Решение № 1985 от 02.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1985 гр. София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20211110214552 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. СТ. К., ЕГН ..., с адрес в гр.София, ..., чрез адв.П.В., срещу Наказателно постановление № 21-4332-009498/17.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се навежда, че издаденият АУАН е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, както и че наказващият орган необосновано не е обсъждал налице ли са условията на чл. 28 от ЗАНН, както и възраженията на жалбоподателя, депозирани в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. На следващо място се сочи, че жалбоподателят е представил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 18.04.2021 г., обстоятелство, което е посочено и в самия АУАН, който факт не е обсъден и взет предвид от наказващия орган.

1

По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят Н. СТ. К., редовно призован, се представлява от адв.В., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество същата поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение № 410333/18.04.2021 г., съставен от ЕМ. АТ. Л. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетеля Л.М.А. е констатирано, че на 18.04.2021 г. около 15:45 часа в гр. София, по бул. „Никола Вапцаров“, с посока на движение от бул.„Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“, жалбоподателят Н.

СТ. К. управлява лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № ..., като при извършената проверка от правоохранителните органи срещу № 37 е установено, че превозното средство няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото представената от водача полица с № BG/30/121001098035 била валидна от 16:32 часа на 18.04.2021г.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, като след съставянето му препис от същия е връчен на К., който го подписал без конкретни възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал възражения срещу АУАН, в които изложил, че последният не отговаря на изискванията по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, както и че счита, че следва да бъде приложена 2 разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-009498/17.05.2021г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, като наказващият орган, при упражняване на правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, изрично е фиксирал обстоятелството, че автомобилът е собственост на В.Д.Д..

Препис от НП е връчен на 01.10.2021 г. лично на въззивника, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок в СРС, видно от положения печат.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител ЕМ.

АТ. Л., се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Л. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Видно от приложената по делото справка от електронния сайт на Гаранционен фонд, процесното МПС не е притежавало валидна застраховка ГО на автомобилистите, като сключената такава е с начална дата на покритие 3

18.04.2021 г., 16:32 ч., който темпорален момент е последващ спрямо извършената проверка от органите на МВР.

Обстоятелството, че собственик на превозното средство към датата на описаното в АУАН деяние е трето лице, различно от жалбоподателя К., не се оспорва от страна на въззивника.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговият механизъм и авторство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуема от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и 4 обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, поради което и възражението на жалбоподателя в противоположния аспект не може да бъде споделено. В тази връзка следва да бъде посочено, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съобразно прочита на АУАН, както и на издаденото въз основа на него НП е видно, че същите са фиксирани недвусмислено.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Н. СТ. К. е ангажирана, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 18.04.2021 г. около 15:45 часа в гр. София, по бул. „Никола Вапцаров“, с посока на движение от бул.„Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“, жалбоподателят Н.

СТ. К. управлявал лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № ..., собственост на

В.Д.Д., като при извършената проверка от правоохранителните органи срещу № 37 е установено, че превозното средство няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото представената от водача полица с № BG/30/121001098035 била валидна от 16:32 часа на 18.04.2021г. Правилно така очертаната неправомерна деятелност е квалифицирана като нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като законодателят е предвидил отговорност не само за собственика на превозното средство, който не изпълни задължението си да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /арг. от чл. 638, ал. 1 КЗ/, но и за всяко 5 лице, което не притежава вещно право върху съответното МПС и управлява същото без нейното наличие. Този законодателен подход е провокиран от обстоятелството, че управлението на

МПС представлява правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, която крие потенциален риск за увреждане на живота, здравето и имуществото на трети лица, поради което е необходимо всяко превозно средство, което не е спряно от движение, да притежава валидна застраховка ГО.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 КЗ, която съдържа състав на административно нарушение и следващото се за него административно наказание. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен коректно.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал извършването на деянието, изразяващо се в управление на превозно средство без валидно сключена задължителна застраховка ГО, но е бил нормативно задължен да стори това, като в случая не са констатирани пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност в очертаната насока.

По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева съдът намира, че съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ предвидената от законодателя санкция е в абсолютно определен размер, поради което не съществува юридическа възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.