Решение № 22926 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22926 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110125906 по описа за 2024 година

Изготвя следния проект за доклад по делото:

Ищецът В. И. К. твърди, че на дата 22.04.2021 г. в качеството му на заемател сключва с ответното дружество „М. К.“ АД, договор за заем „Microcredit“ № 900100021351 за сумата от 3000,00 лева. Било уговорено, че ищецът следва да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва - общо 3 697.44 лв., платими на 12 месечни вноски, всяка в размер на 308.12 лв., първата от които платима на 01.06.2021 г.

Сочи, че в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.90%, фиксиран лихвен процент в размер на 40.47 %, като в същият ден и час, с подписването на основания договор страните подписали Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00021351 от 22.04.2021 г., по силата на който дружеството се „съгласило“ да предостави пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок 12 месеца и включващ следните услуги:

1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;

2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „М. К.“ АД,

3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. К.“ АД;

4. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал;

5. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;

1

6. Разглеждане до минути;

7. Преференциално обслужване;

8. Право за участие в специални промоции.

Сочи, че стойността на пакета от допълнителни услуги била определена в размер 1 946.16 лв., срещу насрещно задължение на ищеца да го заплаща за срок от 12 месеца (ведно с вноската по кредита) на равни месечни вноски от по 162.81 лв., като по този начин месечната вноска ставала в размер на общо 470.93 лв., а общата дължима сума по кредита, включваща и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, ставала 5 651.16 лева (при главница 3 000.00 лева).

Поддържа, че по Договор за заем Microcredit № 9001-00021351/22.04.2021 г. В. К. извършил следните плащания, а именно:

-01.06.2021 г. - 471.00 лв., чрез банков превод от „Б. Д.“ ЕАД;

-06.07.2021 г. - 200.00 лв., чрез банков превод от „Б. Д.“ ЕАД;

-15.07.2021 г, - 280.00 лв., чрез банков превод от „Б. Д.“ ЕАД;

-29.07.2021 г. - 2 825.28 лв„ чрез банков превод от „Б. Д.“ ЕАД;

Заявява, че по този договор са извършени плащания в общ размер от 3776.28 лв, като плащанията по процесния договор за кредит ищеца извършил чрез банкови преводи от „Б. Д.” ЕАД с посочено основание: 1. „вноска 9001-00021351” и 2. „пълно погасяване 9001-00021351”. Сочи, че плащанията са извършени чрез банков превод от банковата сметка на ищеца в „Б. Д.” ЕАД по банкова сметка на „М. К.“ АД в „Б. Д.“ ЕАД, посочена в самия договор за кредит.

Счита, че страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит (ЗПК). Сочи, че въз основа на препращане, доколкото безспорно настоящият договор се явява потребителски такъв, за него са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Поддържа, че Договорът за допълнителни услуги към заем Microcredit № 900100021351 от 22.04.2021 г. има своето правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит. Счита, че Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да съществува без предварително сключен между същите страни договор за потребителски кредит, като неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон, а именно – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

2

Твърди, че посочения ГПР не съответства на действително приложения в кредитното отношение. Счита, че Договор за заем Microcredit № 900100021351/22.04.2021 г. и акцесорния Договор за допълнителни услуги към за заем Microcredit № 9001-00021351/22.04.2021 г., по силата на който дружеството се „съгласило“ да предостави пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ са недействителни, тъй като техните стойности не са включени в ГПР. Поддържа, че стремежът на ответника е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК като разписаните предвиждания при формиране на ГПР включват само вземането за главница и лихва.

Сочи, че от една страна, вноската за допълнителни услуги е включена като падежно вземане, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на изискването за еквивалентност на престациите, тъй като представлява към 70 % от предоставената сума по кредита, като по този начин се заобикаля ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на максимално допустимият ГПР.

Заявява, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а посредством изплащането на задължението за допълнителни услуги ще се получи сума, която като финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и които плащания не са включени в ГПР, като тези плащания в същото време са в почти двоен размер на кредитната сума и при включването им в годишния процент на разходите, размерът му значително надхвърля максимално регламентирания в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че оскъпяването на кредита само за срока на действие на договора (около 3 месеца) е приблизително 25 %, или 100 % на годишна база. Твърди, че при извършване на друго изчисление се установява, че ГПР е в размер на 88.372 %, което отново не съответства на посоченото в процесния договор ГПР в размер на 48,90 %.

Изтъква, че след извършена справка на сайта на БНБ се установява, че към датата на сключване на процесния договор основния лихвен процент е в размер на 0.00 %. Сочи, че съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК това означава, че към дата 22.04.2021 г. лихвите и всички други разходи по кредита не могат да надхвърлят петкратния размер на величината 10.00 % (ОЛП +10 пункта) или 50.00 % от заетата сума. Счита, че договора за заем и договора за допълнителни услуги в цялост следва да се обявят за недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаГ.ят в отношенията между страните, представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на Европейския Съюз. Посочва, че договора за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК, като в случая, следва да се приложи чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Твърди, че нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона. Поддържа, че в практиката на СЕС трайно е проведено 3 разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Изтъква, че действително приложения в кредитното отношение ГПР надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че при получен кредит от 3 000 лева се оказва, че сумата която следва да върне заемополучателя е с 2 651.16 лева повече от получената.

Заявява, че уговорките на Договора за „допълнителни услуги“ към Договор за заем Microcredit № 9001-00021351/22.04.2021 г. нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнителна погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т. е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползването на заетата сума.

Счита, че за да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК, като тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Сочи, че липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че в сключения между страните договор нито е посочен верен ГПР, нито е посочено как е формиран и какво точно се включва в него, т. е. какви компоненти включва, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран изискуемия по закон ГПР.

Твърди, че ако при определянето на ГПР се включат допълнителните услуги „Комфорт“ в общ размер на 1 946.16 лева, които са част от плащанията съгласно Погасителния план, то тогава ГПР ще премине границата от 50 % (дължими 5651.16 лева при получени 3 000 лева), като по този начин се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в годишния процент разходи и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за заем като се има предвид, че общият размер на задължението, включващо главница, договорна лихва и „допълнителни услуги“, нараства повече от два пъти.

Счита, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Поддържа, че извеждането на тези "услуги" в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено нарушение на закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението - чл. 26, ал.

1 от ЗЗД. Заявява, че договореното по Договор за допълнителни услуги, съгласно чл.

10а ал. 2 ЗПК също се явява нищожно поради следните причини: тези такси прикриват допълнителни плащания които са печалба за кредитора, и са прикрити допълнителни 4 разходи по кредита.

Твърди, че не е спазено императивното изискване на чл. 11, т. 12 от ЗПК. а именно, че погасителния план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, каквото е законовото изискване. Заявява, че не е нарушена разпоредбата на чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като така сключения договор накърнява добрите нрави и принципа на справедливостта.

Заявява, че в Договор за паричен заем № 9001-00021351/22.04.2021 г. е посочено годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.90%, фиксиран лихвен процент в размер на 40.47 %, като за търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 0 % + 10 пункта, което означава, че за търсения период от време размера на законната лихва към датата на сключване на договора е 10%, а трикратния размер на законната лихва е 30%. Твърди, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва. Счита, че отразеният в договора ГЛП - 40.47% надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора, като е накърнен принципът за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД.

Посочва, че и Договорът за допълнителни услуги към заем № 900100021351/22.04.2021 г. е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, an. 1, предл. 3 от ЗЗД. Твърди, че уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота. Сочи, че защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Конституцията на Република България и е една от основните защитни политики на Европейски съюз. Поддържа, че е нарушена е Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.