Определение № 3177 от 18.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3177 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100502071 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИВА КРЕДИТ“ АД срещу Определение № 5737 от 14.10.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на Решение № 2007 от 09.09.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Изтъква се, че делото не е с правна и фактическа сложност и че съдът погрешно е преценил, че е обвързан от минималните размери, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се адвокатският хонорар на насрещната страна да бъде намален от 1440 лв. на 400 лв.

Ж. Й. А., чрез адв. Антоний Здравков Димитров от Софийска адвокатска колегия, е подала отговор на частната жалба. В него се излагат съображения, че съдът не бива да извършва произволни, под пазарните нива, намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 ДФЕС ефект. Освен това следвало да се отчита значението на адвокатската професия за обществото.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

Като съобрази данните по делото и становището на страната, настоящият състав намира следното за установено от фактическа и правна страна:

1

Делото пред районния съд е образувано по искова молба на Ж. Й. А., чрез адв. Антоний Здравков Димитров от Софийска адвокатска колегия, срещу „ВИВА КЕРДИТ“ АД, с която са предявени искове за прогласяване на недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност са предявени три иска за прогласяване на нищожността на клауза от договора. Предявен е и кумулативно съединен иск за осъждане на дружеството да заплати сумата от 109,48 кв., представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ от страна на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С Решение № 2007 от 09.09.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас е уважен главният иск за недействителност, както и съединеният с него иск за връщане на недължимо платената сума. Съдът е определил адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 1440,20 лв. Изложил е аргументи, че по делото са предявени четири съединени в условията на евентуалност иска, по които фактите са едни и същи, като на практика нито един от тях не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдът е посочил, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

„ВИВА КРЕДИТ“ АД е подало искане за изменение на решението в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение бъде намалено до 480 лв., предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и фактът, че е проведено само едно заседание по него.

В обжалваното определение съдът е посочил, че вече е намалил наполовина дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Освен това съгласно чл. 2, ал. 5 от наредбата възнагражденията се определяли съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Поради това е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Настоящият състав намира частната жалба за частично основателна.

Аргументите са следните:

С Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС, Втори състав, Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС.

Съгласно приетото от СЕС националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1/09.07.2004 г. по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и в случаите, когато предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В мотивите си СЕС посочва, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.

Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени.

2

Според практиката на ВКС подходът при определяне на адвокатското възнаграждение по делото следва да е конкретен, като съдът следва да го определи въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства: вид и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител адвокат правна защита на страната и др.

Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат за ориентир, като от значение за определяне възнаграждението за предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. Вж.

Определение № 4056/11.09.2025 г. по гр.д. № 3074/2024 г. на ВКС, II г.о., Определение № 887/19.03.2025 г. по ч.т.д. № 1884/2024 г. на ВКС, II т.о., и др.

В случая съдът намира, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери не отразяват правната и фактическата сложност на конкретния вид дело. Касае се за масови дела, по които е натрупана трайна и непротиворечива практика; проведено е само едно съдебно заседание, събрани са малък по обем писмени доказателства, а адв. Д. дори не се е явил в съдебно заседание. Ето защо справедливо в случая е възнаграждение в размер на 700 лв. с ДДС, като се отчита значението на адвокатската професия.

Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на „ВИВА КРЕДИТ“ АД за изменение на Решение № 2007 от 09.09.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас, в частта за разноските. Вместо това решението следва да бъде изменено, като присъденото на адв. Д. адвокатско възнаграждение бъде намалено от 1440,20 лв. на 700 лв. с ДДС. В останалата й част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5737 от 14.10.2025 г. по гр. д. № 442/2025 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „ВИВА КРЕДИТ“ АД за изменение на Решение № 2007 от 09.09.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 2007 от 09.09.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото на адв. Антоний Димитров адвокатско възнаграждение от 1440,20 лв. на 700 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „ВИВА КРЕДИТ“ АД срещу Определение № 5737 от 14.10.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас, в останалата й част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3177 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100502071 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИВА КРЕДИТ“ АД срещу Определение № 5737 от 14.10.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на Решение № 2007 от 09.09.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Изтъква се, че делото не е с правна и фактическа сложност и че съдът погрешно е преценил, че е обвързан от минималните размери, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се адвокатският хонорар на насрещната страна да бъде намален от 1440 лв. на 400 лв.

Ж. Й. А., чрез адв. Антоний Здравков Димитров от Софийска адвокатска колегия, е подала отговор на частната жалба. В него се излагат съображения, че съдът не бива да извършва произволни, под пазарните нива, намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 ДФЕС ефект. Освен това следвало да се отчита значението на адвокатската професия за обществото.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

Като съобрази данните по делото и становището на страната, настоящият състав намира следното за установено от фактическа и правна страна:

1

Делото пред районния съд е образувано по искова молба на Ж. Й. А., чрез адв. Антоний Здравков Димитров от Софийска адвокатска колегия, срещу „ВИВА КЕРДИТ“ АД, с която са предявени искове за прогласяване на недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност са предявени три иска за прогласяване на нищожността на клауза от договора. Предявен е и кумулативно съединен иск за осъждане на дружеството да заплати сумата от 109,48 кв., представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ от страна на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С Решение № 2007 от 09.09.2025 г. по гр. д. № 4442/2025 г. на Районен съд – Бургас е уважен главният иск за недействителност, както и съединеният с него иск за връщане на недължимо платената сума. Съдът е определил адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 1440,20 лв. Изложил е аргументи, че по делото са предявени четири съединени в условията на евентуалност иска, по които фактите са едни и същи, като на практика нито един от тях не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдът е посочил, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

„ВИВА КРЕДИТ“ АД е подало искане за изменение на решението в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение бъде намалено до 480 лв., предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и фактът, че е проведено само едно заседание по него.

В обжалваното определение съдът е посочил, че вече е намалил наполовина дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Освен това съгласно чл. 2, ал. 5 от наредбата възнагражденията се определяли съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Поради това е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.