Решение № 457 от 21.10.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Несебър, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Иво Н. Петков като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20262150100680 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7382/30.06.2026 г. н а Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес в *****, срещу собствениците в Етажната собственост на *****, с адрес в *****“, представлявани от председателя на управителя в корпус В – *****, с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразно решението по т. 5, взето от общото събрание на ЕС, проведено на 27.05.2026 г. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че ищецът е съсобственик, заедно със съпругата си ***** А.а, на самостоятелен обект в ответната ЕС – ап. 22, както и че на посочената дата било взето оспорваното решение на ОСЕС. Заявява се незаконосъобразност на оспореното решение и нарушения на процедурните правила при взимането му, както следва: нередовно свикване по чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС от лице с неизяснена представителна власт спрямо дружеството-управител; нарушение при избора на протоколчик на ОС по чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС; нарушение във връзка със съдържанието на протокола по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и липса на подпис под него за управител по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС; нарушение на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и липса на поставено съобщение за изготвения протокол. Оспорва се съдържанието на протокола от ОСЕС и се твърди материална незаконосъобразност на решението по т. 5 като противоречащо на чл. 50, ал. 3 и ал. 5 от ЗУЕС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 8871/05.08.2026 г. от страна на ответната етажна собственост, с който е взето становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва, че ищецът притежава качеството на етажен собственик и че е упражнил правата си в преклузивния законов срок, но се заявява неоснователност на доводите му. Излагат се подробни насрещни твърдения, обосноваващи законосъобразността на оспореното ОСЕС и взетите на него позитивни решения. Развиват се доводи за злоупотреба с право от страна на ищеца, предвид системно водените от него дела за отмяна на решения на ЕС.

В проведено по делото съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа 1 исковата молба и моли за отмяна на оспореното решение, като незаконосъобразно.

Ответната етажна собственост се представлява от упълномощен адвокат в съдебно заседание, който поддържа дадения отговор, моли искът да бъде отхвърлен, като на ищеца бъдат присъдени съдебни разноски по списък.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и че е било взето решението, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 12, ал. 1, чл.

16, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС, вкл. при спазване на материалния закон при приемането му /чл. 50, ал. 3 и ал. 5 от ЗУЕС/.

С приетия за окончателен, при отсъствие на възражения на страните, доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е собственик на находящ се в ЕС СОС – ап. 22, както и че на 27.05.2026 г. са взети решения на ответната ОСЕС, вкл. оспореното.

В потвърждение правото на собственост на ищеца спрямо СОС с ид. № *** – ап. № 22, находящ се в бл. В на к-с „*****“, е представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том XI, рег. № 8606, дело № 1997/18.08.2008 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, вписан в НК с рег № 110, район на действие – НРС /л. 7-9 от делото/.

Съгласно представени към исковата молба и уточняваща молба на ответната страна от 30.09.2026 г. протокол и приложения към него, на 27.05.2026 г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената сграда, на което се взели решения, вкл. това предмет на оспорване по настоящото дело.

Между страните няма спор, че ответната ЕС към датата на оспореното ОС и в хода на процеса се представлява от управителя *****, чрез *****.

Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

Във връзка с проведеното производство по оспорване истинността на протокол от провеждането на ОСЕС от 27.05.2026 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал.

9 от ЗУЕС:

Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо 2 оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.

В настоящия случай и съобразно доказателствата по делото съдът намира, че ищецът е оспорил надлежно протокола в законовия срок. Видно от представени от ищеца и ответника съобщение, протокол, имейл кореспонденция, възражение и отговор /л. 11-20; л. 34-35; л. 45-58; л. 61-63 от делото/ изготвянето на протокола е било оповестено на 01.06.2026 г. с поставяне на съобщение на видни места в общите части на ЕС, като в срок ищецът е възразил срещу съдържанието му и е получил отговор от 26.06.2026 г., с който оплакванията му са счетени за несъществени и исканата поправка на протокола е отказана.

В съдебно заседание по делото на 13.10.2026 г. ищецът изрично заяви, че поддържа оспорване на протокола и счита същия за дописан на стр. 4, по т. 5, абзаци 7 и 8. Не ангажира доказателства във връзка с твърдяното дописване.

След запознаване със съдържанието на протокола от процесното ОСЕС, съдът достигна до крайния извод, че същият отразява вярно вписаните в него обстоятелства, съответно е придобил стабилитет и обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Ищецът не успя да проведе успешно производство по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, в резултат на което да се установи, че на оспореното ОСЕС не са направени разискванията по т. 5, абзац 7 и 8. Същевременно, съдът се солидаризира с изложеното от ответната страна становище в отговора на възражението, че протоколът не следва да съдържа дословно разискванията по гласуваните решения, а е достатъчно да отразява същността им. Видно от разискванията по т. 5 от дневния ред на оспореното ОСЕС, председателстващият събранието Румяна Георгиева е разяснила мотивите за направено предложение да се гласува събирането на средства за фонд „Ремонт и обновяване“ /ФРО/ на каса в офиса на комплекса, а не по банкова сметка. Сред аргументите са и посочените по абз. 7 и 8 във връзка с практиката на банка ДСК и Общ.Несебър в подобни случаи. Посочените изявления съставляват част от логично и последователно изказване, подкрепят общия му смисъл и по същество не го влияят. Смисълът на цялостното изявление е, че поради затруднения в оперирането на нарочна сметка на ЕС за целите на ФРО се предлага събирането на средствата на каса. В разискванията се съдържа и изявление на ищеца, срещу което същият не възразява, като отразеното като взето по т. 5 решение смислово кореспондира с мотивировката на предложението на председателстващия ОС. Не се оспорва от ищеца, че цялостният смисъл на подложеното за гласуване решение по т. 5 е такъв, какъвто е отразен в протокола. При това положение, съдът намира за несъстоятелно възражението на ищеца за дописване на протокола.

По изложените съображения, съдът намира, че представеният протокол от проведеното на 27.05.2026 г. ОС в ответната ЕС отразява вярно фактите и обстоятелствата, за чието удостоверяване е съставен и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.

По възраженията на ищеца за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

По възраженията на ищеца за нарушения на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС:

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителя /председателя на УС/, а с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата най-късно 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не 3 по-късно от 24 часа.

Няма спор, че процесното ОСЕС е свикано с надлежна по съдържание покана и в законовите срокове. Що се касае до отправянето от управителя на ЕС чрез пълномощник, съдът намира, че това действие не съставлява визираното от ищеца нарушение по чл. 12, ал. 1 вр. чл. 13 от ЗУЕС. Видно от протоколно решение на дружеството - управител на ЕС от 06.04.2026 г. /л. 65 от делото/, същото, чрез законния си представител *****, надлежно е взело решение за провеждане на ОС с обвения в поканата дневен ред , вкл. е изложило мотиви за предложените за гласуване решения и е упълномощило служител на дружеството – ***** /мениджър на комплекс „*****“/ фактически да организира и проведе от името на управляващото ЕС дружество предвиденото събрание. Касае се до упълномощаване по реда на чл. 26 от ТЗ, при което на основание ал. 4 пълномощникът се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник.

Предвид изложеното и съобразявайки относимите към спорния въпрос покана за свикване на ОС и протокол за поставянето, съдът намира за спазени изискванията на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС в случая, а събранието за надлежно свикано от управляващото дружество, действало чрез търговски пълномощник.

По възраженията на ищеца за нарушения на чл. 16, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС:

Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС, протоколът от ОСЕС се води от избран с обикновено мнозинство на ОС протоколчик, следва да отговаря на законодателни изисквания за минимално съдържание, подписва се от председателстващия и протоколчика и се оповестява със съобщение за изготвянето му от управителя и един етажен собственик.

В случая, от анализа на приетите писмени доказателства не се установяват твърдените от ищеца нарушения на горните законови изисквания. Действително, за протоколчик на събранието е избран юрист на управляващото ЕС дружество, за който няма данни да има качеството на собственик, ползвател или обитател на ЕС, но доколкото законът не поставя изрични изисквания към лицето-протоколчик, съдът намира, че проведеният на ОСЕС избор е законосъобразен. Видно от разискванията, след приканване на съсобствениците да направят предложения за протоколист и липсата на постъпили такива, председателстващият събранието пълномощник на управителя е предложил за протоколист да се избере служител на управляващото дружество, което се явява и етажен собственик в ЕС /л. 51 от делото/. Така, с оглед мнозинството по предложеното решение съдът намира за изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС.