Решение № 153 от 13.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Кърджали, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500243 по описа за 2024 година

Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 52/18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 88/2024 г. по описа на Районен съд - Ардино, е отхвърлена молбата на С. Р. Б. за издаване на заповед за защита от домашно насилие, за извършен на 07.08.2024 г. спрямо нея от С. В. Б. акт на домашно насилие. С решението С. Р. Б. е осъдена да заплати на С. В. Б. направените разноски в производството в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, както и да заплати по сметка на Районен съд – Ардино държавна такса в размер на 25 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката С. Р. Б., която чрез представител по пълномощие го обжалва като неправилно.

Излага съображения. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да уважи подадената молба по ЗЗДН. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН, въззиваемият С. В. Б. е представил възражения, с които изцяло оспорва въззивната жалба, с искане да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят деловодни разноски за 1 въззивната инстанция. Във възражението навсякъде неправилно е посочено решение № 53/18.09.2024 г. по гр.д. № 89/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино, с изложени съображения изцяло касаещи друго дело – гр. д. № 89/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино, а не разглежданото в настоящото производство гр. д. № 88/2024 г. по описа на Районен съд - Ардино, поради което съдът приема, че отговор по настоящата въззивна жалба не е подаван.

В съдебно заседание въззивницата не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият С. В. Б. не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли за присъждане на разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, и като допустима следва да се разгледа по същество.

Производството е образувано на 13.08.2024 г. по молба на С. Р. Б..

Молителката твърди, че на 07.08.2024 г. около 22:30ч. помолила съпруга си да изпрати племенника им Б.Б. да й помогне да изчисти таванското помещение защото решила да го предоставя под наем. Б. й отговорил, че няма право да го дава под наем, започнал да се заяжда с нея, да я обижда и заплашва, и докато се намирали пред входната врата на стълбището я ударил, скъсал роклята й, и продължили да спорят, след което тя се обадила в полицията. Твърди, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие и моли да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН.

Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, против лице по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, с излагане на факти, поради което е допустима. Същата е придружена с декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от лицето, търсещо защита и насочена срещу лице, което е съпруг, и съгласно чл. 2 от ЗЗДН е надлежна страна в производството.

Приети в производството са писмени доказателства – справка за трудови договори на С. Р. Б., справка за трудови договори на С. В. Б., справка за гражданско състояние на С. Р. Б. и С. В. Б., справка за съдимост на С. Р. Б., 2 справка за съдимост на С. В. Б., писмо с изх. №2201 от 16.08.2024 г. от Държавна психиатрична болница, писмо с рег. № 105850-673 от 16.08.2024 г. от Дирекция“ Национална система 112“, Районен център 112 –Кърджали, ведно с компакт диск, писмо с рег. №238000-1588 от 20.08.2024 г. от РУ – Ардино, съдържащо копие на преписка с рег. № 238р-7097/ 08.08.2024 г., ведно с материали към нея, образувана по повод подаден от С. Р. Б. сигнал за извършено домашно насилие, два броя съдебномедицински удостоверения.

Видно от материалите по приложената справка за извършена проверка по преписка № 238р-7097/ 08.08.2024 г., същата отразява обясненията на двете страни, и на Б.Е.Б. /л.27/.

От приетото по делото Удостоверение № 194/98 г., издадено от съдебен лекар д-р Н.М. на 08.10.1998 г., се установява, че след преглед на молителката са констатирани кръвонасядания на клепачите на дясното око, с което й било причинено болка и страдание. При прегледа пред съдебния лекар молителката съобщила, че на 06.10.1998 г., около полунощ била бита с юмруци от съпруга си.

Видно от Удостоверение № 59/2007 г. издадено от съдебен лекар д-р Н.М. на 06.03.2007 г., след преглед на молителката са констатирани оток и кръвонасядания по главата и лицето, с което й било причинено болка и страдание. При прегледа пред съдебния лекар молителката съобщила, че на 05.03.2007 г. около полунощ била бита с юмруци от съпруга си.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – Б.Е.Б. и З.М.Я.

В показанията си св. Б.Б. - племенник на страните, сочи, че на 07.08.2024 г., след като приключил работа, се отбил в заведението на чичо си С. Б., намиращо се на ул. „И.“ № **, за да изпие една - две бири. На масата в заведението били той, ответникът и Н.. Към 19:30 ч. леля му С. Б. дошла до масата и започнала спор със С. Б., нарекла го „мръсник“, после го обвинила, че изкарал маркуча на пералнята и станало наводнение, като целта му била да стане късо съединение. Чичо му отговорил да не го занимават с глупости, а С.

Б., тръгвайки, го напръскала с вода, след което Б. и С. се преместили на друга маса. С. отново дошла при тях и продължила да говори, а С. Б. пуснал музика, за да не я слуша. По-късно двамата – Б. и С., се преместили в беседката, като свидетелят останал там до 22:30 ч. Сочи, че от мястото, където били седнали, 3 се виждала външната стълба, и когато молителката тръгнала нагоре, ответникът не я последвал. Не видял да има инцидент, упражнено насилие от страна на ответника, или нанесени удари. Не забелязал роклята на С. Б. да била скъсана или С. Б. да е плиснал ракия в лицето й. Същата вечер не разбрал, че леля му се е обаждала в полицията. Сочи, че молителката обвинявала съпруга си, че влизал в стаята й; отварял прозорците й, за да настине; пускал климатика на топло и студено; вкарвал жени и слагал отрова във водата. Леля му многократно отправяла такива обвинения към ответника.

Двамата живеели отделно, а нейният етаж се заключвал. Посочва, че често ходел при леля си и чичо си, както и, че двамата му дарили етаж от къща. Тези показания на свидетеля са идентични с обясненията, дадени пред полицейските органи по време на извършената по сигнала на С. Б. проверка.

В показанията си св. З.М.Я.сочи, че познава семейство Б.и от 10 - 15 години, и на процесната дата- 07.08.2024 г. не е бил в заведението. При предишни посещения чувал молителката да казва на ответника : „пак къде ходиш?“, и пред клиенти на заведението да го злепоставя като го нарича „свиня долна“. Сочи, че от около 8 години между двамата имало дрязги и неразбирателство, най-вече от страна на Б..

При така събраните по делото доказателства, въззивният съд съобрази следното:

За да бъде основателна молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, е необходимо да се установи, че спрямо молителката е осъществен твърденият акт на домашно насилие, чийто извършител е ответника, който следва да попада сред изброените субекти в чл. 3 ЗЗДН.

Няма спор по делото, че молителката и ответника са съпрузи, но не живеят заедно.

Настоящият съдебен състав намира по съществото на спора обаче, че по делото не може да се направи категоричен извод, че въззиваемият С. В. Б. е извършил по отношение на молителката - въззивница С. Р. Б., процесния акт на домашно насилие, по следните съображения:

Действително, по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и под страх от наказателна отговорност С. Р. Б. е декларирала, че от страна на ответника спрямо нея е осъществено домашно насилие.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание тази декларация.

Следователно, законодателят й придава специална доказателствена стойност. Но, декларацията не може да бъде зачетена, ако удостовереното в нея се опровергава от останалите доказателствени материали. Освен това, самата декларация трябва точно и безпротиворечиво да отразява твърдения акт на насилие.

Във връзка с това следва да се посочи, че в процесната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действително се съдържат данни за осъществено на 07.08.2024 г. около 22ч. - 22,30ч. спрямо молителката домашно насилие от страна на ответника С. В. Б., изразяващо се в отправяне на обиди, удряне и скъсване на роклята й; но са събрани гласни доказателства, опровергаващи тези нейни твърдения. Свидетелят Б.Б. като пряк очевидец е имал непосредствени впечатления от случилото се на 07.08.2024 г., и от показанията му не се установява нищо от това, което молителката твърди да й е било сторено. Съдебната практика приема, че декларацията по чл.9, ал.3 ат ЗЗДН облекчава доказването на извършеното насилие, но когато са налични и други доказателства /както в случая твърдяното насилие е осъществено пред свидетел/, декларацията не е достатъчна да установи твърдените факти.

Също така, в декларацията по чл.9 ЗЗДН молителката не съобщава за плисване на алкохол в областта на очите й, но в последствие пред органите на МВР прави такова твърдение, което разколебава достоверността на твърденията й.

Тук следва да се добави и, че твърденията на молителката са вътрешно противоречиви – тя твърди, че спорът започнал след като помолила съпруга си да изпрати племенника Б. да й помогне за разчистване на тавана. В справка на РУ-Ардино /л.26 от първоинстанционното производство/ е описано, че по обяснения на подалата сигнала на ЕЕН 112, С. Б. й се нахвърлил, но Б. се намесил в нейна защита; след това Б. полял Б. с чаша, пълна с алкохол, отправил й закани, посегнал й, и скъсал роклята й. Т.е., племенникът Б. е бил на мястото, където се сочи да е било извършено домашното насилие, и житейски нелогично е С. да моли С. да изпрати Б. да й помогне, вместо сама да помоли присъствалия на това място и по това време Б..

Отделно от това, както се каза и по-горе, сам свидетелят в показанията 5 си очертава фактическа обстановка съвсем различна, от тази, която посочва молителката.

Също така, самата молителка сочи, че около 22,30 ч. спрямо нея е бил извършен акт на насилие и веднага след това се обадила на органите на реда, като това твърдение се опровергава от събраните доказателства за подаден от нея сигнал около 23,53 мин. на процесната дата – почти час и половина покъсно.

В обобщение, от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, вкл. гласните доказателства, не се установява по безспорен и категоричен начин С. В. Б. да е извършил твърдяното домашно насилие над съпругата си С. Р. Б., поради което първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото в полза на въззивника се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., платени в брой, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.11/.

При тези мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 88/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ОСЪЖДА С. Р. Б., с ЕГН **********, да заплати на С. В. Б., с ЕГН **********, разноски във въззивното производство в размер на 400,00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА С. Р. Б., с ЕГН **********, да заплати на С. В. Б., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд - Кърджали държавна такса за въззивното производство в размер на 12.50 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________

2. _______________________