Решение № 406 от 22.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Стара Загора, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900092 по описа за 2022 година

Предявен иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от ПТП и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху обезщетението.

Изложено е в исковата молба, че на 22.02.2019 г., около 05:38 ч. в Република Г., на път В236, между Ф. и Л., на ул. „В.“, между Ф. и Л., е реализирано ПТП между лек автомобил марка и модел „Ауди А 4“ с регистрационен номер **, управляван от водача Т. А. и лек автомобил марка и модел „БМВ 320 Х-драйв“ с регистрационен номер **, управляван от водача Д.К.. Събитието е настъпило вследствие на виновните действия на водача на лекия автомобил „Ауди А 4“ с регистрационен номер **.

В резултат на произшествието е причинена смъртта на И. М. А., пътник в лекия автомобил марка и модел „Ауди А 4“ с регистрационен номер **.

Сочи се, че починалият И. М. А. е син на М. Я. А.. Ищецът и синът му били изключително близки и силно привързани един към друг. Отношенията помежду им били такива на обич, подкрепа и взаимно разбирателство. Твърди се, че внезапната загуба на детето е преживяна изключително тежко от М. А., който за един миг е загубил смисъла на своя живот и надеждите свързани с 1 развитието му. Преди да настъпи трагичния инцидент ищецът А. е прекарвал много време с детето си, с което е споделял общи занимания и интереси, а животът им е можел да бъде определен като изключително хармоничен.

Ищецът разчитал на своя син за всичко, а той винаги срещал подкрепа и разбиране у своя баща, с когото успели да създадат индивидуална и дълбока връзка. Посочено е, че заедно градили планове за бъдещето и разчитал на И. да се грижи за него на старини. При произшествието М. А. загубил рожбата си, която отгледал и възпитал с много обич, поради което към настоящия момент усеща празнота, която не може да бъде запълнена.

Наведени са твърдения, че в резултат на събитието ищецът се е сринал психически, като постоянно плаче и с голяма тъга си спомня за всички хубави мигове, преживени със синът му, починал по такъв нелеп и неочаквано за никого начин. Сочи се, че за съжаление всеки спомен за детето, всяка негова снимка или вещ събужда в М. непрежалима болка, която трудно може да бъде преодоляна. След произшествието М. А. се е затворил в себе си, станал е мрачен и некомуникативен и избягва да излиза и да се среща с хора извън семейството, отказва да се храни и не може да спи спокойно поради непрестанно спохождащите го кошмари.

Посочено е, че моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия живот.

Предвид описаното, М. Я. А. е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, които рефлектират негативно на неговото здраве, което в резултат от загубата и обичания син в посоченото ПТП значително се е влошило.

Сочи се, че от страна на ищеца в производството е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение към представителя за уреждане на претенции „А.” ООД, назначен от ответника да го представлява на основание чл.503 от КЗ. Претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение е заявена на дата 14.01.2020г. Претенцията за изплащане на обезщетение, заявена на база чл. 380 от КЗ е разгледана от страна на представителя за уреждане на претенции като претърпените болки и страдания от ищеца са оценени на сума в размер на 13 500 лева / левовата равностойност на 7 000 евро/. Сочи се, че опредЕ.та сума е изплатена и 2 получена от ищеца.

Въпреки, че основателността на заявената претенция е приета с факта на определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, ищецът счита, че определеното и изплатено обезщетение не кореспондира на обема на претърпените от него болки и страдания, поради което са налице основания за предявяване на настоящия съдебен иск с цел справедливо произнасяне. Счита за справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди сумата от 150 000 лева за загубата на сина му И. А.. Доколкото от страна на ответника, чрез неговия представител за уреждане на претенции е изплатено обезщетение в размер на 13 500 лева счита, че са налице основания за претендиране на разликата до общия размер на справедливото обезщетение или сума в размер на 136 500 лева.

Предявява настоящата искова претенция, като моли да се осъди ответника да заплати на М. Я. А., с ЕГН: ********** обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 136 500 /сто тридесет и шест хиляди и петстотин/ лева за претърпени болки и страдания от смъртта на сина му И. М.

А..

Моли, да му бъде присъдена лихва за забава върху размера на обезщетението от дата 14.01.2020г., на която дата ответника чрез своя представител за уреждане на претенции е уведомен за настъпилото ПТП.

Моли, да му бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.8 от ЗА.

Моли, да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски.

Моли призоваването на ответника да бъде осъществено посредством представителя за уреждане на претенции. Счита този способ за призоваване за допустим с оглед на задължителната сила на решение по дело С 306/2012 Spedition Welter GmbH срещу Avanssur SA.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от „Вестфелише Провинциал Ферзихеринг“ АД чрез процесуалния представител адвокат Т. Б., с който взема становище, че предявените искове са неоснователни и оспорва същите.

3

Счита, че размерите им са прекалено завишени.

Според ответника, изложените обстоятелства, на които се основават исковете не отговарят на обективната истина.

Заявява, че не оспорва наличието, към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, относно лек автомобил марка "Ауди", модел "А4", немски peг. № **, на валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Счита, че спорът за дължимостта и размера на обезщетението следва да се реши при прилагане на германското материално право.

Приема, че приложимият материален закон следва да се определи от стълкновителните норми на Конвенцията за приложимото право при пътнотранспортни произшествия (Хага 1971 г.) и от по-новия Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ) (наричан по-долу Регламент).

Изложени са доводи, че Хагската конвенция определя за приложимо правото на държавата, където е настъпил инцидента, т.е. Федерална Република Г.. Регламентът сочи за приложимо правото на държавата, където е настъпила вредата, което също е във ФР Г..

Посочва, че в настоящия казус се претендира обезщетение съгласно Г. закон за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно управлявания в момента на ПТП от Т. А. А. лек автомобил с немски регистрационен номер. Съгласно този закон, за вредоносни събития, настъпили на територията на Г., застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в съответните немски правни разпоредби. Това се потвърждава и от Регламента Рим II. Съгласно неговия член 4, параграф 1 закона, който се прилага към извъндоговорно задължение, произтичащо от непозволено увреждане този на държавата, в която е настъпила "пряката вреда", независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват "непреките последици" от този факт.

Сочи, че регламентът борави с автономни понятия, чието значение и тълкуване не следва да се влияе от значението, което те имат в отделните 4 национални законодателства. Това е така поради естеството на Регламента на наднационално, общностно право. По този начин се достига еднаквото му прилагане в държавите - членки и така би могла да се създаде правна сигурност и предвидимост в рамките на общността. Според ответника, прилагането на правото по мястото на настъпване на пряката вреда не дава възможност вредоносният факт да се разглежда като състоящ се от няколко части, към всяка от които е приложимо различно право в зависимост от мястото, където различни от пряката жертва лица са претърпели вреди.

Изложено е, че по отношение на случаите, при които са причинени болки и страдания на лице или е увредено имущество, в съображение 17 от Регламента Рим II законодателят на Съюза уточнява, че държавата, в която е настъпила пряката вреда е тази, където са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото. Сочи се, че европейският законодател е привързал приложимото право към относително сигурния факт къде е претърпяно увреждането на непосредствено пострадалото лице, независимо от непреките последици, които произтичат от телесното увреждане, тъй като с оглед международния характер на казусите, регулирани от Регламента, тези непреки последици могат да настъпват по различно време и в различни държави- членки.

Заявено е, че когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто обикновено е случаят при пътнотранспортните произшествия, мястото на тази пряка вреда е релевантният за определяне на приложимото право критерий на привързване, а непреките последици от произшествията са без значение.

Посочено е, че понятията "телесно увреждане" и "непреки последици" имат автономно значение и дефиниция, съгласно Регламента Рим II. Телесно увреждане е всеки случай, при който е нарушен телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице - нарушаване на телесната цялост, увреждане на здравето или смърт. Според ответника, именно това е пряката вреда от непозволеното увреждане, която има предвид Регламентът и към нея той фиксира привръзката относно приложимото право.

Счита, че в настоящия случай пряката вреда се изразява в телесни увреждания, довели до смъртта на И. М. А..

Посочва, че по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламента 5 претърпените от близките роднини вреди следва да се считат за непреки последици от процесното произшествие.

Отбелязва, че така и съгласно Решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 10 декември 2015 година по дело С-350/14 с предмет "Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 864/2007 - Член 4, параграф 1 - Понятия "държавата, в която е настъпила вредата", "вреда" и "непреки последици от вредоносния факт" - Лично претърпени вреди от член на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие - Приложим закон":

“Предвид изложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Регламента Рим II трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба.”.

Излага аргументи, че съгласно нормата на чл. 15 (в) от Регламента, приложимото право по този Регламент урежда съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди или на претендираното обезщетение.

Следователно, всички компоненти на възникването, причинната връзка, вида на вредите и размера на обезщетението се определят и установяват съгласно приложимото законодателство, в случая - германското.

Посочва, че съгласно чл.17 от Регламента, при преценка поведението на лицето, за което се твърди, че е отговорно се отчитат правилата за безопасност, сигурност и поведение, които са в сила към момента и мястото на настъпване на вредоносния факт/събитие. Намира, че в настоящия казус това отново е немското право.