Решение № 102 от 25.07.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Айтос, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А като разгледа докладваното от И. КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20222110200464 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. М., ЕГН **********, чрез адв.Й.А., съд.адрес: ***, против Наказателно постановление (НП) № 22-0237-000249/18.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн. чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Моли за отмяна на атакуваното НП, считайки го за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че попълнил декларацията по чл.188 ЗДвП, чието съдържание обаче не му било ясно, получавайки указания от полицейския служител. Сочи, че АУАН бил съставен в негово отсъствие в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като същевременно се претендира и такова по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Намира, че в случая нарушението не било извършено от него, респ. не било в условията на системност. Счита, че били изтекли сроковете по чл. 34, ал.1 ЗАНН.

Претендира разноски.

АНО, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява становище за неоснователност на жалбата, молейки за отхвърлянето й.

От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.01.2022 г. в 12:17 ч. в общ.А. на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 управлява собственият си л.а. „***“, с рег. № *** с наказуема скорост 81 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабр.№ 1047F8A4010800E9, насочено в посока на измерване северозапад, като по случая бил изготвен снимков материал, показан на водача. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е било извършено в условията на системност, като е отразено наличието и на попълнена декларация от водача по чл.188 ЗДвП от 18.07.2022г. За установеното нарушение е 1 съставен АУАН по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване давностните срокове по чл.34 ЗАНН /Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н. д. № 267/2015 г. и Р. № 1705 от 10.10.2018 г. по к.а.н.д.

№ 2118/2018 г., двете на АдмС – Бургас/. В случая жалбоподателят е санкциониран с НП, т.к. ЕФ се издава, само когато за установеното нарушение е предвидено налагане на наказание глоба /арг. чл. 189, ал.4 ЗДвП/, докато за извършване на установеното административно нарушение, наред с наказанието глоба, в чл. 182, ал.5 ЗДвП е предвидено и наказание лишаване от право на управление на МПС /Р.№ 1336 от 13.07.2017 г. по н. д. № 1309/2017 г. и Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н.д. № 267/2015 г., двете на АдмС – Бургас/. По тази причина в АУАН са вписани свидетели по см. на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, които не са свидетели на извършване на нарушението, т.к. последното е установено от АТСС. В случая установяването на нарушението времево е изместено от неговото извършване, когато не се изисква свидетелят да е очевидец на извършеното нарушение, а единствено да участва при неговото установяване. Доколкото актът е подписан от свидетел участващ при установяване на нарушението, то не е налице визираното от жалбоподателя административнопроизводствено нарушение /Р.№ 591 от 4.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д.

№ 590/2020 г./. Освен това от доказателствата /л.10-11 от делото/ се установява, че с покана №13550/2022 е извършено призоваване на собственика на л.а.„***“, с рег. № ***, за попълване на приложена в писмото декларация по чл. 188 ЗДвП и връчване на покана по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, като поканата №13550/2022 /ведно с приложенията/ е получена от жалбоподателя на 18.07.22 г., от когато е налична и попълнената от същия декларация по чл. 188 ЗДвП /л.10 от делото/. Така описаните обстоятелства водят до извод, че нарушителя е бил поканен за съставяне на АУАН, а неговото неявяване обуславя АУАН да се състави по чл. 40, ал. 2 ЗАНН /както е сторено в случая/, т.е. не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение. Отделно от това, след като съставения АУАН е надлежно връчен на лицето на 26.10.22г., то е имало възможност да направи възражения срещу него в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /каквито обаче не е заявило/, поради което правото на защита на лицето не е нарушено /Р.№ 30 от 10.01.2022 г. по к.а.н.д. № 2709/2021 г., Р.№ 2001 от 15.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2400/2021 г., Р.№ 2222 от 20.12.2019 г. по к.а.н.д. № 2712/2019 г., всички на АдмС - Бургас/.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТСС е годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със скорост, превишаваща разрешената.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП съдържат необходимите реквизити нарушението е надлежно описано, като е посочено времето и мястото на извършването му /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства/, както и точно установената от АТС скорост. Фактическата обстановка, отразена в АУАН, ползващ се с доказателствена сила по см. на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС /л.9/, представляваща веществено док. средство по см. на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС, както и мястото на 2 извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост, с която се е движил л.а. на жалбоподателя от 84 км/ч, същата правилно е редуцирана на 81 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/.

Несподелими са възраженията, че декларацията била попълнена от жалбоподателя без да му е ясно съдържанието й, както и че не той, а друго лице носи отговорност за извършеното нарушение. Съдът не кредитира в тази връзка показанията на свид.К.М. /син на жалбоподателя/ предвид неговата заинтересованост от изхода на делото, а освен това не се сочат никакви данни за третото лице, за което се твърди, че е управлявано процесният л.а. на посочената в НП дата и място. Освен това съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП отговорност за нарушенията от вида на настоящото носи собственикът на автомобила, освен ако той не посочи лице, което е управлявало.

Следователно законова презумпция определя субекта на нарушението и това е именно собственикът на л.а. Последният може да опровергае законовата презумпция, чрез посочване на лице комуто е предоставил л.а. Когато собственикът не стори това /както е в случая с посочването от жалбоподателя, че той е управлявал процесното МПС в декларацията от 18.07.2022 г./, законовата презумпция не се счита опровергана и административнонаказателната отговорност се носи от собственика. Освен това, обстоятелството, че друго лице е управлявало автомобила е заявено за първи път едва с жалбата, като жалбоподателят не е направил подобни възражения в АУАН, съгласявайки се с констатациите по акта.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление на МПС, в т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. За нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на осн.чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП. В случая обаче настоящият съдебен състав намира, че нарушението не е системно. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е това нарушение, което е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая в АУАН и в НП са посочени седем електронни фиша, като първият издаден ЕФ /№ К2409204/27.11.2018г., посочен в АУАН и НП/ е бил връчен на 10.05.2021 г. и е влязъл в сила на 25.05.2021 г. За да е налице системно нарушение именно след тази дата /25.05.2021 г./ другите три нарушения (или повече) трябва да са били извършени в рамките на една година, т. е. до 25.05.2022 г. В случая обаче само деянието по настоящото дело е било извършено след 25.05.2021 г. и в този едногодишен срок, а именно на 24.01.2022 г. Другите посочени в НП и в АУАН нарушения по ЕФ са били извършени преди 25.05.2021 г. /видно от момента на съставяне на всеки ЕФ, предшестващо посочената дата и следващо момента на всяко от нарушенията, за което е издаден съответният ЕФ/, поради което и не е налице квалификацията по чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Посоченият ЕФ К№5254775 е предмет на обжалване пред РС Варна по НАХД №1704/23г., респ. не е влязъл в сила и не може да обуслови посочената правна квалификация към момента на нарушението.

Съставът не следва да обсъжда дали в случая е налице „повторност“, т.к. същата е елемент от обективната страна на нарушението, а санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му е бил предявен факта на повторност на нарушението то не може да се защитава против него. Въпреки това съдът намира, че е осъществен състава на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, съгласно 3 който водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв., т.к. процесното превишение на скоростта възлиза на 31 км/ч, обуславящо извод за налагане на посочената санкция. В производството по чл. 58д и сл. ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /какъвто случай е настоящият/, поради което атакуваното НП следва да се измени в горния смисъл /на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. чл. 63, ал. 2, т.4 вр. чл. 58д, т.1 ЗАНН, а в т.см. е и т.1 от ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС/. Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност, обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното съдът,

РЕШИ:

И З М Е Н Я Наказателно постановление № 22-0237-000249/18.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на жалбоподателя К. В. М., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн. чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл.182, ал.5 ЗДвП на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, и НАМАЛЯВА наложеното наказание на ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.