Решение № 45 от 22.05.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Разград, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600102 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда рег. № 18/26.02.2026 г., постановена по нох дело № 760/2025 г., РС-Разград признал подсъдимата Р. З. Б., за виновна в това, че в периода от 27.11.2006 г. до 31.10.2024 г., в гр. Разград и в гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 2428/19.10.2006 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски“ Разград, приложен съответно към: Заявление с вх. № 18796/27.11.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. № 18797/27.11.2006 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, подадени до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ Разград /сега ТП на НОИ - Разград/, Заявление-декларация с вх.

№ ЗХУ-ИО/Д-РР/2149/19.08.2020 г. по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания за месечна финансова подкрепа, подадена до Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари, на обща стойност 55 466,06 лв., представляващи изплатени суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт София, пари на обща стойност 3 242,70 лв., представляващи изплатена месечна финансова подкрепа по реда на Закона за хората с уврежданията, собственост на Агенция “Социално подпомагане“ 1 София, всичко на обща стойност 58 708,76 лева, с намерение да ги присвои престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът осъдил подсъдимата Р. Б. да заплати на Агенция “Социално подпомагане“ - София сумата от 1 657,97 евро, като имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2024 г. до окончателното плащане.

С присъдата съдът осъдил подсъдимата Р. Б. да заплати на Национален осигурителен институт - София сумата от 28 359,35 евро, като имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2024 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимата Б. да заплати по сметка на ОДМВР-Разград сумата 534,14 евро, представляваща разноски на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на Районен съд - Разград сумата от 44,00 евро за деловодни разноски, както и сумата от 1200,69 евро за държавна такса върху уважените граждански искове.

Недоволна подсъдимата Б. обжалва присъдата чрез защитника адв. Н., в частта досежно наложеното наказание и в гражданскоосъдителната част. Във въззивната жалба се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на смекчаващите вината обстоятелства. От въззивната инстанция се иска да намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода до възможния минимум от три месеца. По отношение на гражданскоосъдителната част се иска да бъдат намалени присъдените на гражданските ищци суми като бъдат изключени сумите, погасени по давност в рамките на изтеклата абсолютна погасителна давност.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимата на същите основания и със същите искания.

В лично изявление подсъдимата Б. заявява, че подържа становището на защитника.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Разград намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразно.

Счита, че наложеното наказание в предвидения минимален размер от две години лишаване от свобода е съобразено с обществената опасност на деянието и времевия период, така и с данните за личността на подсъдимата, поради което не се явява несправедливо и предлага на съда да потвърди присъдата.

В реплика защитникът заявява, че всяко едно решение на ТЕЛК минава контрол в НОИ и как след 20 години било открито кое лице е пролежало в хирургично отделение в болницата.

В последната си дума подсъдимата заявява, че няма какво да каже.

2

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните, на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимата Р. З. Б. признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласила да не се събират доказателства за тези факти.

Изложената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционният съд фактическа обстановка е следната:

Подсъдимата Р. З. Б. е родена на ***, обл. Разград, български гражданин, с основно образование, омъжена, неосъждана, пенсионер.

През 2006г. подсъдимата Р. Б. не e постъпвала за лечение в Хирургично отделение към МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД Разград и съответно от лечебното заведение не са издавани Протокол № 589/05.10.2006 г. и Епикриза ИЗ 12579/ХО 1948. Същата година подсъдимата се сдобила по неустановен начин и от неустановено лице с Експертно решение № 22428, зас.№ 179 от 19.10.2006 г., в което било посочено, че е издадено от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” - Разград. В решението е посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза “варикозни вени на долните крайници” и е определена 72% трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация е посочена 30.09.2006 г., а срок на инвалидността - пожизнен. На експертното решение е придаден вид, че е подписано от председателя и членовете на ТЕЛК при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ Разград, а именно д-р П.И.И., д-р В.К.Ш., д-р Р.Д.Д., и Р.Б.Х.. Освен това в Регионалната здравна инспекция - Разград на името на подсъдимата е образувано медицинско експертно досие (МЕД), към което освен посоченото Експертно решение са приложени Протокол № 589/05.10.2006 г. на медицинска комисия “Хирургично отделение“ към МБАЛ “Св. Иван Рилски“ АД Разград и Епикриза ИЗ 12579/ХО 1948 от МБАЛ “Св.

Иван Рилски“ Разград, Хирургично отделение, за заболяванията и лечението на подсъдимата Р. Б.. От направена справка в информационната система на болничното заведение /писмо изх. № П- 704#1/24.09.2025 г. се установява, че за периода 30.09.2006 г. - 05.10.2006 г. подсъдимата не приемана за лечение в Отделение по хирургия на МБАЛ “Св. Иван Рилски“ АД Разград и не е издаван протокол от медицинска комисия. Посочената ИЗ № 12579/ 2006 г. и Епикризата са на лицето Г.Й.И., който пролежал в Гастроентерологично отделение. Протокол № 589/ 05.10.2006 г. и Епикриза ИЗ 12579/ХО 1948 не са издавани от МБАЛ “Св. Иван Рилски“ АД Разград на Р. Б..

Въпреки, че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК и от там не й е издадено Експертно решение № 2428/ 19.10.2006 г., на 27.11.2006 г. в гр.

Разград, подсъдимата Р. Б., подала в Районно управление Социално осигуряване Разград /сега Териториално поделение на НОИ Разград/

Заявление с вх. № 18796/ 27.11.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх. № 18797/27.11.2006 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно 3 управление Социално осигуряване - Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ - Разград/. Заявленията са подадени пред служителя свидетеля Н.В., а към тях е приложен неистинския официален документ горепосоченото експертно решение, тъй като същият документ бил задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите. След като свидетеля Н.В. приела подадените от подсъдимата заявления е образувана пенсионна преписка, придвижена по надлежния ред. Медицинската комисия в ТП на НОИ - Разград, въз основа на посоченото в приложеното експертно решение, издала решение, с което потвърдила оценката за трайно намалената работоспособност на подсъдимата Р. Б.. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на приложеното експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подсъдимата Р. Б. има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, както и лична социална пенсия. C разпореждане № ********** от 05.02.2007г. на директора на ТП на НОИ, на подсъдимата Р. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 89,25 лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 17,33 лева. Сумите впоследствие са индексирани.

Така за времето от 27.11.2006 г. до 31.10.2024 г. /като сумите, които били получени са за времето от датата на инвалидизирането -30.09.2006 г./, подсъдимата Р. Б. получила от ТП на НОИ - Разград парична сума в размер на 55 466,06 лева, представляваща изплатени пенсии, които й били изплащани в пощенската станция в гр. Цар Калоан за периода от месец септември 2006г. до месец юли 2007 г. и от месец август 2007г. до месец януари 2011г. , а след това по банкова сметка, открита в ЦКБ АД. Първоначално размера на отпуснатите пенсии бил 106,58 лева общо, а впоследствие били индексирани, като считано от месец юли 2007г. размера бил увеличен на 117,24 лева общо; считано от месец октомври 2007 г. размера бил увеличен на 128,95 лева общо; считано от месец юли 2008 г. размера бил увеличен на 142,29 лева общо, считано от месец януари 2009 г. - 156,53 лева общо- считано от месец юли 2009 г. - 170,62 лева общо; считано от месец юни 2012 г. - 179,99 лева общо; считано от месец април 2013 г. - 187,75 лева общо считано от месец юли 2014 г. - 193,31 лева общо, считано от месец юли 2015 г. - 196,39 лева общо, считано от месец юли 2016г.- 200,53 лева общо, считано от месец юли 2017 г. - 220,08 лева общо, считано от месец октомври 2017 г. - 241,08 лева общо, считано от месец юли 2018 г. - 249, 06 лева общо, считано от месец януари 2019 г. - 217,98 лева общо, считано от месец юли 2019 г. — 230,40 лева общо, месец юли 2020 г.262,50 лева общо, считано от месец август 2020 г. - 312,50 лева общо, считано от месец януари 2021 г. - 365,00 лева общо, считано от месец октомври 2021 г.

- 435, 00 лева общо, считано от месец януари 2022 г. - 448,50 лева общо, считано от месец юли 2022 г. 490,35 лева общо, считано от месец юли 2023 г. размера бил увеличен на 549,19 лева и считано от месец юли 2024 г. размера бил увеличен на 609,60 лева общо.

С разпореждане № 2146-16-131/18.10.2024 г. на ТП на НОИ - Разград, считано от 09.10.2024 г., отпуснатите на подсъдимата Р. З. Б. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал.1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване 4

(КСО).

Подсъдимата Р. Б. разбрала, че с притежавания от нея неистински официален документ - Експертно решение № 2428/ 19.10.2006 г. може да получава неправомерно парични средства и от Дирекция Социално подпомагане - Разград. В тази връзка, на 19.08.2020 г. подсъдимата Б. се явила в Дирекция Социално подпомагане - Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян. Подала Заявление- декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РР/2149/19.08.2020 г. - за месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от Закона за хората с увреждания. Молбата-декларация подала пред социалния работник в Дирекция социално подпомагане - Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян Й. Й., до Директора на Дирекция Социално подпомагане - Разград. В същата подсъдимата Б. декларирала, че притежава експертно решение № 2428 от 19.10.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” Разград и го приложила. Въз основа на така подаденото заявление и приложеното към него Експертно решение, на подсъдимата Р. Б. били отпуснати добавки за период от пет години считано от 01.09.2020 г.