Решение № 1482 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2632/2024
- Вид
- Решение № 1482
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 31.03.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 2 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- § 5 · Закон за висшето образование
- чл. 225 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал. 1 т. 6 · Кодекс на труда
- чл.344 ал. 1 т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1482 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502632 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора Т. В.
Б. срещу Решение № 2295/22.05.2024 г., пост. по гр.д. № 7 153/2023 г. на РС - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Общинско предприятие Дезинфекционна станция – гр. Пловдив искове по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал.
1 от КТ.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането -за неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл . 263 от ГПК.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба на ответника Общинско предприятие Дезинфекционна станция – гр. Пловдив срещу постановеното по първоинстанционното дело в производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК Определение № 7697/21.06.2024 г., с което е отказана неговата молба за увеличаване на присъдените му разноски, съставляващи заплатеното от него възнаграждение за един адвокат - присъждане на възнаграждението в пълния му договорен и заплатен размер, доказан по делото.
По частната жалба е депозиран отговор от Т. Б. за нейната неоснователност.
Частната жалба е допустима – в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
Съдът установи следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. В. Б. срещу Общинско предприятие Дезинфекционна станция – гр. Пловдив искове по чл. 344 ал.
1 т.т. 1 и 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ.
Няма спор и е установено по делото, че по силата на трудово правоотношение между страните ищецът, считано от 01.07.2003 г. е заемал длъжността „ *** „ в ответното предприятие, от която е бил уволнен с атакуваната Заповед № 1/17.03.2023 г. на работодателя, считано от 20.03.2023 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ – промяна на изискването досежно необходимото за длъжността образование.
По делото е безспорно установено, че към датата на уволнението от работодателя по надлежния ред е утвърдена нова длъжността характеристика за заеманата длъжност, според която изискващото се за нея образование е „ висше техническо „, образователна квалификационна степен / ОКС / „ магистър“, като съгласно предходната длъжностна характеристика, изискващото се образование е било „ висше „, ОКС „ магистър „ , каквото ищецът е притежавал като завършил през 1982 г. пълния курс на обучение на Висшия Институт за Физическа култура / ВИФ / „ Георги Димитров „ – гр. София.
Възведените доводи за незаконосъобразност на уволнението са, че работодателят извършил уволнението в хипотеза на злоупотреба с право, т.к. промяната в изискуемото се за длъжността образование не почивало на обективни критерии / производствената необходимост и/или други такива/ във вр. с изпълнението на работата, а било направено единствено с цел неговото уволнение, което работодателят не могъл да осъществи на другите предвидени за това основания по КТ предвид ползваната от ищеца синдикална защита. Сочи и че уволнението му е извършено само няколко месеца преди да придобие право на пенсия. В насока „ злоупотреба с право „ са възведени още доводи, че не му е предложил работа на друга длъжност / в т.ч. и на длъжности, които той е заемал в предприятието преди 01.07.2003 г. / при наличието на незаети такива, на които е назначил впоследствие външни лица в нарушение на КТД, даващ предимство на съкратените служители да заемат вакантните длъжности. В тази насока се позовава и на настъпило след приключване на устните състезания пред районния съд обстоятелство, а именно че година и половина след уволнението му на длъжността „ *** „, считано от 01.11.2024 г. г. е назначено лице, което не притежава изискуемото се по новата длъжностна характеристика висше техническо образование. Счита още за него да е налице хипотеза на т.1а от ТР №4/01.02.2021 г. на ВКС, ОСГК – според която основанието за уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ не е налице, ако още при сключването на трудовия договор работникът/служителят не е отговарял на възведените от работодателя изисквания за образование и квалификация за изпълняваната работа.
Същите доводи се поддържат и във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, след като е прието от съда да не се установява уволнението да е извършено при злоупотреба с права доколкото изискването за „ висше техническо „ образование по новата длъжността характеристика не е извършено самоцелно, а е свързано с характера на изпълняваната работа и специфичните функции на длъжността, т.е. длъжностната характеристика не е променена с единствената цел уволнението на ищеца.
Посочено е още, че промяната досежно изискуемото се образование е законосъобразна – доколкото изискващият се за длъжността образователен ценз не е нормативно установен, а нейната целесъобразността е извън обхвата на съдебния контрол.
При служебната проверка на обжалваното решение по чл. 269 изр. 1 от ГПК, същото се явява валидно и допустимо. При проверката относно неговата правилност – във връзка с възведените доводи в жалбата и пред въззивния съд и представените за тях доказателства в хипотеза на чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК, настоящата инстанция намира решението за правилно.
Основанието за прекратяването на трудовия договор е налице – противно на 2 поддържаното от въззивника – ищец.
Едностранно променено от работодателя по надлежния за това ред е изискването за притежаваното от работника/служителя образование за заемането на длъжността „ ***„ което изискване не е установено с нормативен акт. Съдебният контрол за законосъобразност на уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ включва и преценката дали работодателят не е злоупотребил с правата си в аспекта да е извършил уволнението с единствената цел да прекрати трудовия договор с конкретния работник/служител, която преценка съдът извършва на база възведени и доказани от ищеца конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се направи категоричен извод в насока твърдяната злоупотреба с права. В случая не е налице разминаване на логично относимото за заемане на длъжността „ *** „ образование и нововъзведеното такова от работодателя „ висше техническо образование „, в която насока съдът съобразява и характера и естеството на работата на тази длъжност, посочени в длъжностната характеристика, раздел „ Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността“, които са съответни и на посочените такива в предходната длъжностна характеристика, раздел „ Описание на длъжността „. Т.е. нововъзведеното от работодателя образование – не само „ висше „, но и висше техническо„ напълно отговаря на същността на длъжността. След уволнението на въззивника, на длъжността е назначено лицето Р.Д. Г. на основание представена диплома за завършено през 1990 г. полувисше образование в Институт по машиностроене и електротехника - гр.
Пловдив по специалността: Технология на машиностроенето и уредостроенето „, т.е. назначено е лице с висше техническо образование, ОКС „ бакалавър „ - чл. 42 ал. 1 б. „ а „ от ЗВО вр. § 32 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВО / ДВ бр. 41/2007 г. / вр. § 5 от ПЗР на ЗВО. По ниската клафикационна степен – бакалавър, вместо магистър, също не обосновава извод за злоупотреба с права при уволнението на ищеца, предвид притежаваното от него образование / висше, специалност „ физическа култура „/ и същевременно предвид признатата от закона възможност на работодателят да приеме, че по ниската от възведената ОКС „ магистър „ не представлява обективна причина за изпълнение на трудовите функции, изпълняващи съдържанието на длъжността и то при положение, че за нея не е имало кандидат с висше техническо образование, притежаващ и ОКС „магистър „.
Хипотеза на чл. 1а от казаното ТР не е налице, т.к. същата предвижда изначално несъответствие между възведеното от работодателя образование и притежаваното такова от работника/служителя – т.е. още при назначаването си на съответната длъжност той да не е отговарял на това изискване за заемането й. В случая – както се каза по горе, въззивникът е отговарял на изискванията за заемане на длъжността при назначаването си на нея и в частност на изискването за висше образование/магистър, което изискване е впоследствие променено и на което Б. вече не отговаря – висше техническо образование/магистър. Т.е. изменението на изискващото се от работодателя образование за заемането на длъжността е настъпило след възникване на трудовоправната връзка и на това изискване въззивникът не отговаря.
Предвид изложеното налага се извод, че в случая работодателят не е упражнил превратно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от КТ правото си да въведе ново изискване за образователен ценз за длъжността „ *** „. При това положение сами по себе си и във взаимовръзка доводите, че за уволнението по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ законът не предвижда приложение на синдикалната защита за въззивника, както и че той е уволнен само месеци преди да придобие право на пенсия без да му е предложена работа в предприятието на друга длъжност, която е квалифициран да заеме, не обосновават извод за твърдяната от него злоупотреба с права от работодателя при уволнението му, съответно не обосновават извод за неговата незаконосъобразност.
Предвид изложеното правилно искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 е отхвърлен. Съответно правилно са отхвърлени и исковете по чл. 344 ал. 1 т.т.2 и 3 от КТ, т.к. тяхното уважаване е 3 предпоставено изцяло от уважаването на иска по чл.344 ал. 1 т. 1 от КТ.
Предвид изложеното жалбата на ищеца по спора
Първоинстанционното решение се потвърждава като правилно. е неоснователна.
По частната жалба на насрещната страна
Доводите за неприсъдените разноски, съставляващи разликата между договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат от 3 020 лв. и присъденото такова в размер на 900 лв., се основават на това, че то не е прекомерно / както неправилно приел районният съд /, т.к. по делото са проведени шест съдебни заседания и във всяко от тях процесуалният представител на ответника по спора се е явявал лично – без значение, че в някои от заседанията ход на делото не е даван поради поискано отлагано от ищеца. Освен това по делото били представени доказателства в значителен обем, в т.ч. и с преписи за ищеца.
Освен това, възнаграждението е в съответствие с установените от Наредба № /9.7.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Развиват се още доводи, че процесуалното представителство не е по реда на чл. 38 от ЗА , съответно съдът не може да определя адвокатското възнаграждение по свое усмотрение, както и че заплатилата възнаграждението от 3 020 лв. страна е общинско предприятие с фиксиран бюджет и разходите му са строго контролирани от принципала съгласно Система за финансово управление и контрол.
Възраженията са неоснователни.
Като краен резултат определения размер на възнаграждението на ответната по спора страна районният съд е определил на база фактическата и правна сложност на делото с оглед вида и количеството на извършената работа и при съобразяване и с обстоятелството, че адвокатският труд е висококалифициран. Фактическата и правна сложност на делото се явява единственият критерий относно размера на полагащото се на страната адвокатско възнаграждение, т.к. на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 националният съд не е обвързан от предвидените в казаната Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а е свободен сам да определи справедливия размер възнаграждение на база горепосочения единствен критерий, без значение дали го определя в хипотеза на чл. 38 от ЗА или на база договор за правна помощ. Без значение е и че в случая страната, заплатила адвокатско възнаграждение е общинско предприятие.