Решение № 4930 от 29.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4930 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100513401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 16396 от 01.09.2024г., постановено по гр.д. № 40161/2022г. по описа на СРС, 162-ри състав, е отхвърлен предявеният от З. Р. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за паричен заем № 2322262 от 15.12.2020г., както и предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от същия договор.

Отхвърлен е предявеният от З. Р. Д. срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство. Отхвърлен е предявеният от З. Р. Д. срещу „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 395,28 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем № 2322262 от 15.12.2020г., както и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 127,79 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчителство. Със същото решение З. Р. Д. е осъдена да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от

150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, а на „Ай Тръст“ ЕООД – сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата З. Р. Д., в която са развити съображения за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че не била доказала наличието на правоотношение по договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, бил неправилен, защото съдът не бил уважил релевираното с исковата молба искане по реда на чл. 190 ГПК да бъдат задължени ответниците да представят преписи от двата договора, а същевременно с обявения за окончателен доклад по 1 делото бил обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че тези договори са сключени с посоченото съдържание. Освен това от приетото от СРС експертно заключение по съдебно-счетоводна експеретиза се установявало, че такива договори съществували и били осчетоводени, като били установени и плащанията на страните по тях, както и размерите на вземанията, лихвения процент и годишния процент на разходите. С оглед на това поддържа, че съществуването на договорите се установявало по делото и същите били нищожно на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото било установено, че при включване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство в годишния процент на разходите, същият възлизал на 226,24%, докато в договора бил посочен ГПР от 47,80%. Позовава се на решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, съгласно което ГПР, който не отразява точно всички разходи за потребителя, лишава последния от възможност да определи обхвата на своето задължение и в такъв случай договорът за потребителски кредит следвало да се счита за нищожен. С оглед нищожността на сключените договори, основателен бил и искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото от експертното заключение се установило, че жалбоподателката била заплатила на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 2705,17 лева, която надхвърляла чистата стойност на кредита с 595,17 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски в двете съдебни производства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД не са депозирали отговори на въззивната жалба.

С молба от 02.06.2025г. въззиваемата страна „Кредисимо“ ЕАД е заявила, че оспорва депозираната въззивна жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу присъждането на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

С молба от 02.06.2025г. въззиваемата страна „Ай Тръст“ ЕООД също е заявила, че оспорва въззивната жалба и счита първоинстанционното решение за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и също прави възражение срещу присъждането на възнаграждение за безплатна защита.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в частта, с която са отхвърлени предявените главни искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство и за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата от 395,28 лева.

Относно неговата правилност, както и неговата допустимост в частта, с която са отхвърлени предявените евентуални искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

4.1 от договора за паричен заем и за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на З. Р. Д. сумата от 127,79 лева – недължимо платено възнаграждение за поръчителство, съдът намира следното.

Основателно е оплакването на въззивника З. Р. Д. за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на извода на СРС, че същата не била доказала сключването на Договор за потребителски кредит № 2322263 от 15.12.2020г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 15.12.2020г. Още с исковата молба жалбоподателката-ищца е направила искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника „Кредисимо“ ЕАД да представи по делото препис от договора за потребителски кредит, както и за задължаване по същия ред на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да представи препис от договора за предоставяне на поръчителство. С подадените отговори на исковата молба ответниците „Кредисимо“ ЕАД и 2

„Ай Тръст“ ЕООД изрично са заявили, че не оспорват сключването на договора за потребителски кредит, както и договора за предоставяне на поръчителство. С определението по чл. 140 ГПК от 20.03.2024г., съдържащо и проекта за доклад по делото, първоинстанционният съд не се е произнесъл по доказателственото искане на ищцата, а вместо това е посочил в доклада по делото, че между страните не се спори относно факта на сключване на двата договора. С обжалваното решение съдът е приел, че въпреки указаната й доказателствена тежест, ищцата не е доказала сключването на процесния договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство като обстоятелството, че ответниците не оспорвали тяхното сключване, не освобождавало ищцата от процесуалното задължение за провеждане на доказване.

Видно от гореизложеното, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е счел за недоказано обстоятелство, за което е посочил в доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че е безспорно между страните. Ако съдът е считал, че това обстоятелство е спорно и подлежи на доказване, той е следвало да уважи направеното с исковата молба доказателствено искане в тази насока, а ако го е приел за безспорно, въпросът за неговото доказване от ищцата не може да бъде поставян. В случая сключването на двата договора е безспорно между страните, както в първоинстанционното, така и в настоящото въззивно производство, като тяхното съдържание се изяснява от приетите във въззивното производство преписи от договорите.

Доколкото липсата на доказателства за правоотношенията между страните е единственото изложено от СРС основание за отхвърляне на всички предявени искове и съдът не е разгледал твърденията и възраженията на страните, това следва да бъде направено от въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от З. Р. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020г., а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от същия договор. Предявен е от З. Р. Д. срещу „Ай Тръст“ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за поръчителство от 15.12.2020г. Предявен е и осъдителен иск от З. Р. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 990,45 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020г., а в условията на евентуалност – за сумата от 500 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Със свое писмено становище от 23.05.2024г. ищцата е намалила главния осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от 990,45 лева на 395,28 лева чрез оттегляне на разликата, а евентуалния осъдителен иск е намалила от 500 лева на 127,79 лева, отново чрез оттегляне на разликата. Изменението на исковете е допуснато с протоколно определение от 28.05.2024г.

По така предявените установителни искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и съдържанието на уговорката на чл. 4.1 от него, а също така и сключването на договора за предоставяне на поръчителство. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнени изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че клаузата на чл. 4.1 от договора е индивидуално уговорена, респективно възраженията срещу релевираните доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

По предявените осъдителни искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже плащането на претендираните суми, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на годно правно основание за неговото извършване.

От приетия във въззивното производство Договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020г. се установява, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал на ищцата кредит в размер на 2110 лева, от които размер на кредита 2000 лева и размер на 3 застрахователна премия от 110 лева, платим на 10 месечни погасителни вноски от по 251,27 лева всяка с краен срок на плащане 30.09.2021г. Годишният лихвен процент по кредита е в размер на 39,71%, а годишният процент на разходите е в размер на 47,80%. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението (i) да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице – поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.

Разпечатката съдържа 30 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d96fe9c0-1b09-44f8-a78d-a19ad583e4b8