Решение № 552 от 14.08.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. гр. Хасково, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100529 по описа за 2023 година

Производството е п о реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс, вр. с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от М. М. П. против Заповед за задържане на лице рег. № 12337зз-1 от 23.02.2023г. на ************ в СБОП-Хасково към отдел „Център-южен“ при ГДБОП-МВР – Д. П. Д.

В нея жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на издадената заповед за задържане поради нарушение на материалния закон, неспазване на установената форма при издаването й и допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаването й, както и несъответствието й с целта на закона, като излага конкретни доводи в такава насока. Счита, че са налице основанията за отмяната й по чл.146 т.1-5 от АПК и чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло № 12337зз-1 от 23.02.2023г. Претендира разноски.

Ответникът - Полицейски орган - Д. П. Д. на длъжност ************ в СБОП-Хасково към отдел „Център-южен“ при ГДБОП-МВР оспорва жалбата 1 и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като излага подробни съображения в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане рег. № 12337зз-1 от 23.02.2023г. на Д. П. Д. ************ в СБОП-Хасково към отдел „Център-южен“ при ГДБОП-МВР , е разпоредено задържането за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Хасково на лицето М. М. П., ЕГН **********. В заповедта е посочено, че е на основание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. с чл.354а от НК, като изрично са разяснени правата на задържаното лице, а именно – правото му, ако не владее български език, незабавно да бъде информирано за основанията за задържането му на разбираем за него език; правото да обжалва законността на задържането; правото на адвокатска защита и задължението на полицейския орган да му осигури възможност да се свърже със защитникадвокат; уведомено е задържаното лице, че при задържането не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя.

От представената разписка се установява, че жалбоподателят е освободен в 2.15 часа на 24.02.2023г.

В административната преписка по издаването на оспорената заповед се съдържат още: два протокола от 23.02.2023г. за личен обиск на задържаното лице М. М. П.; Декларация от същата дата на жалбоподателя относно правото на адвокатска защита, медицински преглед, уведомяване на член от семейството или друго заинтересовано лице за неговото задържане, свиждане, колети, специална храна, като декларацията е подписана от жалбоподателя; Разпореждане УРИ № 12337р-259/23.02.2023г.; Лист за преглед на пациент – М. М. П. в МБАЛ-Хасково АД с № 2740 от 23.02.2023г.

От ответника по жалбата е представено по делото Удостоверение с № 1266р-1590м от 25.05.20223г., видно от което същият е служител на ГД „Борба с организираната престъпност“ към МВР, като към датата на издаване на оспорваната заповед същият бил служител в Сектор БОП – Хасково към 2

Отдел „Център-южен“ при ГДБОП – МВР гр.Хасково, а към настоящия момент - служител в Сектор „04“, Отдел „11“ при ГДБОП.

След служебно изискване на ДП № 4/2023г. по описа на СБОП-Хасково, по делото е постъпило писмо с вх.рег. №7799/16.06.2023г. от Окръжна прокуратура – Хасково, с което във връзка с разпореждането по делото, адресирано до СБОП – Хасково, уведомяват съда, че то не попадало в правомощията на разследващия орган. В качеството на наблюдаващ прокурор по делото прокурорът, подписал писмото, счита, че то се намира в етап, в който следва да се приложи забраната по чл.198, ал.1 от НПК, като процесуалният закон не задължавал прокурора да мотивира тази забрана по обясними причини. Единственото, което можело да бъде посочено, било, че делото започнало при условията на неотложност по смисъла на чл.212, ал.2 от НПК, при напълно обоснована преценка от разследващия орган, базирана на обективни данни. Лицето, срещу което се събирали доказателства, било М. M.

П., ЕГН **********.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт. На следващо място, жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Безспорно е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР и е в законоустановената писмена форма.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че той съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при оформянето на административен акт, в т.ч. и тези по чл.72, ал.2 от ЗМВР, като на задържаното лице е предоставена декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да ги упражни или не, която е подписал.

Относно наведените в жалбата доводи за липса на една от предпоставките за процесното задържане по ЗМВР, а именно – „наличието на 3 достатъчно данни“, следва да се отбележи, че съгласно текста на конкретната законова разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е налице изискване да „има данни“, че лицето е извършило престъпление, като в закона няма изискване тези данни да са достатъчни и пълни, нито категорично да уличават лицето в извършването на престъпление, тъй като задържането по чл.72 от ЗМВР като принудителна административна мярка се предприема и при започване на разследване на вероятен извършител на престъпление или при проверка възможността разследваното деяние да е извършено от жалбоподателя.

Следва да се посочи също, че целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване, като възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Също така, това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепена със събраните по делото доказателства. В случая, установи се по делото, че по отношение на лицето се събират доказателства във връзка с образувано Досъдебно производство, което е под наблюдение на ОП-Хасково и по отношение на което към момента действа ограничението по чл.198, ал.1 от НПК. Ето защо, съдът намира, че при издаване на заповедта по ЗМВР е била налице предпоставката за наличието на данни за извършено престъпление.

Доколко тези данни са били пълни и достатъчни и въпросът дали конкретно лице е извършител на деянието, за което е образувано досъдебното производство, както и относно неговата вина, подлежи на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство. Затова е без значение последващата преценка на постъпилите данни, както и процесуалноследствените действия във връзка с тях, включително повдигане и предявяване на обвинение по законоустановения ред, доколкото 4 законосъобразността на акта за задържане се преценява към момента на издаването му.

При това положение следва да се направи извода, че в случая задържането е било оправдано и в защита на обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за зачитане на личната свобода. По този начин са спазени и изискванията на чл.5, ал.1, б.“с“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, доколкото свободата на жалбоподателя е ограничена временно на основание, предвидено в закона. В този смисъл са и Решение № 59/23.02.2017г. по адм. д. № 150/2016г., Решение № 772/08.10.2018г. по адм. д. № 239/2018г., Решение № 1095/18.01.2019г. по адм. д. № 978/2018г., Решение № 514/03.09.2020г. по КАД № 478/2020г., Решение № 730/11.11.2020г. по КАД № 749/2020г., всички по описа на Административен съд – Хасково.

На следващо място по доводите на жалбоподателя, касаещи непосочване на фактическите основания за задържането, според настоящия състав същите са посочени много лаконично, като привръзка на материалноправното основание по ЗМВР към цифровата правна квалификация на съответното престъпление, а именно – вр. чл.354а от НК, но съгласно трайната и задължителна съдебна практика - ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК, е допустимо мотивите към административния акт /в т.ч. са и фактическите основания за издаването му/ да се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на акта. Ето защо, следва да се приеме, че по отношение на фактическите основания в заповедта се препраща към ДП № 4/2023г. по описа на СБОП – Хасково. Освен това, изрично следва да бъде отбелязано, че посочването, че задържането е във връзка с чл.354а от НК според съда е достатъчно, за да се приеме, че на задържаното лице е станало ясно в какво престъпление се подозира, че има участие – такова по чл.354а от НК, а оттам – че липсва нарушаване на правото му на защита. Точната квалификация е предмет на цялостен анализ на всички обстоятелства, включително и предходни осъждания на лицето, като окончателното й определяне е в компетентността на държавното обвинение. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР пък е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по 5 каква причина е ограничена свободата му.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни за извършено тежко престъпление и задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. „с“ от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Допълнителен довод в тази насока е и предпочетеният превес на обществения интерес по превенция, разкриване и разследване на тежки престъпления и забраната за разгласяване на материалите по разследването по чл.198 от НПК, изцяло в унисон с основополагащия принцип за разкриване на обективната истина.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон.