Решение № 1363 от 17.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Плевен, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430102874 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Л. В. С. с ЕГН ********** против „***" ЕООД, ***.

Ищцата твърди, че с ответника сключила договор за предоставяне на потребителски кредит № ***., съгласно който й била предоставена заем сума в размер на 2500 лева при фиксиран лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 49,66%. Уговорен бил срок за връщане на заемната сума от 18 месеца с месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора. Твърди се, че съгласно чл.5, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на Дружеството ответник, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

Излага се, че на 20.02.2023г. ищцата сключила с посредничеството на ответника договор за гаранция /поръчителство/ с „***“, по силата на който кредитополучателят дължал възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащане на месечни вноски в размер общо на 1924лв. за срока на действие на кредитния договор. Уговорено било, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължала разсрочено на 18 месечни вноски, които се кумулирали към падежните вземания по погасителния план. На кредитополучателката бил предоставен обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за 1 поръчителство следвало да се извършват по посочени в плана банкови сметки на кредитодателя.

Твърди се, че ищцата усвоила изцяло заемния ресурс и изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство. Ищцата счита, че извършените от нея плащания, които не били за погасяване на главницата били без правно основание, т.к. договорът за кредит и договорът за гаранция били нищожни.

Твърди се, че кредиторът нарушил изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, т.к. посочения лихвен процент от 35% не съответствал на записаната лихва от 875лв. Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Непосочването на компонентите, от които се състоял ГПР поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Навеждат се доводи, че при спазване императивните изисквания на ЗПК, кредиторът следвало да включи в ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Мултитуд Банк. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и това представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорените клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Посочването в договора на ГПР, който не бил действителен обуславяло нищожност на клаузата на чл.4 от съглашението относно приложимия ГПК, а това съгласно чл.22 от ЗПК имало за правна последица недействителност на цялата кредитна сделка.

Излага се още, че в процесния договор липсвала информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Навежда се довод, че процесния договор е изначално недействителен на основание чл.22 от ЗПК и поради нарушаване изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент.Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния договор за кредит и да бъде осъден ответника да 2 заплати на ищцата сумата от 235,60лв., платена без правно основание за периода от 20.02.2023г. до 23.05.2024г.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявения иск. Ответникът твърди, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК.

Ответникът посочва, че СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е възможно същият да е променлив, доколкото променлив лихвен процент се уговаря спрямо друга величина.

Условия за прилагане на лихвения процент могат да съществуват само в последния случай, тъй като потребителят трябва да е наясно от коя друга величина, зависи размера на дължимата от него лихва. По отношение на твърдението на ищеца, че е нарушен чл. 11 т.10 ЗПК, посочва, че в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула. Посочва, че законът не поставя условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.

Посочва, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включват известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Обратно на твърдяното в исковата молба, ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Следователно, сключване на договор за поръчителство с *** (**), не е задължително условие при отпускане на кредита. Поради това ответникът сочи, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за 3 поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно §1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. Твърди също, че тази сума не е била известна на кредитодателя преди потребителят да избере именно *** (**) като поръчител. В случай, че кредитът е обезпечен по друг начин, например чрез поръчителство от физическо лице, то кредитодателят не би имал информация за размера на евентуално възнаграждение, доколкото то се уговаря между потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика.

Ответникът твърди, че включване на клаузата за обезпечение чрез *** (**) в чл.5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Именно след този избор, е изготвен договора, в чиито чл.5 е отразен начина на обезпечаване задължението на ищеца.

Ответникът твърди, че предвидените разходи в СЕФ са били включени по ясен и разбираем за кредитополучателя начин и в Договора за кредит. В чл.3 от Договора за кредит ясно е посочена общата сума, която следва да бъде върната от ищеца, съответно по пера - главница и лихва. Следователно, за ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно: 1. При попълването на електронния формуляр на интернет страницата на „***“ ЕООД за отпускането на кредит; Чрез предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на заявката за кредит; Чрез предоставения проект на договор за кредит, който е бил надлежно одобрен от ищеца с изпращането на код за потвърждение в този смисъл. Посочва, че кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. Твърди, че след като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор.

Посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 4 задължения в левове и във валута.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява, че между ищцата като кредитополучател, и "***" ЕООД, е сключен потребителски кредит № ***., съгласно който й била предоставена заем сума в размер на 2500 лева при фиксиран лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 49,66%.

Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от "***" в полза на ответното дружество.

В заключението по назначената съдебноикономическа експертиза вещото лице е посочило, че ищцата е изплатила изцяло дължимите по договорите суми в общ размер на 2735,60ева, от която 2500 лева главница, 58,57лева лихва, 25лв. такса предсрочно погасяване и 151,63 лева възнаграждение за гаранция.

Посочено, че по данни на ответника сумата по гаранция е преведена от *** ЕООД на "***", но не представен на ВЛ платежен документ. Посоченият ГПР не включва сумата по договора за гаранция, в противен случай би се надвишил многократно размера на ГРП над законово допустимия.Вземайки предвид размера на отпуснатият кредит 2500лв., общо договорената сума по двата договора — заем и поръчителство и използвайки нормативно установената формула в Приложение към чл.19 ал.2 от ЗПК, ще се установи ГПР многократно над пет пъти законната лихва, което заяви вещото лице в съдебно заседание.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл.9 ал.1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали претенциите не 5 противоречат на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.19 ал.2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя.