Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 296 от 01.06.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2839/2021
Вид
Решение № 296
Подписан
01.06.2023
В сила
17.07.2023
Състав
ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.2 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3, изр.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. К., 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102839 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Х. Д. К. твърди, че на *** г., около 21:05 ч. в гр.С., в района на кръстовището между *** водачът Г. И. Т., управлявал л.а.“***" с рег.№***, в нарушение правилата за движение по пътищата реализирал ПТП с л.а.“***“ с рег.№***, управляван от него-Х. Д. К.. Вследствие на удара пострадал водачът Х. Д. К.. Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП №1/2021 г. по описа на ОД на МВР - С., пр.пр.№93/2021 г. на РП - С.. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на л.а. „***" с рег. №*** нарушения на правилата за движение по пътищата и съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача Г. И. Т. и настъпилите обществено-опасни последици- телесните повреди, причинени на Х. Д. К.. За увреждащия л.а.“***" с рег.№***, била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност", з.п.№*** г., със срок на валидност една година, считано от 11.12.2020 г. до 10.12.2021 г. със „З." АД, гр.С.. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10000000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2021 г. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З." АД като представил всички документа, с които разполагал. С писмо с обр.разписка от 10.05.2021 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая е образувана щета с № ***, но 1 ответникът не е изплатил обезщетение, поради което бил налице правен интерес от предявяване на исковата претенция. При процесното ПТП получил следните травматични увреждания: Охлузвания на външния нос, Контузия в областта на лявото око, Кръвонасядане в тази област, Разлят оток по лявото коляно с ограничение на движенията, ***. *. и други. След инцидента на *** г. бил прегледан от екип на ЦСМП, който му поставил диагнозата ***. *. На 04.01.2021 г. бил прегледан от съдебен лекар, който констатирал, че е налице накуцваща походка и ограничение на движението в лява колянна става и заключавал, че при процесното ПТП е получил Охлузвания на външния нос, Контузия в областта на лявото око, Кръвонасядане в тази област, Разлят оток по лявото коляно с ограничение на движенията. В резултат на уврежданията, търпял силни болки и много страдания, като не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на получените наранявания следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. Придвижването му е било съпроводено с много болка и дискомфорт, в резултат на което е имал нужда от чужда помощ за извършване на някои дейности от ежедневието си.

Получените удари в главата го възпрепятствали от възможността да гледа телевизия, да чете книга или да ползва компютър за известен период от време. Преди процесното ПТП бил в отлично здравословно състояние, без никакви оплаквания и проблеми. След инцидента бил лишен от възможността да води предишния си начин на живот. Освен болките изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще останело за цял живот в неговото съзнание. В резултат на ПТП-то и получените при него увреждания, претърпял и имуществени вреди в размер на 47.30 лв.-разходи за закупуване на лекарства, които следвало да му бъдат възстановени. Причинените му неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо.

Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление. Вредите били в резултат на виновното поведение на водача на л.а. „***" с рег.№*** - Г. И. Т., а за причинените от него вреди отговарял ответникът застраховател “З.“ АД.

Съгласно чл.432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради което бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2021 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника “З.“ АД да му заплати обезщетение в размер на 1000 лв. частичен иск от 15000 лв., за причинените му 2 неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 47.30 лв., както и законната лихва върху сумите, считано от *** г. до окончателното им изплащане. Претендира съдебни разноски.

С протоколно определение в о.з., проведено на 05.12.2022 г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснато увеличение размера на предявения иск за неимуществени вреди от 1000 лв. на 7000 лв. частичен от 15000 лв., ведно със законната лихва от ***г.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен и недоказан, и моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищеца и да присъди на дружеството на основание чл.78 и сл. от ГПК, направените по делото разноски, в това число за юрисконсултско, респ. адв. възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че приеме ищцовите претенции за основателни, то моли да не присъжда застрахователно обезщетение в пълния претендиран размер, доколкото същият бил прекомерно и необосновано завишен, а и с оглед на направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и значителното допринасяне за настъпилите усложнения във връзка с възстановителния процес от страна на ищеца. Твърди, че към датата на застрахователното събитие, т.е. *** г. било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД “Д.“ АД и Г. И. Т. в качеството му на собственик на л.а. „Б.“, модел ***", рег.№***, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие от 11.12.2020 г. до 10.12.2021 г. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че ПТП-то не се е осъществило по описания от ищеца начин. Твърди, че с поведението си Г. И. Т. като водач на л.а.“Б.", модел ***", рег.№*** не е нарушил императивните правила за движение, обективирани в ЗДвП и ППЗДвП, т.е. липсвал един от елементите, изграждащи фактическия състав на деликта по смисъла на чл.45 от ЗЗД-противоправно поведение. Оспорва, че изключителна вина за настъпилото ПТП имал Т., който се е движил със скорост, съобразена с пътната обстановка, с поставен предпазен колан и в унисон със законовите изисквания. На отделно основание, твърди, че е налице съпричиняване от страна на Х. Д. К. като водач на л.а.“Х.“, модел „С.", с рег.№***, тъй като управлявал МПС-то с превишена скорост, която не му позволила да се отклони или да спре рязко и по този начин да преодолее настъпването на ПТП-то, че е бил без поставен обезопасителен колан и затова се наблюдавали при него описаните телесни увреждания. Твърди, че тези нарушения се намирали в причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносните последици от ПТП. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение. Счита, че е прекомерно и необосновано завишен и не съответствал на реално претърпените болки и страдания. При определянето му, ищецът не отчел критериите, запълващи със съдържание понятието за „справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не бил преценил застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи, с оглед на процесния период, не взел предвид характера и вида на телесните увреждания, респ. продължителността и интензивността на болките и страданията, както и значителното допринасяне от страна на ищеца за 3 настъпване на усложненията в здравословното и психическото си състояние.

Оспорва Протокол за ПТП №*** от *** г. в частта за обстоятелства, причини и условията за ПТП, тъй като не се ползвал с материална доказателствена сила, която да обвърза съда. Оспорва, че пострадалият е имал нужда от чужда помощ за справяне с ежедневните си дейности. Твърди, че ищецът е получил незначителни по вид и степен телесни увреждания и се е възстановил бързо и без усложнения. Оспорва, че в вследствие на ПТП-то пострадалият бил изживял силна стресова реакция. Оспорва, че ищецът е претърпял болки и страдания. Счита, че твърдените болки и страдания не се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва имуществените разходи в размер на 47.30 лв. Закупуването на лекарства предполагало осъществяване на преглед и констатиране на състояние, което обуславяло нуждата от приемането им. Оспорва акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. В условията на евентуалност и в случай, че го приеме за основателен, то моли да има предвид, че началния момент не е *** г., а следвало да е от датата, в която ищецът е представил данни за банкова сметка, по която да се преведе дължимата сума.

В о.с.з. третото лице помагач Г. И. Т. по реда на чл.176 от ГПК обяснява, че е участвал в ПТП на ***г. в гр.С. и е управлявал лек автомобил „Б.“.

Заявява, че не е управлявал автомобила под алкохолно влияние, че е шофирал приятеля му И. И., а той стоял на пасажерското място, отпред до водача, а на кръстовището автомобилът им бил с предимство.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Съгласно представеното заверено копие на констативен протокол за ПТП №***/*** г., на *** г. около 21:05 часа в гр.С., в района на кръстовището между *** водачът Г. И. Т., управлявал л.а. „***" с рег.№*** като поради движение с несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно движение и с предна част блъска л.а.“***" с рег.№***, управляван от Х. Д. К. /участник 2 /; в следствие на удара участник 2 блъска метален стълб; участник 2 в следствие на удара със задна част блъска паркирал уч.3 в неговата задна част.

Констативният протокол се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостовеР.те от органите на МВР действия и изявления /в т.см. решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №73/22.06.2012 г. по т.д.№423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№444/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение №85/ 28.05.2009 г. по т.д.

№768/2008 г. на ВКС, II т.о./.

Представено е копие на материали по ДП №1228-зм-1 /2021 г. на сектор “ПП“ при ОД на МВР-С. по опис от №1 до №98, пр.пр.№93/2021 г. по описа на РП-С.; Постановление на РП-С. изх.№93/2021 г. от 19.07.2022 г.;

Постановление на РП-С. изх.№93/24.10.2022 г. / съдържащи се от л.142 до л.350 на делото/ и Постановление №93/2021 г. от 07.03.2022 г. на РП-С. за прекратяване на наказателното производство по ДП №1228-зм-1/2021 г. по описа на а сектор “ПП“ при ОД на МВР- С., образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, буква „а”, във вр. чл.342, ал.1 от НК.