Определение № 25405 от 11.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10535/2024
- Вид
- Определение № 25405
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 5, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25405 гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100510535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за изменение на Решение № 6074 от 09.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 10535/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, в частта за разноските.
Молителят намира излага оплаквания за неправилност на постановеното решение в частта за разноските, като счита, че определеният размер е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на решение на СЕС по дело С438/22 г. по преюдициално запитване по отношение на приложимостта на Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Анализира разликите в нормативната уредба между ЗПП и ЗАдв, като акцентира, че възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са в значително по-нисък размер от тези в наредбата по ЗАдв. С оглед подробно изложените съображения моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали същите съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 от НЗПП до определения в същата минимум от 200 лева или 240 лева с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор на молбата, в който е изложено становище за нейната неоснователност и моли съда да остави без уважение депозираната молба.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С постановеното по делото решение и с оглед изхода на спора въззивният съд е осъдил ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на адвокат Д. В. М. сумата от 480 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в производството пред първоинстанционния съд и сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокатът може да оказва безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, а 1 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Следователно разпоредбата предвижда задължение за съда да определи възнаграждението на адвоката, оказал безплатна правна помощ и не е обвързан от представения списък с разноските, а следва да се ръководи от разпоредбата на закона.
Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения.
Макар и да не са обвързващи за съда, посочените в наредбата размери могат да служат за ориентир при определяне служебно на възнаграждения.
С оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа на чл. 3 ГПК за недопускане на злоупотреба с права, използвайки като ориентир размерите по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и съобразявайки ниската фактическа и правна сложност на делото, цената на иска и извършените от адвоката процесуални действия, съдът намира, че в полза на адвокат Д. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 480 лева с ДДС, като за всяка от инстанциите следва да бъде присъдено възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в размер на 240 лева с ДДС, който размер счита за справедлив и съответен.
По аргумент чл. 248, ал. 3 ГПК определението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 6074 от 09.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 10535/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, в частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М., АКПловдив, с личен № ******** до 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в производството за въззивното производство, както и за сумата до 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2