00 ч. на 02.09.2022 г. е задържано на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР лицето Б. А. А. с ЕГН **********. Заповедта е връчена на задържаното лице, видно от разписката на издадената заповед. Деянието, по повод на което е издадена заповедта не е описано в същата и графата за фактически и правни основания за издаването на заповедта е непопълнена.

Задържаното лице е освободено в 09:50 ч. на 02.09.2022 г.

1

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.

Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.

72, ал. 1 от ЗМВР - Г. Д. Б. - Т., командир на отделение при ГКПП – Гюешево при РДГП Кюстендил, но в заповедта не е посочено коя от осемте хипотези /точки на чл.72, ал.1 от ЗМВР/ е налице, за да бъде задържан Б. А. А..

Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява специална разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което първата представлява приложимото към казуса право.

Заповедта не съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, а именно: не са посочени абсолютно никакви фактически и правни основания за издаването на заповедта. Липсата на тези съществени елементи при издаването на процесната заповед ограничава правото на защитата на задържания да разбере за какво е издадена същата и респ. представлява съществено процеусално нарушение. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР елемент от задължителното съдържание на заповедта за задържане е посочването на фактически и правни основания за задържането, като правилото е императивно. В този смисъл решение № 15420/14.12.2017 година на ВАС по адм. дело № 7300/2016 г.; решение № 8215 от 18.06.2018 година на ВАС по адм. дело № 5138/2017 година, решение № 14222 от 22.11.2017 година на ВАС.

Гореизложеното води до извод за основателност на жалбата независимо от наличието на данни по делото, че А. е управлявал МПС с неистински рег. номер и формално предпоставки за задържане на водача са били налице в случая.

Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя се следват разноски. Същият е бил представляван от адв. М. А. от АК – Пловдив и е представен договор за правна защита и съдействие от който е видно, че е платено изцяло в брой договореното възнаграждение от 750 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр. .................., Заповед за задържане рег. № 4485зз-15 от 02.09.2022 година, издадена от Г. Д. Б. - Т., командир на 2 отделение при ГКПП – Гюешево при РДГП Кюстендил, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок до двадесет и четири часа.

ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил да заплати на Б.

А. А. с ЕГН **********, с адрес гр. .................. сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Кюстендил в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3