Определение № 56 от 19.01.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 785/2025
- Вид
- Определение № 56
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 19.01.2026
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56 гр. Габрово, 19.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500785 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №11340/28.11.2025г. срещу определение №1375/07.11.2025г., по гр.д.№296/ 2025г. на РС- Габрово, с което е отхвърлена молбата на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, за изменение на постановеното Решение № 246/ 11.06.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.
В частната жалба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД се сочи, че РС- Габрово не е администрирал подадената от дружеството частна жалба срещу Определение № 973/17.07.2025г., с което приел, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, поради което моли същата да бъде разгледана от ОС- Габрово.
По отношение на определение №1375/07.11.2025г. се излага, че неправилно съдът не изложил мотиви по направеното от ответника възражение за прекомерност, тъй като адвокатското възнаграждение очевидно е под минимума. Съдът съобразил минималните размери на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не съобразил европейската съдебна практика, че наредбата не следа да се прилага при определяне на адвокатското възнаграждение, а следва да се съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, което не е анализирано. Адвокатският хонорар следвало да бъде присъден в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството в конкретния случай- отрицателен установителен иск за недължимост на суми, обстоятелството, че насрещната страна единствено депозирала искова молба, като производството се е развило в едно открито с.з на база писмени доказателства, изпълнителното дело е изискано и приложено служебно от съда, не са правени допълнителни доказателствени искания.
Претендирано е да се отмени Определение № 1375/07.11.2025г. по гр. д.
1
№ 296/2025 по описа на РС- Габрово и предходното Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. по описа на РС- Габрово, като се измени на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 246/11.06.2025г. по гр. д.
№ 296/2025г на РС- Габрово и на насрещната страна се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно изложените факти в частната жалба.
В законният срок другата страна е подала отговор на частната жалба, в която излага възраженията си срещу същата.
Въззивната инстанция намира за недопустима частната жалба в частта, в която се претендира отмяна на Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. на РС- Габрово, поради липса на правен интерес- това определение вече е отменено. Частната жалба вх. №6383/ 08.08.2025г. срещу Определение № 973/17.07.2025г. е била администрирана и изпратена на ОС- Габрово, образувано е било в.ч.гр.д.№622/2025г. и с определение №974/24.10.2025г. по в.ч.гр.д.№622/2025г. ОС- Габрово е отменил Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. на РС- Габрово, като е върнал делото за произнасяне по чл.248 ГПК, в резултат на което е постановено сега обжалваното Определение № 1375/07.11.2025г. на ГРС.
В частта срещу Определение № 1375/07.11.2025г. по гр. д. № 296/2025 по описа на РС- Габрово частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят не е взел предвид, че възнаграждението на процесуалният представител на ищеца не е определено от съда по чл. 38 ЗА, а е договорно- приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че същото е заплатено напълно и в брой. Жалбоподателят не сочи кой размер е минимален според него, но претендира „да се присъди на насрещната страна адвокатско възнаграждение в минимален размер“.
Не е налице основание за намаляване на договорното и платено от страната адвокатско възнаграждение, поради това, че в обжалваното определение първата инстанция е използвала само като ориентир Наредба №1/09.07.2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения и е изложила съображения, че размера му е под определеният в същата минимум.
Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева не е прекомерно, предвид проведеното съдебно производство, фактическата и правна сложност на същото и поведението на страната, която го оспорвапредявеният иск не е признат, а е оспорван като неоснователен и недоказан.
Изготвянето на искова молба, явяването в открито с.з. и изразяване на становища по делото лично от адвоката, а не по електронен ред, тъй като процесуалният представител се е явил пред съда, не означава по- малък обем работа от тази на другият процесуален представител, който не се е явил, а е подал писмено становище. Сравнявайки размерите на възнагражденията, които са искани от процесуалните представители по делата във връзка с конкретният казус, следва да се вземе предвид също, че на 09.08.2016г., при образуване на изпълнително дело №976/2016г., по което кредиторът е 2 възложил на съдебният изпълнител да извършва действия съгласно чл. 18 ал.1 ЗЧСИ, юристконсултското възнаграждение е в размер на 530 лева и същото не е прието за прекомерно.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, частна жалба вх. №11340/28.11.2025г. В ЧАСТТА, в която се претендира да се отмени Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. по описа на РС- Габрово, като недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1375/ 07.11.2025г., по гр.д.№296/ 2025г. на РС- Габрово, с което е отхвърлена молбата на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, за изменение на постановеното Решение № 246/ 11.06.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като неоснователна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56 гр. Габрово, 19.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500785 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №11340/28.11.2025г. срещу определение №1375/07.11.2025г., по гр.д.№296/ 2025г. на РС- Габрово, с което е отхвърлена молбата на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, за изменение на постановеното Решение № 246/ 11.06.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.
В частната жалба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД се сочи, че РС- Габрово не е администрирал подадената от дружеството частна жалба срещу Определение № 973/17.07.2025г., с което приел, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, поради което моли същата да бъде разгледана от ОС- Габрово.
По отношение на определение №1375/07.11.2025г. се излага, че неправилно съдът не изложил мотиви по направеното от ответника възражение за прекомерност, тъй като адвокатското възнаграждение очевидно е под минимума. Съдът съобразил минималните размери на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не съобразил европейската съдебна практика, че наредбата не следа да се прилага при определяне на адвокатското възнаграждение, а следва да се съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, което не е анализирано. Адвокатският хонорар следвало да бъде присъден в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството в конкретния случай- отрицателен установителен иск за недължимост на суми, обстоятелството, че насрещната страна единствено депозирала искова молба, като производството се е развило в едно открито с.з на база писмени доказателства, изпълнителното дело е изискано и приложено служебно от съда, не са правени допълнителни доказателствени искания.
Претендирано е да се отмени Определение № 1375/07.11.2025г. по гр. д.
1
№ 296/2025 по описа на РС- Габрово и предходното Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. по описа на РС- Габрово, като се измени на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 246/11.06.2025г. по гр. д.
№ 296/2025г на РС- Габрово и на насрещната страна се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно изложените факти в частната жалба.
В законният срок другата страна е подала отговор на частната жалба, в която излага възраженията си срещу същата.
Въззивната инстанция намира за недопустима частната жалба в частта, в която се претендира отмяна на Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. на РС- Габрово, поради липса на правен интерес- това определение вече е отменено. Частната жалба вх. №6383/ 08.08.2025г. срещу Определение № 973/17.07.2025г. е била администрирана и изпратена на ОС- Габрово, образувано е било в.ч.гр.д.№622/2025г. и с определение №974/24.10.2025г. по в.ч.гр.д.№622/2025г. ОС- Габрово е отменил Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. на РС- Габрово, като е върнал делото за произнасяне по чл.248 ГПК, в резултат на което е постановено сега обжалваното Определение № 1375/07.11.2025г. на ГРС.
В частта срещу Определение № 1375/07.11.2025г. по гр. д. № 296/2025 по описа на РС- Габрово частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят не е взел предвид, че възнаграждението на процесуалният представител на ищеца не е определено от съда по чл. 38 ЗА, а е договорно- приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че същото е заплатено напълно и в брой. Жалбоподателят не сочи кой размер е минимален според него, но претендира „да се присъди на насрещната страна адвокатско възнаграждение в минимален размер“.
Не е налице основание за намаляване на договорното и платено от страната адвокатско възнаграждение, поради това, че в обжалваното определение първата инстанция е използвала само като ориентир Наредба №1/09.07.2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения и е изложила съображения, че размера му е под определеният в същата минимум.
Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева не е прекомерно, предвид проведеното съдебно производство, фактическата и правна сложност на същото и поведението на страната, която го оспорвапредявеният иск не е признат, а е оспорван като неоснователен и недоказан.
Изготвянето на искова молба, явяването в открито с.з. и изразяване на становища по делото лично от адвоката, а не по електронен ред, тъй като процесуалният представител се е явил пред съда, не означава по- малък обем работа от тази на другият процесуален представител, който не се е явил, а е подал писмено становище. Сравнявайки размерите на възнагражденията, които са искани от процесуалните представители по делата във връзка с конкретният казус, следва да се вземе предвид също, че на 09.08.2016г., при образуване на изпълнително дело №976/2016г., по което кредиторът е 2 възложил на съдебният изпълнител да извършва действия съгласно чл. 18 ал.1 ЗЧСИ, юристконсултското възнаграждение е в размер на 530 лева и същото не е прието за прекомерно.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, частна жалба вх. №11340/28.11.2025г. В ЧАСТТА, в която се претендира да се отмени Определение № 973/17.07.2025г. по гр. д. № 296/2025г. по описа на РС- Габрово, като недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1375/ 07.11.2025г., по гр.д.№296/ 2025г. на РС- Габрово, с което е отхвърлена молбата на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, за изменение на постановеното Решение № 246/ 11.06.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като неоснователна.
Определението е окончателно.