Определение № 1561 от 09.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1561 гр. София, 08.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002100111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. К. срещу решение № 273 от 17.10.2022 г. по в.гр.д.№ 229 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 32 от 12.05.2022 г. по гр.д.№ 209 от 2021 г. на Районен съд- Златоград за отхвърляне на предявените от С. А. К. срещу З. М. К. искове:

1. с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху самостоятелен обект с идентификатор ......

(приземен етаж), находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ......; върху стопанска сграда с идентификатор......., както и върху 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на гр.Златоград, одобрена със заповед № 300-05-08 от 01.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

2. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови действията си, с които препятства упражняването на правото на собственост на ищеца върху гореописания приземен етаж с идентификатор *** и стопанската сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Златоград от 2003 г., като премахне и освободи от 1 същите складираните вещи и

3. с правно основание чл.59, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца обезщетение под формата на месечен наем на ползваните от нея приземен етаж и стопанска сграда, описани по-горе, както и на 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на гр.Златоград от 2003 г., в общ размер от 137 лв., считано от датата на предявяване на иска до освобождаване на имотите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателно изплащане на сумите.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и всички релевантни за изхода на делото доказателства ?

2. Представляват ли процесният приземен етаж и съответно стопанската сграда обекти, които да могат да бъдат предмет на правна сделка, респ. възможно ли е правото на собственост върху тях да се притежава самостоятелно, или същите са принадлежност към първи жилищен етаж и независимо от непосочването им в нотариалните актове са придобити от ищеца въз основа на покупко-продажба, следвайки собствеността на главната вещ ?

3. Може ли лице да запази собственост на избено помещение, без да притежава жилище в сграда етажна собственост ?

По поставените въпроси касаторът счита, че е налице противоречие с решение № 207 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 867 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 26 от 23.02.2017 г. по гр.д.№ 3024 от 2016 г. на ВКС, ГК, І г.о.,решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4834 от 2007 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 300 от 15.04.2014 г. по гр.д.№ 4521 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 95 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 524 от 2015 г. на ВКС, ГК, І г.о., т.1 от Тълкувателно решение № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС, т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на 2

ОСГТК на ВКС и решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д. № 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд изцяло е повторил изводите на първоинстанционния съд и никъде в решението си не е дал отговор на следните въпроси:

1. Може ли да съществуват жилища без складови помещения във и извън сградата ?

2. Може ли съдът да сочи за складова площ тавана, без да има данни дали там има достатъчно височина и обем за складови помещения ?

3. Може ли съдът да се позовава на приключило гражданско дело за разпределение на общи части от сградата, по което дело ищецът не е бил страна ?

4. Кога „подпокривното пространство на жилищната сграда“ може да се приеме, че е складово помещение към два жилищни етажа ?

5. След като е прието, че построеното е изпълнено по план, а планът е за изби, нанасянето на избения етаж в кадастъра превръща ли го в самостоятелен обект и необходим ли е проект за преустройство ?

6. Всеки избен етаж ли може да се превръща в самостоятелен обект на собственост, ако се нанесе в кадастралната карта ?

В писмен отговор от 12.12.2022 г. ответницата по жалбата З. М. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и поради това моли то да не бъде допускано. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба срещу частта от въззивното решение по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане: цената на този иск, определена съгласно нормата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е ПОД 5 000 лв. и според ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК в тази част решението не подлежи на касационно обжалване.

Касационната жалба срещу останалите части на въззивното решение е 3 допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.

283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост /искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС/, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си по исковете за собственост, въззивният съд е приел за установено, че процесната жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и подпокривно пространство, както и стопанска сграда, са били собственост на М. А. К. (М.

С. К.) и Х. А. К. (М. М. К.) в режим на СИО. Двамата са родители на А. К.

/баща на ищеца С. К./ и на ответницата З. К.. В резултат на извършени от родителите разпоредителни сделки А. К. е придобил по дарение 1/2 ид.ч. от дворното място и втори жилищен етаж, а З. К. е придобила срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид.ч. от дворно място, ведно с приземен етаж, първи жилищен етаж и гараж. На 17.03.2017 г. З. К. е продала на третото лице Й. Т. притежаваните от нея първи жилищен етаж, ведно с прилежащата 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, както и 1/4 ид.ч. от поземления имот и правото на строеж и надстрояване на масивна сграда с идентификатор ..... .

Ищецът С. К. е придобил от Й. Т. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 48 от 23.03.2017 г., посочения първи жилищен етаж, ведно с прилежащата 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, както и 1/4 ид.ч. от дворното място и право на строеж за надстрояване върху масивната сграда. След тези разпореждания З. К. е останала собственик на приземния етаж, 1/4 ид. ч. от дворното място и на стопанска сграда с идентификатор .....- хангар, депо, гараж.

В представеното по делото удостоверение по чл.202 ЗУТ е удостоверено, че в поземлен имот с кратък идентификатор 34.182 по кадастралната карта на гр.Златоград са построени МС със застроена площ 14 кв.м. и ЗМЖ със застроена площ 96,57 кв.м., състояща се от следните обособени самостоятелни обекти: 1. обособен обект приземен етаж със застроена площ 96,57 кв. м., от тях по 1/3 ид.ч. от стълбищна клетка- 14,10 кв.м. /съдържа: входно антре, четири стаи, тоалетна и склад (собственост на ответницата) ; 2. обособен обект първи жилищен етаж със застроена площ 106,23, от тях по 1/3 ид.ч. от стълбищна клетка - 14,10 кв.м. /съдържа: входно антре, кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, перално помещение, две 4 тераси/, плюс 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство (собственост на ищеца); 3. обособен обект втори жилищен етаж със застроена площ 106,23 кв.м., от тях по 1/3 ид.ч. от стълбищна клетка - 14,10 кв.м. /съдържа: входно антре, кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, перално помещение, две тераси, плюс 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство (собственост на бащата на ищеца) и 4. обособен обект гараж /МС/ със застроена площ 14 кв.м., съдържа: гаражно помещение (собственост на ответницата). В удостоверението е посочено, че описаните части са обособени обекти по смисъла на чл.202 ЗУТ, които могат да се ползват самостоятелно и отговарят на одобрен инвестиционен проект.

Въз основа на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че в кадастралната карта са нанесени три самостоятелни обекта и стълбище. Одобрен е архитектурен проект за сграда с два жилищни етажа и един избен етаж, който е надземен. Сградата е проектирана като еднофамилна, с едно общо вътрешно стълбище. В кадастралната карта сградата е многофамилна, обособени са три самостоятелни обекта и стълбището е нанесено отделно. Вещото лице сочи, че по проект избеният етаж се състои от четири помещения, коридор и санитарен възел, като при огледа е установило, че в момента избеният етаж е изпълнен по проект, като две от помещенията са обединени в едно и в него се влиза през двойна врата; етажът е с височина 2.35 м.-2.40 м., като в задната част на сградата - южната, е вкопан с около 50 см. в терена, мерено от пода.

Съществуват изградени електрическа и ВиК инсталации, стените и таваните са измазани, подовите покрития са замазка в голямото помещение, балатум в две от стаите, мозайка в санитарния възел, който е снабден с мивка и тоалетна чиния, дограмата е новопоставена и е ПВЦ. В момента на огледа от вещото лице в етажа има складирани вещи и материали. По отношение на МС с идентификатор *** с площ от 14 кв.м. вещото лице установява, че за построяването е издадено разрешение за строеж за стопанска сграда.

Същата е масивна, едноетажна, като покривът е обособен като тераса, с метална ограда и външни стълби от юг. Сградата се намира на едно ниво с приземния етаж, с предназначение - хангар, гараж, депо /реално - склад/, но е самостоятелна и няма функционална връзка с етажа. Вещото лице дава заключение, че към приземния етаж принадлежат общите части от сградата с идентификатор ......; към първия жилищен етаж принадлежат общите части на 5 сградата, 14,10 кв.м. стълбищна клетка /на нивото на етажа/ и 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, а към втория жилищен етаж принадлежат общите части от сградата и 1/2 ид. част от подпокривното пространство.

Приземният етаж с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** не са свързани, а приземният етаж е обособен като жилище и може да се ползва като жилище. Сграда с идентификатор ..... е самостоятелна сграда, с предназначение хангар, гараж, депо, но реално представлява склад и не може да се обособи като жилище. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че по проект приземният етаж е избен етаж, но е надземен с високи прозорци, в двете стаи има поставен балатум и врати, има и санитарен възел, може да се направи кухня, поради което няма проблем да се ползва за жилище, ако съответно бъде пригодено. В кадастъра този етаж вече е нанесен като самостоятелен. При извършения оглед на втори и трети жилищен етаж вещото лице е констатирало, че към тях няма специално обособени складови помещения. Сочи още, че стопанската сграда във вида, в който е, не може да се ползва за гараж, тъй като има малка врата и денивелация откъм улицата.

За изясняване състоянието на имота и начина на ползването му са събрани и свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали процесният приземен етаж с идентификатор ..... и стопанската сграда с идентификатор *** представляват принадлежност към първи жилищен етаж и независимо от непосочването им в нотариалния акт за покупко-продажба на ищеца, следвайки главната вещ (първия жилищен етаж), са придобити от него, или същите са самостоятелни обекти и собственикът може да запази правото си на собственост върху тях. Съдът е анализирал разпоредбите на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ, § 1, т.1 ЗКИР и чл.39 ЗС и е приел, че основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, освен обособеността му като етаж или част от етаж, е и тази да може да се ползва самостоятелно.