Решение № 3998 от 05.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3998 гр. ***, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110205938 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от С. М. А., ЕГН **********, чрез адвокат М. Е.

В. – САК, срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-005429 от 18.03.2025 г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт, като се претендира неговата отмяна. Сочат се противоречия във фактическата обстановка, свързани с неясно посочване на часа на проверката и часа на взетата с техническо средство проба за съдържание на алкохол в кръвта в обжалвания акт. В допълнение към жалбата са депозирани писмени бележки, с които се моли алтернативно приложението на чл. 28 ЗАНН – да бъде прието административното нарушение за маловажен случай.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована се явява и се представлява. Поддържа жалбата по наведените в нея доводи. В хода на съдебното следствие, жалбоподателката не отрича употребата на алкохол на процесната дата. В хода на съдебните прения адв. В. моли за отмяна на атакуваното НП, алтернативно да се приеме случаят за маловажен.

Претендира разноски и представя списък.

Наказващият орган – началник група в ОПП-СДВР, редовно призован не изпраща представител. С писмено становище от гл. юрисконсулт С.М., с 1 пълномощно от наказващия орган, се прави искане за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице – наказаното физическо лице и против подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2025 г., около 02:41 часа, жалбоподателката управлявала в гр.

***, по ул. „Фритьоф Нансен“ с посока на движение от бул. „Патриарх Евтимий“, към ул. „Гургулят“, лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.

№ ***. Същата била спряна за проверка от полицейските служители Б. К.

(актосъставител) и И. Б. (свидетел) и била тествана с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, фабричен № ARDM-0219, като уредът отчел положителен резултат, а именно наличие на 0.98 проМ. алкохол в издишания въздух, с час на пробата 02:39 часа. След отчитане на пробата с техническото средство, полицейският служител Б. К. издал на жалбоподателката А. талон за изследване № 292790 и същата била изпратена в УМБАЛ „Св. Анна“. Тя дала кръвна проба за изследване в 04:10 часа. Резултатът от изследването бил обективиран в протокол за химическо изследване (ПХИ) за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 89/17.02.2025 г., отчел наличието на 0.95 проМ. етилов алкохол в кръвта на жалбоподателката.

Въз основа показанията на техническото средство "Алкотест Дрегер" 7510, фабричен № ARDM-0219, проба № 00090, взета в 02:39 ч. на 15.02.2025 г., Б. К., на длъжност старши полицай при 0 1 РУ-СДВР съставил на жалбоподателката А. С. GA № 3262743/15.02.2025 г., в който вписал часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство - 0,98 проМ. алкохол в издишания въздух. Като нарушени законови разпоредби посочил нормата на чл. 5, ал. 3, т.

1 ЗДвП. А. бил връчен на жалбоподателката, като същата го приела без възражения. Такива не постъпили и в допълнително предоставения срок.

Въз основа съставения А. и материалите по преписката и при идентично посочване на времето и мястото на извършване на нарушението, и отчитайки резултата от кръвната проба, обективиран в ПХИ № 89/17.02.2025 г., старши инспектор Г.Б., на ръководна длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР издала против жалбоподателката атакуваното наказателно постановление № 25-4332-005429/18.03.2025 г., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП административно 2 наказващият орган наложил на С. А. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласни – показанията на свидетелите Б. К. и И. Б., обясненията на жалбоподателката С. А.; както и писмените, приобщени на основание чл 283 НПК – А. серия GA № 3262743/15.02.2025 г., наказателно постановление № 25-4332-005429/18.03.2025 г., талон за изследване № 292790, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, протокол за химическо изследване № 89/17.02.2025 г., справка – картон на водач, документ от извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Dräger Alcotest 7510“, докладна записка, заповед № 8121к-12047/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници, а само ще маркира основните моменти по доказателствата.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители Б. К.

(актосъставител) и И. Б. (свидетел) като еднопосочни и безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства. От показанията на свидетелите К. и Б. се установяват обстоятелствата по съставяне на А. серия G A № 3262743 и извършената проверка. Съдът кредитира като съответни и отговарящи на установеното с А. и обясненията дадени от жалбоподателката С. А. в хода на съдебното следствие, в които не отрича употребата на алкохол, преди управление на МПС на процесната дата.

Изложеното от А. се подкрепя и от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, в който също жалбоподателката е посочила, че въпросната вечер е употребила алкохол – 250 мл вино. Наред с горното, следва да се отбележи, че нарушението се установява и със съставения А., тъй като по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон (ЗДвП) имат доказателствена сила, до доказване на противното, т.е съставеният А. има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства. В тази връзка отново следва да се отбележи и признанието на жалбоподателката, че е употребила определено количество алкохол, преди да се ангажира с управление на МПС.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на А. и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на приложените заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121к-12047/12.09.2024 г. Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

3

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението като прецени правилното приложение на процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че А. и НП са издадени от компетентни органи, за което са приложени съответните заповеди, по силата на които органите имат правомощия да издават, респективно А. и НП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на А. и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на приложените заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121к12047/12.09.2024 г. Актът за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите, предвидените в чл. 42 от ЗАНН, като фактическата обстановка, изложена в акта, напълно съответства на възприетата от констатиращия орган правна квалификация. Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление също съдържа визираните в чл. 57 от ЗАНН реквизити – извършеното от жалбоподателя нарушение е описано пълно, точно и ясно, като са посочени времето, мястото, конкретните действия, в които то се е изразило и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и релевантната разпоредба, която е била нарушена от жалбоподателя.

Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на А. на жалбоподателя. Липсват доказателства по делото за надлежното връчване на НП на жалбоподателката А., но това обстоятелство (на надлежно връчване) има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не е налице и наведеното в жалбата нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разминаване на началния час на проверката и часа на вземане на предварителната проба с техническо устройство. Очевидно от талона за изследване проверката е започнала в 02:30 часа, а от документа за извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Dräger Alcotest 7510“, предварителата проба е взета в 02:39 часа. Обективираният час на нарушението в А. серия GA № 3262743/15.02.2025 г. е 02:41 часа е относим към момента на съставяне на А., който чисто хронологически няма как да бъде съставен преди часа на проверката.

За да бъде установено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е извършена предварителна проверка с техническо средство, съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози 4

(Наредбата), която установила наличие на алкохол в издишания от жалбоподателката въздух от 0,98 проМ.. При съставяне на А., актосъставителят е попълнил необходимият талон за медицинско изследване съобразно чл. 3, ал. 2 от Наредбата и е издал необходимият брой холограмни стикери съобразно чл. 3, ал. 3 от същата Наредба. В талона за медицинско изследване, като край на проверката е записан 03:30 часа на 15.02.2025 г., като е даден срок от 45 мин. съобразно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата, който жалбоподателката е спазила и видно от приобщения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен по надлежния ред е била в медицинското заведение в 04:10 часа, за да даде проба за наличие на алкохол в кръвта. Взетата проба е доказала наличие на алкохол в кръвта от 0,95 проМ., обективирано в ПХИ № 89/17.02.2025 година. Така посочения резултат от проба, взета по надлежен ред (съгласно Наредбата) попада в границите на употреба на алкохол визирани в съответната санкционна разпоредба, а именно тази на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.